Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (50)

27.05

„Вътрешна сигурност“ отстрани Йосиф от полицията. Обвиняват го в длъжностни престъпления. Подправял е документи, улики и е влизал в сговор с престъпния контингент. Извършвал е всичко това в отдел „Кражби“. При обиска в дома му откриха записите от харддиска на Мата Хари. На тях има кадри, в които бившият министър прави секс с нея. Веднага се появиха по телевизията. За файловете със сегашния министър никой не обелва и дума.

Преди мислехме, че той е изпратил Йосиф при нас, за да ни контролира, оказа се, че е бил бившият му шеф. Сегашният се опитваше да намери нещо, с което да държи предшественика си. Дори се чудехме защо не пусна записите, когато стартира компроматната война. Едва сега разбрахме, че не е знаел за тях. Бившият не е пуснал версията с наследника си, защото явно се е надявал, че ще се разберат. Идиотска работа.

Последваха обиски в нашите апартаменти. При мен не откриха нищо уличаващо, успях да скрия дневничето. Знам, че тук няма нищо кой знае какво, но не искам някаква пикла да рови в мислите ми. В дома на Георги също бе празно, докато с Петренко обискиращите се видяха в чудо. Той живее в хале, което е преоборудвал в нещо като къща. Има два етажа, голямо пространство, където ремонтира двете си „лястовички“ — Волга 24 и Лада Нива, която е модифицирал до неузнаваемост.

Превърнал е джипа в идеалната постапокалиптична машина — повишено окачване, сменил е двигателя и скоростната кутия с японски, подсилил е купето с клетка от тръби. Волгата е реставрирал изцяло, като е добавил няколко по-съвременни неща, но те не личат от пръв поглед. Човекът е фен.

Естествено, налична е библиотека, пълна с всякаква литература, а в полетата на книгите е оставял много бележки. Откриха човешки кости, най-различни химически препарати и разтвори, отровни растения, колекция екзотично студено оръжие. Около двайсет грама марихуана, амфетамини, които твърди, че сам е извлякъл от хапчета за гърло. Било му интересно. Показа и химическата стъклария, която е използвал. Човекът е изследовател във всеки един смисъл на думата.

Специфичната атмосфера на дома му шокира разследващите кретенчета. Те са такива, младички, неопитни, радват се като дечица, когато открият нещо незаконно. Едно от тях дори реши да изземе библиотеката и да прочете всички бележки, които Петренко е правил в полетата на книгите. Не мога да отрека, че на пръв поглед нещата изглеждат много, много странни, но човекът е патолог. По-обезпокоително щеше да бъде ако имаше колекция от плюшени мечета.

Когато идиотчетата дошли в дома му, той ми се обади и обясни какво е положението. Наложи се да звъня на министъра, който първоначално се опита да ме отреже. След като му казах, че и аз си имам личен архив, в който присъстват записите от харддиска на Мата Хари, стана много по-отзивчив. Изведнъж толкова много се загрижи за Петренко, че отмени гостуването си в един от сутрешните блокове, за да дойде с мен и да реши ситуацията на място.

Когато влязохме вътре заварихме дебилчетата да обясняват на Петренко, че за всичко, което държи го очакват поне петнайсет години затвор. После той обясни по най-спокойния начин откъде, какво и защо има. Отведе ни и в мазето си, за което никой от тях не се досещаше. Пишлеметата бяха шокирани от наличието му. Знаех, че това място съществува, но не предполагах, че е собственото му мазе.

Вътре имаше два бидона с кисело зеле, буркани с мариновани краставички и колекция самоделни огнестрелни оръжия. Най-различни и интересни — миниатюрни пистолети, два автомата и други подобни. Няма смисъл да ги описвам сега, тази гледка ще я помня дълго. Имаше и огромно количество балистичен гел. На въпроса „Защо не си ги регистрирал?“, Петренко отговори „Защото ги ползвам само по веднъж“. Не излъга.

От години изследва свойствата на самоделните огнестрелни оръжия. Изготвя ги, тества с балистичния гел, след това ги пази. Когато му попадне случай, в който е използвано пушкало от неизвестен тип, сравнява пораженията от него със своите екземпляри. Въз основа на това прави предположения за устройството на оръжието и казва на разследващия полицай изводите си. Към тях прилага и списък с елементи, които е трудно да бъдат изработени в домашни условия. Така в разследването се появява нова нишка, която може да доведе до извършителя. Професионален интерес, който се е превърнал в хоби.

Винаги съм искал да видя тази „Светая светих“ и ето че попаднах в нея. Министърът огледа всичко и каза на кретенчетата да се махат и да спрат да се занимават с нас.

Нямаше как да не питам Петренко откъде има парите за всичко това. Отговори просто — онлайн покер и залози на футболни мачове. Бих се усъмнил, ако ми го беше казал някой друг, но човекът има много бърз ум и умее да борави с големи количества информация.

Когато стигнахме в управлението, колегата на регистратурата ни връчи чумна маска увита във вестник. Каза, че баба от квартал „Секвоя“ я е донесла. Открила я в стаята на внука си, който от своя страна я намерил на улицата. Погледах адреса на бабата, който колегата бе записал — блок в района до първата камера, фиксирала движението на Жени. Петренко огледа маската и прецени, че после ще я изследва за всеки случай. Сигурен е, че нищо няма да открие.

Георги все още беше бесен за това, че не сме му казали за Йосиф и диска на Мата Хари. Обяснихме му, че колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре. Последва скандал, който съдържаше обвинения по линия „недомлъвки“. Ако всички сме били наясно, че с Жени спим, нямало да я сполети тази участ, какво още сме били крили от него. Успяхме да го успокоим след четирийсет минути.

Не му казахме за откритието, което направи Петренко в кухнята ми. Обаче размножихме компромата срещу сегашния министър. По-добре е и тримата да разполагаме с него, в случай че пак ни атакуват. Бях изключително раздразнен от тази ситуация. Пикльовците на министъра се държаха с нас като с престъпници. Никога не биха си позволили подобно нещо при нормални обстоятелства. Явно им е дадено да разберат, че могат.

От една страна се радвам, че системата ни е толкова прогнила, иначе нямаше да мога да го ударя през муцуната. От друга, недоумявам защо въобще трябва да се стига дотук? Ако имате подозрения — разследвайте ни, следете ни, подслушвайте ни, търсете. Когато сте готови — заповядайте за празничен арест. Тези дойдоха с празни ръце и надежда, че ще открият нещо на място. Дори обвиненията, които имаха срещу нас не казаха. Прост тараш ни спретнаха. Разбирам, че в дома на Петренко бяха открити неща за доживотна, но тук работата е друга.

Базата, с която разполагаме, е изключително семпла, това което показват по филмите са пълни глупости. За да може един патолог да бъде ефективен, той постоянно трябва да следи събитията и да знае какво биха използвали престъпниците. Това се отнася както за оръжията, така и за химикалите, различните типове платове, тъкани, всичко. Защото е сам човек, Петренко се е захванал с най-употребяваните неща.

Опитах се да повлияя на министъра и за Йосиф, но не успях. Вече официално доказаха причастността му към ОПГ-то на Бившия. Покрай случая с Клюна разкрихме много други престъпления. Явно това е започнало да безпокои Бившия и ни е пратил Йосиф, за да се обезопаси. Главната причина, естествено бе архивът на Мата Хари. В крайна сметка подводницата не успя да му помогне.

Чудя се как Йосиф е издържал на цялото напрежение. Не стига, че от „Кражби“ го натресоха на Клюна, ами и постоянното общуване с нас. Той наистина бе дистанциран, но си мисля, че не му е било лесно хем да ни следи и докладва за нас, хем да се държи нормално.

Сега си спомням начина, по който се държа след ареста на Трифонов. В поведението му нямаше дори намек, че е обезпокоен. Вършеше работата, свързана с арестанта по най-съвестния начин. Дали го правеше, защото е бил сигурен, че нещата ще се разминат? Може би наистина е искал да хванем Клюна и не му е пукало, че главният заподозрян е Трифонов.

Вярвам, че хората се променят, особено когато са свидетели на ужасяващи неща. Така или иначе, той няма какво да каже за нас. Всичките ни формални действия са осъществени спрямо установките и придружени със съответната документация. Неформалните са недоказуеми. С Петренко измъкнахме бръмбарите от колата на Кирилов. Няма с какво да ни уязви. Въпреки това ми е любопитно дали е казал на Бившия за Големия пагон. Няма нито една индикация, че го е направил.

Всъщност точно примерът с Йосиф успя да успокои Георги, когато ни крещеше. Явно много му се е събрало. Започнал е да пие още повече. Разбирам го. От няколко седмици работи със зловещия Травестит, който все повече започва да прилича на мъж. Сега и с Жени се опитва да отбележи някакъв напредък. Мисля, че таи надежда да я излекува. Докторите, които я наблюдават денонощно казаха, че това е невъзможно. Тя никога няма да излезе от състоянието, в което е сега. Би било цяло чудо, ако успее да се научи да се обслужва сама.

Аз се старая да не мисля за нея. Може би е егоистично, но само веднъж отидох в болницата, след като плаках там. Не мога да я гледам такава, боли ме, тежко ми е. Сигурно по този начин демонстрирам слабост, но иначе не мога. Сега изпитвам вина и заради това, освен за всичко друго. Ако можех по някакъв начин да й помогна щях, но и това е извън моите възможности. Чувствам се безполезен и нищожен. Искам да избягам от тези мисли.

Реакцията й последния път беше същата — започна да крещи, издавайки нечленоразделни звуци, опита се да ме удари. Тя има пълното право да ме обвинява, особено ако се докаже, че кръвта в кухнята ми е нейна. Никога не съм предполагал, че е възможно, но мислите за Клюна ме разсейват. Сега бягам при него, за да се спася от сянката на Жени. Знам, че трябва да преживея това заедно с нея, да се опитам да я подкрепя. Просто да съм там. Да го правя въпреки нейното нежелание. Тя трябва да знае, че не съм я изоставил и ще съм с нея каквото и да се случи оттук нататък.

Често съм гледал по филмите как главният герой има един човек, за когото не може да си прости. Лицата им са винаги толкова стоически. Демонстрират сила и увереност, отмъщават. Изглеждат романтично и трагично. Аз не се чувствам така, дори нямам желание за мъст към Клюна. Неговата смърт няма да върне Жени, нито другите жертви. Правосъдието не предвижда достатъчно голямо наказание за него. Дори не знам какво трябва да направи, за да изкупи вината и греховете си.

Вече не искам да знам нито какво мисли, нито защо извършва нещата, които прави. Всъщност не знам какво дори искам от него. Знам, че трябва да го видя, да разбера как изглежда. Не мога да предвидя реакцията си, когато това се случи. Никога досега не съм се чувствал така. Винаги съм се стараел да гледам на престъпниците като на хора. Болни, жестоки, умопомрачени, отвратителни, извратени, непоносими, но хора. Случвало се е да попадам на такива изверги, че с чисто сърце съм се отнасял към тях като към свине за заколение. Но никога не съм имал толкова неопределено отношение.

Мисля, че с него прекрачих границите на своята търпимост и възприятия. Сега съм отвъд всичко, което някога съм си представял, че мога да изпитвам и чувствам. Във вакуум, безтегловност. Нито мога да дишам, нито движенията ми имат какъвто и да е смисъл. Затова бягам от това състояние с всички сили. И пак се връщам. Когато свършат новините за уличните погроми на тълпата, която не е съгласна със състава на служебното правителство, когато се решат проблемите в службата, когато остана сам. Дори Бишкот ме избягва. Сигурно е бил свидетел на всичко, което е станало и котешката му главичка също е изпълнена с обвинения към мен. Боли ме, нетърпимо е. Затова бягам. Иронията е, че единственото място, в което мога да се изгубя са мислите за него. В момента Клюнът е моето спасение.