Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (17)

20.02

Да ти кажа, Кука, и на мен ми доставя удоволствие да мисля за тях. Хубаво екипче сте събрали. Петренко ми харесва най-много. Ефективен, заинтересован и забавен. Рядко се срещат такива хора — посветени изцяло на професията и интересите си. Повече от професионалист.

Забелязвам, че с Жени се сближавате доста. Прилича ми на отношения между баща и дъщеря. Като се има предвид, че ходиш при проститутки на нейната възраст, лесбийството й явно помага да не я възприемаш като сексуален обект. Не, че сега имаш тази възможност. Опитай се да извлечеш максимални позитиви от нея. Да разбереш какво мисли днешната младеж.

Честно не я разбирам, всичко й е осигурено, а тя се бута в най-гнусното. Ако имах нейните възможности, как хубаво щях да си живея! Въобще нямаше да се занимавам с тези отвратителни неща, най-мръсните прояви на месото. Щях да се съсредоточа върху другото — високото, изкуството, науката. Постиженията на една шепа народ, които цялата ви цивилизация си приписва.

За жалост имам теб и то в тези обстоятелства. Повечето хора не разбират колко са благословени. Много би ми се искало да владея собствено месо. Те си имат такова и нищо не правят с него.

Мислех, че мога да открия начин, по който да напусна нашето. Проучвах темата известно време, но не намерих нищо подходящо. Един от проблемите ми е, че не знам точно какво съм. В дебелите книги пише, че съм „съзнание“. Ако беше така, нямаше да съм като присаден в теб. Подсъзнание също не съм. Ако кажа нещо или се опитам да повлияя по някакъв начин докато си буден, веднага ще ме усетиш като чуждо присъствие. Налага се да съм много внимателен със сигналите. Често се случва да ги интерпретираш грешно.

Пък и ти си имаш подсъзнание, знаеш ли как изглежда отвътре? Когато видиш нещо, което го провокира, в мозъчето ти започват да се появяват вибрации. Колкото повече мислиш за дразнителя, толкова повече ти вибрира главата. В началото се чудех какво е това. Оказа се, че са асоциации. Умът ги търси, защото иска да засили дразненето, харесва му. Изпитва удоволствие дори в онези моменти, в които съзнанието ти казва, че това е лошо. Естествено го слушаш и спираш вибрациите.

При психопатите и извратеняците този „стоп механизъм“ отсъства. Затова са способни на неща, на които „нормален“ човек не е. Въпрос на култура и здраво изградена ценностна система, ако питаш мен. За някои хора ходенето по леки жени е грях, но ценностната им система не пречи да се държат като такива при други обстоятелства.

Имам чувството, че тази тъпа котка ме вижда! Не знам как го прави, може би си въобразявам, но нещо зловещо се крие в нея. Предпочитам кучета. Имам една глутница бездомни псета, които охраняват кочината. Пазят някой да не влезе и излезе съответно. Не са кой знае колко ефективни, но присъствието им ме кара да се чувствам добре.

Предполагам вече гориш от нетърпение да разбереш къде съм държал Боб Марли, Жената Каучук и другите седем меса, за които знаеш? Сещаш ли се за изоставената болница в края на нашия квартал? Сграда на два етажа, строена в средата на миналия век? Покривът й вече е срутен. Зад нея има вътрешен двор и друга едноетажна постройка? Оказа се, че мазето на тази постройка не е само мазе.

При строежа на болницата, хората са се страхували от ядрена война, съответно са направили бункер там. Когато го открих, бях много приятно изненадан. Естествено, той беше в отвратително състояние. След няколко седмици чистене, боядисване и подреждане, всичко си дойде на местата. Повечето от мебелите в кочината намерих там. Стегнах ги, боядисах ги, добавих още няколко неща. За щастие, намерих легла и столове в мазето на двуетажната сграда.

Имам общо седем обособени стаи. По една за Жана Д’Арк и Нубийската Принцеса и пет за останалото месо. В началото имах две, после с разширяването на дейността, обзаведох още една и така нататък. Имам стая, в която провеждам трепанациите, а после изрязвам пробите за изследванията. Тя е голяма, в средата й има канал, затова е толкова удобна. Лабораторията ми представлява стая с маса, стол, газов котлон, фризер и още няколко уреда.

В подготвянето на пробите не използвам никакви подправки, нито мазнина. Налага се да ги подлагам на термична обработка, за да мога все пак да ги консумирам. Не съм някакво животно. Стаите за месото са семпли — легло и стол. Имам душ, понякога се налага да се къпя след процедура. Направил съм и импровизирана кухня. В нея има хладилник, микровълнова печка, маса, телевизор и кофа за боклук. Телевизорът остана от Младия Дядо, аз не го гледам. Особено след като видях какво се случи с това месо.

Условията, в които се съдържа месото са максимално опростени по две причини. Колкото по-аскетичен е интериорът, толкова по-чисто е то. Втората е прозаична, Жана и Принцесата не могат да се справят със сложни задачи, моториката им се влошава с времето. Колкото повече предмети има около тях, толкова е по-голям шансът да се наранят. Затова и мият месото с маркуч.

Готвят само готови менюта в микровълновата печка или предварително приготвени от мен ястия и салати. Чистят фекалната маса и урината, също така натискат паникбутона. Да, и такъв си имам. При активирането му получаваш обаждане от непознат за теб номер. Свързал съм го чрез блутуут към компютър. Лесно и практично е. Засега само съм го тествал, не е имало извънредни ситуации.

Понеже всяко месо е с различен режим, се налага да обучавам Жана и Принцесата. Опитах няколко методики, но се оказа, че след трепанацията са затъпели много. По принцип това е плюс, но за нуждите ми, свързани конкретно с тях — минус. Достигнах до извода, че най-ефективният подход е със звукови сигнали. Същия компютър съм свързал към колонки и в съответното време той звъни с нужната мелодия. Например всички мелодии за Дженифър бяха песни на Ники Минаж. Имаше три песни за храна, една за къпане, една за събуждане и една за тренировки.

Тук Петренко също е прав — карах я да кляка. За щастие бързо усвои движението. Успях така да я обуча, че започваше да го прави всеки път когато Жана влезе в кочината й. Това създаде проблеми при къпането, защото можеше да се задави. Затова в крайна сметка Нубийската Принцеса пое този ангажимент. Доста усилия хвърлих за нея, нямаше да си простя, ако бе умряла по толкова тъп начин.

Старая се направя така, че Жана да се грижи само за женското месо, а Принцесата за мъжкото. Мисля, че ти бях писал за Младия Дядо и Жената Каучук. Не искам да допускам този ефект, още повече — Жана не е изчистена напълно. Не знам как би реагирала ако види пенис в ерекция. С Принцесата имах подобен епизод и след кратък размисъл реших, че така е по-добре, даже развих ситуацията.

Досещаш се, че при подобна система за поддържане на хигиената месото не носи дрехи. Вентилацията в бункера е измислена много умно. В екстремна ситуация има генератор, който трябва да осигури потока на свеж въздух. При нормални обстоятелства, той влиза през големи тръби, изведени в ъгъла на вътрешния двор. Движението му в помещенията се осъществява по естествен начин.

Проблем е чистенето на кочините. Месото няма никакви хигиенни навици и се налага Жана и Принцесата да се занимават с това. Купих им лопати за сняг, а после смених металния кант с гумен. Те събират отпадъците в пликове за боклук, които изхвърлям впоследствие. Както казах — къпането на месото става с маркуч. Махнал съм всички чешми в кочините, за да не се нарани месото на тях. Имам само една, която се намира в общото помещение, от което се влиза в отделните стаи. Затова маркучът за къпане е един. В по-натоварените периоди бях разработил график за къпане. Естествено, преди процедура аз лично мия месото.

Бункерът има два входа — единият е външен, откъм комините на климатичната инсталация. Него заварих отвътре, а отвън маскирах като купчина строителни отпадъци. Дори и да бъде открит, няма шанс някой да проникне през него. Вторият е през мазето на едноетажната сграда във вътрешния двор. То е разделено на няколко части — склад, морга и котелно. Входът е в моргата. Явно строителите са искали да го маскират максимално. В интерес на истината са успели.

Първоначалният ми план беше да използвам мазето. Докато разчиствах моргата се опитах да помръдна един голям шкаф. Дълго време не се получаваше да го бутам успоредно на стената, затова реших да го издърпам. Оказа се, че е прикритие. Зад него се криеше първата дебела желязна врата на бункера, следват стълби надолу и още една такава. Впоследствие сложих желязно резе под шкафа. Сега той не може да бъде помръднат, ако резето не е издърпано.

Старая се поддържам обстановката в моргата такава, че да изглежда абсолютно изоставена. Понякога, когато съм в бункера и долепя ухо до горната врата чувам движение. В топлите сезони това предимно са деца. Смеят се, шегуват се, плашат се едни други. Явно слизането на такова място е вид предизвикателство за тях.

През зимата са клошари, които търсят завет. Обикновено влизат вътре по тъмно. Отнема им известно време докато осъзнаят къде се намират. Когато все пак успеят бързо се изнасят на горния етаж. Миналата година, в големите студове, когато температурата беше минус двайсет градуса, двама бяха заспали в моргата. Аз знаех, че са там и когато се измъквах се стараех да съм максимално тих. В тъмното обаче настъпих и трети, който се беше промъкнал без да го усетя и бе заспал точно на изхода. Естествено той се развика, развикаха се и другите двама. Аз избягах в тъмното.

После се притаих на втория етаж на основната сграда и зачаках да видя какво ще стане. След петнайсетина минути видях как две тъмни фигури, бързо и много внимателно се изнизват от сградата. Те не минаха през дупката в оградата пред болницата, а прескочиха откъм задната й страна. Бяха задушили третия. Аз го взех, сложих го в багажника на колата и го изхвърлих в една шахта.

Писал си за него. Явно никой не си е направил труда да разбере от какво е умрял. Видели са го в шахтата при минусови температури и са си казали „Тоя е замръзнал“. Не, че и да знаехте каква е причината за смъртта му, нещо щеше да се промени. Просто е неприятно, че така си отиде човека, без дори да се разбере защо. Напролет двамата пак се бяха върнали, за да видят какво е станало с трупа. Когато не го откриха, се изплашиха и повече не са се мяркали. Поне аз не съм ги виждал.

Не ходя всеки ден в кочината, защото няма смисъл. Все пак нашето месо има нужда от почивка. Пък и трябва да измислям нови изследвания, да търся подходящи екземпляри за тях. Нужно е да планирам и методологията за обработката им. Виждаш, че това не е лесен процес в условията, с които разполагам. Не се оплаквам, защото и в тях се справям чудесно. Смятам и че пречките, които срещам са важни. Всяко решение на даден проблем за мен е победа и допълнителен опит или умение.

Например, когато разбрах колко посещавана е моргата се изплаших, че някой може да чуе моята дейност в бункера. Нищо, че той е на около петнайсет метра под нивото на мазето и ги делят две дебели железни врати. Първо се убедих, че миенето на месото с маркуча няма да се чуе. Нито в моргата, нито през втория изход откъм тръбите. После звукоизолирах стаите на Жана и Принцесата, така че звукът от сигналите по графика за храна и хигиена да не излиза от тях. Смазах железните врати на бункера, за да не се чува скърцане. Смених и хидравличната течност в механизмите за затварянето им. Сложих гумени накладки на резетата, за да намаля шума от заключването на вратите. Постарах се.

Имаше един период от време, в който се бях замислил сериозно да инсталирам видеонаблюдение. Отказах се, прекалено е скъпо. Трудно щях да скрия камерите, а и какъв е смисълът? Ако някой с ума си открие кочината, то неминуемо ще се обади в полицията. После колегите ти скоропостижно ще почукат на вратата ни. Времето ми за реакция е силно ограничено от теб.

Друг вариант е клошари да проникнат вътре, но те ще процедират по друг начин. Ще изядат храната. Ще се възползват от Жана и някое друго женско месо и първоначално няма да очакват, че стопанинът ще се върне. Въобще ще им отнеме известно време, докато съобразят, че такъв има. Най-вероятно прозрението ще дойде с моята поява, която няма да им хареса.

Сложих паникбутона с идеята да разбера веднага, че нещо се е случило. Тренирал съм Жана и Принцесата да го задействат, в случай че някое от месата спре да се държи по установения ред или чуят, че някой отваря входната врата със сила.

Глутницата кучета, държа на портала на болницата. Там, откъдето преди са минавали линейките. Повечето гамени влизат през него. Ясно ми е, че човек лесно може да ги заобиколи, но както казах — карат ме да се чувствам по-сигурен.

Виждаш, направил съм всичко според възможностите си, за да осигуря достойна за изследванията ми среда. Мисля, че се е получило. Естествено, може и още, но разполагам само с това. Надявам се, че ако решиш да действаме заедно или поне не пречиш, след като прочетеш дневничето ни, ще можем да подобрим положението.