Читателски коментари (за „Мило Дневниче “ от Вартоломей Кузмов)

Много ми хареса. Току — що приключих книгата и вече знам, че това е (и дълго ще остане) любимият ми български роман. От много време не се бях вълнувала и впечатлявала толкова от книга. Браво… за всичко — сюжета, героите…

Останах доста впечатлена от книгата. Сюжет,развръзка,край,герои всичко поднесено по интересен и вълнуващ начин. Нямаше излишни обяснения нито безполезни и дълги описания. На моменти чувствах кака настръхва кожата ми, вълнувах се какво ще се случи с главният герой и да си призная ми се искаше продължение.Не можех да се откъсна от книгата. Прочетох я на един дъх. Да не говорим,че дори когато осъзнах кой е главният заподозрян,а то се разбира почти веднага не ми доскуча или да си кажа поредната банална история……напротив исках повече и не се разочаровах.

Книгата много ми хареса. Радвам се, че е написана от български автор.

Пълна скука… Авторът хванал една сравнително свежа идея, подходяща за разказ от двайсетина страници максимум. И като я хванал, така се зарадвал, че забравил да я пусне. Върти, суче, разтяга, прелива от пусто в празно, повтаря едно и също в 1001 варианта като сценарист на „Дързост и красота“ или като Нора Робъртс в 88-мия си любовен роман… Прочетох по няколко изречения от глава, по диагонал, да видя до къде ще я докара. И най-лошите ми очаквания се оправдаха — отворен край, демек „очаквайте продължение“. Което ще пропусна.

Твърде предсказуем.

Хубав роман, и в някои наблюдения на обществото ни много актуален.