Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (45)

12.05

Аз също не знам откъде да започна, Кука. Явно си приличаме, защото също като теб изпитвам смесени чувства. Исках да ви шокирам, успях, но само за няколко часа. При това не по начина, който очаквах. Не мога да повярвам, че има месо което се подиграва на Нубийската Принцеса. Това е толкова противно и антиестествено, че ми се повдига. Да, цинични сте, кретени сте, но от вашата камбанария животът й е трагедия. Аз никога не бих си позволил подобна реакция спрямо себеподобен. Да, ирония, сарказъм, унижение — няма проблем, но в определени обстоятелства. Никога в такива! Вместо аз да му разкажа играта, месото започна да шокира мен.

Не мога да си обясня кое чак толкова го напрегна, че излезе да сваля правителството? Да не би и вие да не обичате да си играете в леглото? Премиерът се възбужда като грухти, какво толкова? По-добре, отколкото да се възбуждаше от трупове или да имаше моя проблем със секса, не мислиш ли?

А корупцията? Все едно самото месо не предлага дребни подкупи, за да си спести едно разкарване до пътната полиция? Или да си узакони нещо малко? Сигурно е убедено, че ако беше на мястото на политиците, нямаше да прави така. Първо да помирише властта, да усети как се чувстват те, тогава да говори. Вече писах за материализма, оттам ви идват проблемите. На месото никога не му стига, иска още и още. То храни маниите и комплексите си по този начин. Когато докопа влиянието и силата, естествено, започва да ги употребява. А като пукне какво? Погребват го с почести и после милиони на драго сърце биха се изпикали на гроба му.

В огромното си болшинство месото е такова. Дали ще става дума за пари, за дрехи, някакви предмети — материализъм и егоизъм. Дори не може по достойнство да оцени придобивките си, камо ли да ги приложи с някакъв смисъл. Както и да е, огорчен съм от развитието на събитията.

И ти, тъпа Кука такава, не помагаш кой знае колко. Докара ми тая пикла на главата и сега трябва да се крия като ученичка, когато работя. Не стига, че твоето жалостиво поведение все повече започва да ме дразни и изморява, сега и тази. Разбирам, че си слабичък и искаш да усещаш друго месце, което да те успокоява, ама имай мярка!

Май сгреших, че не ти спретнах една пълна програма. Драйфане — припадъци — частична амнезия. Четката й за зъби вече е в банята, онзи ден ми трябваха двайсет минути, за да открия сатъра си. Бях го сложил в шкафа зад тенджерите, а тя го преместила при вилиците и ножовете. Това е някаква антисанитария! Режа месо с този сатър! От друга страна няма как да знае какво правя с него. И вместо, Кука, да се постараеш по някакъв начин да ограничиш нейното присъствие тук, ти й даде ключа и за резето. За жалост нямаш ни най-малка представа до какво могат да доведат действията ти. Вече ти правя открити намеци!

Защо не взе поне една консерва за Бишкот? Тази нощ пак го храни с гранули, това въобще не е полезно. Той все пак е малък хищник, трябва да яде и нормална за вида си храна!

Губиш контрол, просто губиш контрол. Объркваш и мен по този начин. Вече не мога да преценя дали реакциите ти са пропорционални на събитията, които се случват наоколо. До каква степен са правилни мислите ти? Доколко си адекватен? Живееш в тотално прогнил свят, в който царят беззаконие и корупция. Оплакваш се от тях и в момента, в който ти и месото имате шанса да промените нещо ми говориш за стабилност.

Ехо, нормален ли си? Изплаши ли се? Или ти е по-лесно да мрънкаш, а когато ножът опре до кокала и имаш реална възможност да построиш по-добър живот, просто казваш „Не“? Не съм очаквал подобно нещо от теб. От всеки друг — да, но от теб не. Всеки ден виждаш ужасяващи неща, пожертва семейния си живот, социалните контакти, психическата си стабилност, за да си това, което си. Откакто се помниш водиш борба със себе си, за да бъдеш справедлив. Виждаш хора в серийните убийци, изнасилвачи и другите изроди. С дребни изключения си месо за пример. А сега? Щяло да бъде по-добре ако беше оставил да убият Трифонов. Фрапираш ме, честно казано.

Аз нямам общо с вашия социум, смятам, че съм успял да се изградя като личност извън него. Имам постижения и поражения зад гърба си. В началото мислех, че изолацията е проклятие. После осъзнах, че е дар. Намирам се извън вашата ценностна система, не възприемам ограниченията, които ви налага месото. Виждам колко сте лицемерни, страхливи и продажни. Чета тези неща в думите ви за чест, дълг и достойнство. Борбите ви са безсмислени.

Нивото, от което гледам на вас, е друго. Много рядко се е случвало обикновено месо да се издигне до него. За да успее, то трябва да извиси мисленето и желанията си на космически честоти. Ако успее да го постигне, то цената е отритване от социума ви. В най-добрия случай на него гледат като много умен, но странен човек. Някои меса странят от него, други се страхуват. Трети си мислят, че не става за нищо, защото не изповядва ценностите им. Те, естествено, са материални или някакви химери, чието съществуване е еднодневно. Тези хора всеки ден гонят едно и също и се превръщат в хамстери, въртящи колело. Четвърти го уважават заради постиженията му. Картинката на живота му, обаче е много, много тъжна. То трудно намира себеподобни, обществото го отвращава с тъпотата си. Това извисено месо е принудено да живее с масата и плаща огромна цена за това.

Аз съм привилегирован от тази гледна точка. Никой не знае за мен и не съм обременен от съжденията на околните. Мислех, че и ти си такъв. Че се бориш за един по-добър свят, в който царят правдата и справедливостта. Общество, чиято чиста структура помага на отделния индивид да отвори напълно потенциала си и по този начин да помага на всички. А какво се оказа? „Трябваше да оставя Трифонов да умре, а после да се мъча. Поне щеше да има стабилност.“ Жалък, обикновен, лицемерен червей. Пред очите ти нараства справедлив социален бунт, а ти се самобичуваш, защото си го запалил без да искаш. Единственото ти желание е да ме хванеш.

Спокойно, аз сам ти се поднасям на тепсия. Резултатът от това ще бъде, че ще ни опишат в няколко учебника по психиатрия и криминалистика. Ще снимат няколко документални филма и край. А тук без да искаш получи шанса да участваш в Промяната. Презирам те. Знаеш ли на кого ми напомняш? С тази разлика, че тя си носеше кръста.

На Гертруда, месо номер седемнайсет. Посветих я на това да разбера дали тлъстините на дебелите хора са същите като тези на слабите. След като я пречистих трябваше да намеря оптималния вариант, за да извлека от нея маста. Действах по описания от теб начин, за да не нарушавам структурата на тези тъкани. Сравнявах с проби както от Сивчо, така и от Жената Каучук. Забелязах доста големи разлики в плътността и вкуса на месото. Ако при Сивчо нещата напомняха на обикновен бекон, при Жената Каучук ставаше дума за пилешко, то при Гертруда положението бе доста по-неприятно. Тлъстините бяха в пъти по-плътни, а миризмата и вкусът им напомняха нещо застояло. Как точно се е получил този ефект не мога да кажа със сигурност. Според мен причината е, че са се трупали с десетилетия. Впоследствие тежестта, която сами са оказвали върху себе си ги е сгъстила.

Мускулатурата й бе развита доста добре, въпреки че не си личеше под тлъстините. Това ме учуди, защото не е логично. Също така обърнах внимание, че ставите й са много изхабени, както и кожата на стъпалата и глезените. Знаех, че приживе е била готвачка, но не бях наясно с пълната й история. Докато я разследваше, успях да науча доста за живота й и тогава се нарисува цялата картинка.

Самотна майка с две деца, готвачка в Трудововъзпитателно училище. Семейството й е страдало постоянно от липса на пари. Затова с всички правди и неправди се е опитвала да осигури щастливо детство на децата си. Била е постоянно в движение, за да търси дрехи и играчки. Храна е носела от работното си място. Не е почивала години наред.

Това обясни силната й мускулатура, месото й се е развило така не само, заради голямото натоварване. Съзнанието му е дало установка за пълна мобилизация с цел отглеждане на потомството. Най-вероятно не са били редки случаите, в които не е дояждала, за да има храна за децата й. Наваксвала е липсите на работното място. Месото, заради абсолютно нередовния хранителен режим и огромния стрес, рефлекторно е трупало запаси.

За пример ще ти дам Бишкот, в началото той не беше сигурен, че ще има постоянен достъп до храна. Затова изяждаше всичко, което му сипваше в паничката наведнъж. После го повръщаше. Когато се убеди, че храна винаги ще има, започна да си хапва по малко.

Месото на Гертруда никога не е било сигурно кога ще яде пак. Затова е трупало. Спомняш ли си, когато отиде да разпитваш сина и дъщеря й, за да разбереш дали са забелязали нещо подозрително? И двамата се правеха, че нямат майка. Синът беше станал мениджър, имаше жена и дете. Сподели, че има много проблеми — ипотека, кредит за колата. Трябвало да уредят детето в детска градина. Затова не бил поддържал много силна връзка с майка си.

Дъщерята? Опитваше се да пробие в средите на Лоло. Беше си сложила силикон в устните и спестяваше за добавка към гърдите. Въобще не й се занимаваше да говори за жената, която я е родила и отгледала. Спомняш ли си как те гледаше и се опитваше да разбере какво би направил за нея ако преспите? Мисля, че дори за момент си е представяла как благодарение на осигурената от теб протекция е станала бос на мафията. Тъпа патка. Истината за живота на Гертруда разбра от сестра й.

Когато мислех как да ти я поднеса, исках да бъде нещо достойно за нея, все пак месото си има таван на възможностите, но не исках да е иронично. Затова я укрепих със стиропор и я сложих в студентския стол. Доста по-престижно място за работа от ТВУ-то. Направих всичко това без да знам подробностите за нея.

Ядосвам се на малките разглезени копеленца. Майка им си е изтрила ставите, за да не им липсва нищо, а те са я зарязали да се оправя сама. Мисля, че постъпих правилно. Ще си призная, че докато слушах историята й, мислех, че съм усетил колко е била тежка по време на опита. После разсъдих трезво и осъзнах, че греша. Все пак няма как готвач в ТВУ да е имал хубав живот. Най-малкото ако децата й бяха нормални, нямаше да продължава да работи там.

Знаеш ли защо ми напомняш на нея, Кука? Защото се стараеш за някакво месо, което не е благодарно за усилията ти. То те мрази и срамува от теб. Да, месото се срамува от ченгетата си. А ти си даваш живота, здравето и разсъдъка за него. Сега, когато получи шанс да промениш нещо, съжаляваш за това. Искам да подчертая, възможността ти е изключителна. Тя не е продиктувана от омраза, нито от жажда за възмездие или власт. Тя е чиста, неопетнена от елементарните чувства на месото. Можеш да я използваш със спокойна съвест, без капка съжаление.

Ако решиш, че трябва да се намесиш в събитията по някакъв начин. Да оглавиш своите честни колеги, например, аз ти обещавам, че ще преустановя експериментите си. Обещавам, че ще ти помагам и ще се превърна във вътрешния глас, който те окуражава и подкрепя. Искам и ти да станеш част от историята, защото аз вече съм. Тогава наистина ще сме уникален случай. Ако обаче продължиш да се държиш като червей, ще те смачкам.