Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (19)

27.02

И за мен форумът беше полезен! Отново се убедих колко слаби същества сте. Издигате в култ връзката си с месото, без дори да осъзнавате каква е тя, колко е ценна. Поддавате се на желанията му, вместо да го използвате по предназначение — да го превърнете в роб на мислещата същност. Жалко, много жалко във всеки смисъл на думата. А можете да постигнете толкова много.

Понякога си представям какъв би бил светът, ако беше развиван от такива като мен — студени прагматици. Със сигурност досега човечеството щеше да е покорило слънчевата система. А с какво се занимава сега? Върти се в затворения кръг на покупко-продажбата, основана върху сексуалния му инстинкт. Тъжна картинка, това е най-безсмисления възможен цивилизационен избор. Толкова много говорите за секса, обсъждате го, показвате го, използвате го, че дори вече не ви се прави. А и не можете да го правите.

Забележете кои общества имат най-голям прираст на раждаемостта. Тези, които не говорят, а действат. Те далеч не са най-разкрепостени, нито пък либерални, дори обратното. Ама са ебливи, прости френския ми. Явно прекаленото самовглъбяване по някакъв начин вреди на секса. Аз съм го правил само веднъж.

Наблюдавах, Кука, какво удоволствие изпитваш от него и пробвах. Направих го с Камелия, между другото. Дано умре шибаната й котка. Не ми направи кой знае какво впечатление, сигурно защото така и не успях да овладея изцяло гениталиите ни. Оргазмът ти обхваща цялото тяло, спуска се по гръбнака и достига до всяко нервно окончание. Цялото ни месо свети като новогодишна елха за около десетина секунди. Това, естествено се случва при силните оргазми. Изпитвал си ги много рядко.

Аз обаче не успях да усетя дори слаб. Да свърших, но някак си не се получи да постигна същия ефект. Затова се отказах от секса и се съсредоточих върху важните за мен неща. Той и без това отнема прекалено много време и сили.

С прискърбие трябва да констатирам, че и ти като останалите си прекалено зависим от месото си. Не знам дали обръщаш внимание, но когато умът ти е зает с нещо интересно, забравяш за главоболието и лошото си състояние. Би трябвало да се замислиш над това. Моят съвет е да си изработиш режим, чрез който да поддържаш месото ни. Физически упражнения и нормална диета. През останалото време да не мислиш за него.

Мисля, че това е оптималният вариант, при който ще можеш да функционираш добре. Сега се получава така, че винаги когато можеш, разсъждаваш за състоянието му. Така губиш време и енергия, вместо да решиш проблемите му.

Ето например новият ми проект — месо двайсет и две. Размишлявах известно време над това как би го кръстил Петренко. Според мен ще бъде „Мълнията“. Ще видим дали съм познал. Искам да разбера какъв ще бъде вкусът на месото, ако е умряло от токов удар. За целта преди три месеца си намерих подходящ екземпляр за експеримента. Мъжът беше мениджър, активно ходещ на фитнес. Горе-долу спазващ диета, непушач и неупотребяващ алкохол. След процедурата по пречистване, го затворих в една от кочините. За него се грижеше Нубийската Принцеса, която както винаги, си свърши работата идеално.

Изчаках още шест седмици. Стори ми се, че месото на Мълнията е прекалено стегнато. Все пак искам да имам усреднени стойности, а както знаем по-голямата част от популацията е далеч от добрата физическа форма. Оставих мускулатурата му малко да се отпусне. Хранех го с по-калорична храна, за да натрупа мазнини. Когато прецених, че е готов го държах един ден гладен, само на вода. След като се изходи дойде време за опита. Винаги постъпвам така непосредствено преди да действам, защото не обичам фекалиите по време на работа.

За същинския експеримент взех стола на Нубийската Принцеса. Той има подлакътници. Поставих Мълнията на него, вързах го здраво с въжета, след това потопих краката му в корито с вода. В него пуснах оголен в единия край кабел. Ще ме питаш „Инсталацията не даде ли късо?“. Не. Бушоните са от старите, керамичните. Беше ми много лесно да заменя стопяемите жички с нормални, за да издържат на напрежението.

Мълнията се гърчи около минута и трийсет секунди, след това се предаде. Очите му изскочиха от орбитите. Едното се пръсна. Не се сетих да ги превържа. Ушите му също кървяха, от тях течеше и прозрачна субстанция. Когато я опитах по-късно, вкусът й бе неприятен, горчиво — солен. От водата в коритото се издигаше лека пара, бе наполовина изпразнено. По цялото тяло Мълнията имаше червени следи от изгаряния. Миришеше на изгоряло.

После извадих щепсела на кабела от контакта и отидох да развържа месото, за да мога да го преместя. В борбата за живота си, то бе успяло доста да разхлаби въжетата. Докато ги свалях, няколко пъти усетих леки пощипвания по ръцете си. Това беше ток. Измъкнах коритото изпод краката му и се опитах да вдигна месото. Беше топло. Замислих се дали има нужда от термична обработка. В този момент то направи няколко конвулсии и двамата паднахме на земята. Ако те боли лакътят, когато се събудиш — от това е. В крайна сметка го замъкнах в лабораторията.

Поставих го внимателно на масата. Докато подготвях приборите, с кутре бръкнах в дупката на изскочилото око. Вкусът на субстанцията бе странен — разредена, солена кръв. След това изчаках около час, за да съм сигурен, че кръвообращението му е спряло. За разлика от Петренко мога да си позволя да чакам и да не нося анцузи.

След като се убедих, че всичко е наред, взех ножа за обезкостяване и филетиране. Месото още не бе изстинало напълно. Ножът е средно гъвкав и реже изключително лесно и прецизно. Първо извадих езика, после изтръгнах изскочилото око, защото ме дразнеше как виси от дупката си. След това изрязах един квадрат десет на десет сантиметра от кожата на бедрото. Извадих и мускула под него, получи се парче с дебелина около два сантиметра. Следващата стъпка бе да отворя гърдите, после приложих известно усилие, за да извадя сърцето.

Обърнах месото по корем, повторих процедурата с рязането на кожата и ваденето на мускула на прасеца на левия крак. Избрах тази част, защото кабелът бе по-близо до нея, съответно това е най-точната проба. Разликата в двете квадратни парчета от мускулатурата е налице. Месото от прасеца е по-равномерно сготвено, но и по-кораво от това на бедрото — medium well, а втората проба бе medium rear към rear.

Пържих ги без мазнина на една и съща температура, за едно и също време. Вкусът приличаше на свинско, но текстурата на двете проби се различаваше. Тази от бедрото бе засегната от електричеството по-малко, затова бе и по-крехка.

Общото усещане е, че след подобна смърт месото става по-твърдо. Не мога да преценя каква е причината — многократните конвулсии от агонията, или влиянието на електричеството.

Положението със сърцето е странно. Сърдечният мускул сякаш бе разделен на два слоя. Вътрешният бе много по-твърд от външния. Явно, ако борбата за живот на месото бе продължила по-дълго, е щяло да се втвърди цялото. Вкусът му, обаче бе като много младо прасенце. Лек, без да тежи, така се усещаше и в стомаха. Просто половината от него бе по-жилава. Най-вероятно резултатът е такъв, защото Мълнията не го е натоварвал с излишен стрес като алкохол и цигари.

Общото ми заключение е, че смъртта от електричество амортизира драстично месото. То получава наведнъж огромно количество стрес, което при нормални обстоятелства би се трупало с години. Резултатът е, че месото на младия индивид остава все така свежо, но придобива механичните качества на месо от доста по-стар индивид. Усещането е странно, честно казано. Тук всички проби имаха вкус на свинско, но сякаш бяха от различни животни.

Прасецът бе като взет от диво прасе, бедрото от шопар, а сърцето от малко прасенце. Въпреки това, точно сърцето бе най-засегнато от електричеството.

Забравих да опиша езика! Крайчецът му бе изгорял до въглен, като бе оставил черни следи по зъбите. На практика това, което ставаше за консумация бе парче около сантиметър дълго и взето от дъното на устата. Доста неприятно и на вкус, и като усещане. Непотребен.

Вече реших как да ви поднеса трупа, но трябва да поработя над композицията. Надявам се, че ще имам достатъчно време. Доста грозно се получи това с очите. От друга страна Жени е повръщала и от по-малки неща. Този път, обаче ще използвам Мълнията като вестоносец. Приготвил съм ти изненада, която може би ще те раздвои. От една страна ще ти хареса, защото ще получиш повече храна за размишления, от друга — ще те изплаши. Подготвям я от месо номер едно. Винаги съм знаел, че ще настъпи правилният момент за нея и той дойде. Вече усещам колко заинтригуван и в същото време ядосан ще бъде Петренко.

Не искам да пропускам факта, че извади огромен късмет с тараша на дилърите. Как успя да попаднеш на Големия пагон и то по такъв начин. Умът ми не го побира. Вярно е, че в тази професия шансът и случайността играят огромна роля. Нищо, че повечето хора са твърдо убедени в обратното. Например логиката да търсиш за липси на марихуана в полицейските хранилища е елементарна.

Нали твърдиш, че имам определени познания и навици? Как пък не се сети сам, че при наличието им складовете може да са достъпни за мен? Че и началството си подозираш. Трябваше ли да стане цялата тая каша, за да си помислиш, че евентуално, може би, в краен случай и аз действам по този начин? Естествено, че точно оттам взимах тревата.

В хранилищата тя е описана идеално — съдържание на тетрахидроканабинол, времето на ареста й. Всичко. Знам какво продават дилърите и то не става. С парите, както се досещаш, също имам проблем. Разчитам само на твоя бюджет, а ти така прилежно го следиш. Не мога да си позволя големи харчове. Като видиш кочината, няма да повярваш, че съм я стегнал така почти безплатно. Понякога ме озадачаваш. Нищо, сети се в крайна сметка и не ти отне много време — три години.

Любопитно ми е какви ще са действията ти, когато разбереш за липсите в хранилището. Те са малки, но трябва да си кръгъл идиот, за да ги пропуснеш. Ще заподозреш ли някой конкретен човек или ще решиш, че е цяла организация? А може би ще изпаднеш в така свойственото за вас — месата самобичуване. Ако не беше толкова банално, щеше да е забавно за наблюдение. Да знаеш, че получавах достъп до тревата с твоята значка. Става все по-интересно.

Що се отнася до сделката с Големия пагон, едва ли ще успеете да извадите съществени позитиви от нея. Не съм пазарувал кой знае колко, нито съм се мяркал на много места. Плюс това, дори и да открият нещо, колегите ти все ще опират до теб.

Мисля, че това ще ги озадачава до някаква степен, но после ще им писне. В момента, в който съвпаденията станат много и очевидни, ще започнат да те разследват. В началото няма да повярват, че ти си аз и аз съм ти. Това ще ми даде допълнително време. Чакам с нетърпение да видя лицето ти, когато разбереш, че си бил единственият параван за човека, когото гониш вече три години.

Прочетох мрънкането ти за това, че не съм те бил отчитал. Сега знаеш, че не само го правя, а си главната причина да съм обречен да действам по този начин. Не го приемай като обвинение. Радвам, че нещата се стекоха така. Все пак провеждам уникални опити. Като имаме предвид спецификата на ситуацията между нас, досега да са ни вкарали в лудница. Естествено заслугата това да не се е случило е изцяло моя. Както и да е, сигурно вече си го разбрал.