Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (48)

22.05

Той посегна на Жени! Мръсното копеле трепанира Жени! Открихме я в същото състояние, в което беше и Травеститът. Жива е, може да се движи. Появила се близо до околовръстното шосе в квартал „Секвоя“. Ходела е по улиците, после излязла на големия булевард, който води към центъра. Застанала в най-лявото платно и зачакала. Чудо е, че е останала жива. Един шофьор я видял, спрял, отвел я е до бордюра и се е обадил в полицията. Докато чакали колегите да дойдат, се опитала да излезе на пътя още няколко пъти. Според човека, който я е спасил, е искала да се самоубие.

Полицаите са я прибрали и не са открили документи. Не е могла да се представи. Държали са я четири часа в клетката на районното с надеждата някой да я потърси. Когато това не се случило, извикали медицински екип, който да реши какво да прави с нея. Откарали я в психиатричния диспансер. Малко по-късно главният лекар я е посетил и забелязал сходството между травмите й и тези на Травестита. Обадил се на Георги, с когото се консултирали по случая.

Отидох лично и я прибрах. Когато ме видя, очите й светнаха. Разпозна ме, за момент се успокоих. После се нахвърли върху мен. Наложи се санитарите да й бият успокоителна инжекция. Изплаших се, реших, че ме обвинява за случилото се. После предположих, че иска да ми каже кой е Клюнът. Видяла го е. Въобще изчезването й беше много странно. Вечерта на двайсети си легнахме заедно, а когато се събудих вече я нямаше. Беше подредила и измила всичко, преди да излезе.

Колата й беше пред блока ми, но тя често ходеше на тренировки с метрото. Мразеше задръстванията рано сутрин. Разбрах, че е изчезнала към обяд. Не дойде на работа и започнах да звъня на всичките й приятели, които познавам и на семейството й. Никой не знаеше къде е.

Първата версия, която роди стресираната ми глава, беше, че Клюнът е проникнал в дома ми. Тя го е усетила, после са се сборичкали. Като изключим белезите от трепанацията, нямаше други дълбоки рани. Всички останали травми бяха охлузвания, имаше счупени ребра, но нищо което да оставя значителни кървави следи.

След като я е обезвредил, най-вероятно с крошето, чиито следи си личат на челюстта й, е започнал да замита следите от станалото. Абсурдно е такова нещо да се случи в съседната стая и аз да не разбера. Просто е невъзможно, колкото и дълбоко да спя. Обсъдихме тази версия с Петренко, Георги и Йосиф. Усетих нотка на завист у Георги, когато разбра за връзката ни, а Йосиф беше шокиран. В първия момент изтърва „Добре ли духа?“.

Съгласихме се, че версията да е имало борба под носа ми и не съм разбрал е невъзможна. Разказах им за съня си, успокоиха ме и казаха, че си въобразявам. Стигнахме до извода, че Жени е излязла рано сутринта за тренировка. Клюнът явно е следял мен или нея, видял е удобна възможност и я е използвал. Липсата на маска, обаче опровергава това.

Той се готви изключително внимателно за всяко убийство и за начина, по който оставя труповете. Сега маска нямаше. Защо? Свършили са му? Видял е Жени случайно? Възможно ли е да се е появил имитатор? Вече цялата държава ни познава.

Накарах Петренко днес да дойде вкъщи и да направи оглед. За всеки случай. Провери всичко и не откри никакви следи от кръв или борба. После каза, че има още едно място, където е възможно да е останало нещо и убиецът със сигурност не е могъл да изчисти там. Махнахме ламината. Петренко бе прав — под него имаше няколко малки петна, които приличаха на кръв. Не успяхме да определим дали е свежа или не. Взе проби, а за еталон взе няколко косъма от възглавниците в спалнята.

Предупреди ме, че резултатите ще се забавят, защото новият министър е ударил и съдебномедицинската лаборатория. Вътрешните смятат, че срещу съответните суми са фалшифицирали кръвни проби, взети от пияни или надрусани шофьори. После провери и колата й, паркирана пред нас — нищо.

Безпокои ме това откритие, ако се окаже, че Жени е била хваната от Клюна в моята кухня ще се побъркам. Възможно е, следите да са на някой майстор, който е слагал ламината или въобще да не са от кръв. Ще видим, когато излязат резултатите.

Само майка й отиде да я види в болницата, жената беше съкрушена. Не обели нито дума за бащата. Мисля, че и той е в същото състояние, но не иска да се показва така пред хора. Опитах се да й дам ключа от колата на Жени, но тя не ме чу. Откарах я в задния двор на управлението, защото не можех да я гледам пред дома ни.

От момента, в който намерихме Жени досега не съм мигнал. Веднага започнах да работя по този епизод. Опитах се да проследя движението й. Първата камера, пред която се появява, е тази на улица „Първоюнска“ в десет и три минути. Там тя за първи път е опитала да се самоубие. Хвърля се под автомобил, но заради ниската скорост не успява да пострада много. Шофьорът слезе от колата си, провери как е, после огледа автомобила си. Изправи я и я отведе до другия край на кръстовището, после се качи в колата си и отпраши. Нито се е обадил в полицията, нито на линейка.

Следват още три такива опита за самоубийство. Първите двама разпитахме и нищо съществено не научихме, Йосиф издирва третия. Най-вероятно при тези удари си е счупила ребрата.

Аз обиколих заведенията и магазините по пътя й, както и в предполагаемия район, в който е била пусната. Утре ще гледам записите от тях. Оказа се, че в този криминогенен краен квартал има малко частни камери. Повечето търговци не са сложили видеонаблюдение, защото е скъпо. Някои ми казаха, че знаят кои са всички крадци в района, както и познават тарторите им. Предпочитат да се обръщат към тях, за да решат възникнал проблем, а не към полицията. Било по-бързо и лесно.

Един даже ми обясни защо не му трябва държавното правосъдие. Първо, не си струвало за един дневен оборот да се прецаква нечий живот, второ — нещата в квартала се решават много по-лесно, трето — наказанията са много по-ефективни. Едно е да пребиеш някого, който после те вижда всеки ден и помни. Друго е да го вкараш в затвора и той да се върне оттам обучен да прави много по-големи престъпления. За жалост нямам нито един аргумент, с който да оборя тази логика.

Георги се опита да работи с Жени, но тя не реагира. Пускаше й различни песни и бързо се отказа. Клюнът не е имал време да закодира нищо в главата й.

В светлината на събитията, които се случват в държавата и в министерството, отделът по вътрешна сигурност се захвана и с нас. Проверяват ни за абсолютно всичко, иззеха цялата документация по миналите ни дела. Опитах да се договоря с министъра да не пипат нищо от материалите по делото на Клюна. Получи ми се само отчасти. Колегите ще имат достъп до тях, но няма да ги изнасят от помещенията ни. Обещаха да бъдат максимално внимателни.

Едно младо момиче, веднага подаде сигнал заради труповете в моргата. Беше шокирана, че не сме съобщили на близките им, че телата са открити. Възмутително било хората все още да живеят с мисълта, че роднините им са изчезнали. Да беше отишла преди три месеца да съобщи на близките на двайсет души, че има сериен убиец. Бе готова да вика журналисти и да ни разобличава. Напоследък това стана модерно.

Наложи се да звъня отново на министъра, за да я озапти. След разговора с него, тя дойде при мен и ми съобщи, че при още една изцепка ще ме попилее. За това как ще се отрази това лично на мен, хич не ми дреме. Проблемът с тази пикла е, че шумът около случая помага на Клюна. Убеден съм, че преди историята да се раздуе, не се е досещал за много неща. След като се изредиха всички да го обсъждат, да дават умни съвети, той спря да убива. Започна да ги пуска живи. Явно славата му харесва. Не мога да разбера как уж професионалисти и адекватни хора не разбират това елементарно нещо.

За щастие, поне за Жени никой в медиите не знае. Възможно е заради скандала с баща й, Клюнът да я е избрал за жертва. След като имената ни изтекоха покрай истеричката, като нищо да сме станали негови мишени. Въпреки това, всичко подсказва, че е случайност — бързал е, не е бил подготвен, явно е бил нервен. Красноречиви са четирите дупки в черепа й. Напоследък стана много добър и прави по една. Петренко предположи, че не е искал да я убива, а само да й отнеме възможността да съобщи кой е. Затова се е презастраховал с трепанацията.

Не искам да го призная, но се ориентирам и по съня си отпреди няколко нощи. Бе толкова истински, сякаш наистина бях в този гроб и наистина Клюнът ми говореше. Тази вечер отидох при нея. Когато влязох в болничната стая, тя се изплаши и пак се опита да ме нападне. Излязох, а санитарите отново й инжектираха успокоително.

Едва когато седнах на седалките в чакалнята, осъзнах колко много ме боли от това. Плаках. Аз съм виновен за съдбата й. Не обърнах внимание на съня си, реших, че психиката ми съвсем се пропуква. Оказа се, че правя най-голямата грешка в живота си. Сега тя ме обвиняваше за това. И с право. Спомнях си как лежахме заедно и гледахме филми, как си готвехме и се шегувахме един с друг. Умиротвореното й лице, докато галеше Бишкот. Начинът, по който ме подкрепяше, когато ми беше лошо. Раздразнението от баща й, както и опитите да се сдобрят. Беше успяла да постигне някакво разбирателство с него, а сега?

Онзи поглед, когато тирбушонът падна на пода. Начинът, по който се извиваше тялото й, когато правехме секс. Физиономията й, когато й ставаше лошо и отиваше да повръща. Всичко това вече е изгубено завинаги. Никога няма да се повтори. Плаках заради това и усещах физическа болка. Клюнът откъсна цяло парче месо от мен, без въобще да му пука. Дори не искам да знам защо го е направил, нито при какви обстоятелства. Знам, че смъртта би била най-лесния изход за него.

Искам да се мъчи вечно и в същото време искам да излея болката си, докато го убивам. Искам да видя как въздухът напуска дробовете, а животът — очите му. Не ме е страх от него. Ако е решил, че аз трябва да съм следващата му жертва, нека заповяда. Защо Жени? Аз трябваше да съм на нейно място, аз я въвлякох във всичко това. Аз й позволих да бъде близо до мен и я изложих на риск. Защо просто не я уби? Осъди я на доживотен затвор в собственото й тяло. Толкова ли няма милост и жал у този… Клюн? Не мога да го наричам човек. Дори не знам как бих реагирал, ако го видя.

Георги предложи да помисля дали да не се откажа от делото. Станало прекалено лично. Как да се откажа? Сега? След години преследване? След като изтръгна света от Жени? След като тя реагира така, като ме види? Явно съм можел да й помогна по някакъв начин, да я спася. Обвинява ме, че не съм бил там, когато се е нуждаела от мен. Не може да ми прости. Аз също не мога. Цял живот ще виждам погледа й, след като я открихме. В очите й имаше съжаление, ярост и страх. За първи път видях нещо такова. Животински инстинкти, смесени с човешки чувства. Изплаших се, заболя ме. Очите й крещяха, че трябва да бъда спасен и убит едновременно. Този поглед ще изплува в съзнанието ми, когато взема последния си дъх. Сигурен съм.