Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (42)

30.04

Арестувахме Трифонов. Направих каквото можах за него, в началото се постарахме да бъде максимално тихо. Никой от нас не искаше отново да се окаже в полезрението на медиите. Сега подхванаха някакъв глупав корупционен скандал. Някакъв кмет платил сто и петдесет хиляди за рекламен клип на общината си. Получателят на парите била фирмата на жена му, а режисьорът на клипа — синът, който е абитуриент. Потресаващо е как всеки път, когато някой бъде изловен в крачка тези хора ахват, все едно им е дошло като гръм от ясно небе. Това, че осемнайсетгодишният син на корупционера е получил за рождения си ден Порше, нищо не говори явно. Както и да е, нас ни забравиха и засега всичко е спокойно.

Осъществихме ареста на Трифонов благодарение на Петренко. Самоволно е решил да проведе разследване. Първоначално това ме обиди, защото излиза, че ни няма доверие. Петренко обясни нещата просто — не е искал да ни натоварва излишно и разсейва от решението на проблемите в последните дни. Благодарих му за загрижеността, но се опитах да му обясня, че не се работи така в екип. Той ми се ухили, даде ми папката с материалите и се върна в моргата.

Нещата, които е открил са много, много интересни. Трифонов е използвал склада ни като пункт за съхранение на незаконно оръжие, наркотици, скъпоценности — всичко, за което може да се сети човек. Крил е нерегламентираните предмети, като е дублирал номерата им с веществени доказателства по други дела. Така например зад един пистолет — веществено доказателство са се крили, четири или пет оръжия. Държал ги на различни места, за да е сигурен, че двойниците няма да попаднат в грешните ръце. С цел да обърка хората, които евентуално биха го разследвали, е завеждал в нашия склад веществени доказателства, които са се съхранявали в други управления. Чуждите списъци е купувал срещу символични суми. Така е правил номерацията на артикулите в хранилището още по-объркваща.

Явно оттук е дошла и липсата на тревата, която самият той откри при проверката за Боб Марли. За да се разбере какви артикули са налични, както и броят им са нужни месеци. Човекът е организирал цял лабиринт от цифри и фиктивни протоколи. Вече втори ден осемнайсет души се занимават само с първата секция и още не са я преполовили.

В нощта, в която Клюна остави Лоло срещу мола, Петренко е открил в една от стаите на хранилището бяла окървавена престилка. Стаята сама по себе си е доста странна. Има две входни врати — едната води към задния двор на управлението, а втората — към основната част на хранилището. В двора имаме три камери за наблюдение, само една от тях работи и покрива далечния ъгъл. Тоест нямаме кадри на това кой е влизал и излизал от там. Всички в екипа бяхме учудени от наличието на тази врата, минавали сме хиляди пъти покрай нея и не сме й обръщали внимание.

Пред вътрешната врата са поставени четири големи стелажа с кашони, а зад тях има свободно пространство от около четирийсет квадратни метра. Така като влезеш изглежда, че това е поредната стая със стелажи и доказателства. Мебелировката се състои само от няколко стола. Въобще не знаех за съществуването на тази стая, а и Трифонов през цялото време се оплакваше, че не му стига мястото.

Петренко намерил изцапания с кръв халат и го пуснал за изследвания, за да е сигурен, че е човешка. В момента, в който получил резултата дойде при мен с папката. Направи уточнението, че пробите не съвпадат с кръвта на жертвите на Клюна, но е много възможно да е останала след трепанацията на следващата.

След ареста и разпита на Трифонов, направихме обиск в дома му. Човекът живее наистина богато, особено като се има предвид заплатата му на полицейски чиновник средна ръка. Мебелите са масивни, битовата техника е скъпа, липсват предмети на изкуството. Вместо тях открихме библиотека, в която има десетки томове редки и антикварни книги. Какво друго може да има в дома на архивар?

Открихме специално отделена секция, посветена на средновековна литература по медицина и алхимия. На някои от тях имаше нарисувани чумни маски. Естествено, рисунките сами по себе си не доказват нищо, но комбинацията от всички неща е крещяща. Най-малкото, защото някои от книгите са на по няколкостотин години и почти сигурно, че Трифонов се е сдобил по незаконен начин с тях. Тоест, има възможност и контакти, за да намери автентични чумни маски.

За да избегнем каквото и да е изтичане на информация, аз и Йосиф осъществихме първоначалното задържане на Трифонов. След като видя доказателствата, с които разполагаме той ядосано ни заплаши с министъра. Когато чух това, нервите ми не издържаха, пред очите ми се спусна мъгла и се нахвърлих върху него.

Какво си въобразяваше? Че имаме двайсет трупа, цялата държава ни гледа под лупа, а той ще се отърве, защото два пъти си е пил кафето с министъра? Да не говорим, че ни е наблюдавал през цялото време. Всички веществени доказателства по делото на Клюна бяха описвани лично от него. Всичко — маските, дрехите, дори копията от документацията, снимковия и видеоматериал отиваха в неговия архив. Бил е запознат с почти всяко наше действие. Шибаното копеле ме гледаше в очите и ме плашеше с някакъв кретен, чиято основна задача е да събира компромати, за да си запази поста. Трифонов се изплаши от реакцията ми, а като разбра, че медиите ще научат преди всички за нещата, които е вършил, започна да говори. От самото начало отрече категорично, че е Клюнът и каквато и да е връзка с него.

Версията му е следната: да, правил е машинации в хранилището на управлението, защото е бил част от организирана престъпна група. Ролята му е била да съхранява не само оръжията, но и откраднатите пари, наркотици и стоки. Водил е счетоводството на ОПГ-то, както и описвал всичко. Тази документация изпращал директно на шефа. Самата група се е занимавала на практика с всичко — трафик на оръжие, наркотици, антиквариат и хора, проституция, рекет, изнудване, кражби, поръчкови убийства.

Задната стаичка е била използвана за няколко неща. Първо — за срещи между членовете на групата, предаване на по-обемисти пратки, като големи количества наркотици, например. Второ — стая за пресинг на жертвите или операционна, в случай че някой от членовете пострада. Не можех да повярвам на това, което чувам. Този човек или има най-богатата фантазия на света, или в цялото ни управление работят слепи хора.

В един момент Йосиф поиска да излезе, за да подиша малко чист въздух. И той бе шокиран от информацията, Трифонов го помоли да не го оставя сам с мен. Разказът продължи с това, че всички членове на групировката са полицаи, а нейният шеф е самият министър. Мозъкът ми спря за секунда и единственото, което успя да изплюе в следващите няколко мига беше „Бах ма’а му“.

Попитах го какво очаква да направя. Ако му повярвам, то няма как да се обадя на министъра и трябва да измисля друг начин, по който да го задържа. Трифонов се замисли и каза, че може би е редно да се свържа с шефа на Националната Служба за Безопасност. Имаше резон в думите му, погледнах към Йосиф, който в този момент четеше нещо в телефона си. С поглед се разбрахме, че трябва да изпушим по цигара, за да вземем решение. Оставихме Трифонов сам в стъклената стая.

Докато пушехме в двора на управлението ми се обади министърът и ме попита какво се случва с Трифонов. Разбрах какво е правил Йосиф с телефона си. Преразказах показанията на Трифонов. Реакцията му бе хладнокръвна и спокойна. Това ме накара да му повярвам. Пък и министърът на вътрешните работи да има лично ОПГ, толкова мащабно и нагло организирано? Абсурд. Нареди ми да събирам екипа и да отиваме да преровим дома на Трифонов, а той ще изпрати заповедта за обиск на място. Самият заподозрян да вкараме в ареста. В случай че в дома му открием доказателства за причастността му към убийствата на Клюна да съобщим.

Мисълта за това, че Трифонов казва истината не ме оставяше на мира по време на обиска. Тихо се изнесох, докато другите продължаваха претърсването и тръгнах обратно към управлението. По пътя се обадих на един познат полковник от НСБ, който с радост ми обеща, че ще прибере Трифонов от нашия в своя арест. Двамата стигнахме едновременно до управлението, но вече беше късно. Полковникът кимна разочаровано в моя посока, като видя колата на министъра и просто подмина сградата.

Министърът вече беше в управлението с екип на една от телевизиите и на фона на Трифонов в клетката обяви, че истинският Клюн е арестуван. Съобщи името му, както и показа лицето му. Постъпи по същия начин като с Минков и Кирилов.

В този момент нещо в мен се пречупи. Някаква неведома сила ме накара да забия очевидните неща, които се случваха пред мен, в дълбините на съзнанието си. Казах си: „Аха, имаме заподозрян за Клюна. Ще го разработя!“. Впоследствие седнах срещу Трифонов така, сякаш нищо не се е случило и започнах да си върша работата.

Следващите дванайсет часа разпитвах Трифонов. Той упорито твърдеше, че няма нищо общо с Клюна и продължаваше да настоява на своята версия. Както винаги снимахме разпитите с камера и при прегледа на записа си спомних за един такъв заподозрян.

Всичко сочеше към него, но в крайна сметка се оказа невинен. Обвинихме го в убийство на три жени и едно дете — баба, двете й дъщери и синът на едната от тях. Открихме ги на пода на къщата им в едно вилно селище. Арестувахме съпруга на майката на детето, който имаше любовница, искаше развод, не искаше да плаща издръжка, мразеше тъщата си и нямаше алиби. В хода на делото се появи и свидетел — дядо, живеещ постоянно в съседство с местопрестъплението. Не успяхме да намерим оръдието на убийствата, което предполагахме, че е брадва. Само с косвени улики и свидетелски показания, прокурорът повдигна обвинения. Съдът изпрати мъжа за петнайсет години в затвора. Тогава се гордеехме, че сме успели с толкова малко материал да изградим дело, което издържа в съда.

В края на втората година от излежаването на присъдата, човекът се разболя от туберкулоза и умря. Съседът научил за това, станало му мъчно и отишъл при местния полицай да направи пълни самопризнания. Показал и брадвата, с която убил семейството. Обяснението му беше, че си имал вземане-даване с бабата. След като се появили проблемите със съпруга на дъщеря й, тя го отритнала. Обиден и наранен, той искал да накаже старицата, но за зла беда в къщата се оказали дъщерите и внукът й. Видял се принуден да ги утрепе всички. После решил да натопи неверния съпруг, защото така или иначе вината за цялата история е негова. Когато научил, че човекът е умрял в затвора, съвестта започнала да го гризе и решил да си признае. И без това животът му станал празен след смъртта на любимата му баба.

Погледът на Трифонов много ми напомни на начина, по който ме гледаше умрелият в затвора мъж, докато го разпитвах. Той изразяваше смесица от вина, страх и молба за милост. Периодично ми се случва да виждам този поглед и винаги ме е страх от него. Обикновено това е първият знак, че заподозреният е невинен.

Страхът ми с историята около Трифонов е, че е невероятна, но стандартът му на живот я потвърждава. Цената на колекцията от книги възлиза на над милион. Невъзможно е да събере толкова пари със заплатата си. Още чакаме да излязат проверките на банковите му сметки. Съмнявам се, че е получил наследство, което да инвестира по този начин. Този тип колекции се събират полулегално, повечето от сделките се извършват с кеш. От друга страна — щом може да си позволи това, значи може да си позволи и да издържа леговище, каквото мислим, че има Клюнът. Какво му пречи в свободното от организираната престъпност време да убива хора?

Проверката на трупа на Лоло, както и на местопрестъплението отново не дадоха резултат. Вече започва да ми втръсва от това дело. Не стига, че си изгубих здравето и психиката, а станах и медийна боксова круша. Не описвам нещата, които се изговориха за мен тук, защото искам да ги забравя. Нямат никаква връзка с реалността и не са важни. Аз обаче ги чувам и осмислям, неприятно е.