Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (46)

17.05

Напоследък съм занемарил физическото си състояние. То е ужасяващо и главоболията ми не спират. Заради всички събития, не ми остава време да мисля и за това. Усещам болките и неразположението си, като фон, който постоянно шуми в цялото ми тяло. Дори не се замислям колко бих издържал така. Просто се движа по инерция. Безпокоя се от това, което се случва в главата ми. Пак сънувах кошмара с железния саркофаг.

Този път, когато отворих ковчега вътре видях мъжко полуразложено тяло, легнало по очи. Опитах се да го обърна, но не се получаваше. Хванах го за едната ръка и я издърпах, тя се откъсна. Използвах я като лост, подпъхнах я под трупа и успях да го повдигна. Лицето на мъжа бе жива чумна маска. Той ме погледна с огромни, изцяло черни очи и молейки се каза „Спаси я! Спаси я!“. Не знам какво да мисля, нито какво означава това. Най-вероятно съзнанието ми си играе с мен. Клюнът съвсем е влязъл под кожата ми.

Ситуацията в страната е все така напечена. Протестите продължават. Държавата е спряла, всички са на улицата — офисни работници, превозвачи, продавачи, учители, спортисти, дори чиновници. Затворниците също протестират. Опитаха се да организират бунтове, четирима загинаха. Претекстът им е борба срещу кучешките условия за живот в пандиза и полицейския произвол.

Правителството още се държи, президентът също. Вицето подаде оставка, за да не го арестуват докато заема поста. Опозицията сега е по-ниска от тревата, няма как иначе. Те имат привилегията да се крият, защото не заемат видни позиции. В момента ролята й се изпълнява от неправителствени организации, които продължават да са все така неадекватни. Някои защитават работниците, други са издигнали лозунги в подкрепа някакви интелектуалци, които искат властта. Това последното дори не мога да си представя как би могло да се осъществи. Поне не с нашата интелигенция. Много са изнежени, слаби, безхарактерни.

Естествено, най-силно се чуват гласовете на богатите НПО-та. Тези, които си имат цели медии, или водещи и редактори в медии. В момента всеки се опитва по някакъв начин да повлияе на положението. Ситуацията е едно много своеобразно безвластие. Официално има премиер, има правителство, има парламент и президент. На практика никой не ги слуша и единственото, което контролират са шофьорите на служебните автомобили. Това не им пречи да се стараят да упражняват максимално, според възможностите си, властта която имат.

Новият ни министър реши да направи проверки във всички управления. Засега заобикалят мен и екипа, но какво ще стане в бъдеще никой не знае. Не се наемам да правя прогнози. Интересното е, че засега са сменени хората само на три ръководни позиции. При все това министърът от сутрин до вечер твърди, че реже главата на гущера, а не опашката. На по-ниските нива положението е наистина зле. Полицаите също стачкуват, съответно верните на властта колеги правят списъци с несъгласните. Проверяват се всички дела, архиви, хранилища. Правят се подробни описи. Поставени сме в ситуацията на напушалки, които биват тарашени в парка. Лошото е, че всяко провинение се вади на бял свят и тиражира в медиите. Нещата, които не излизат се пазят в папки за после.

Разбирам, министърът трябва да покаже, че се бори с корупцията. Но ако продължава в същия дух хората съвсем ще загубят страха си от нас. Ясно е, че не ни уважават, особено след последните събития, но поне ги е страх. Сега постоянно научават за колеги, които са взимали мизерни подкупи. Наистина мизерни — кутия цигари, например. Любопитно ми е, когато дойде моментът, в който положението излезе извън контрол, той е неизбежен, кой точно ще пази обществения ред.

Компроматите, които бившият министър изля върху обществото спряха едва два дни след ареста му. Разходи се по абсолютно всички, включително шефове на тайни служби и чужди посланици. Не подмина и НПО-тата, свързани с тези посланици. Сред тези организации настана огромна олелия, впрегнаха целия си ресурс, за да разкарат мерника от гърбовете си. Успяха, трудно, но им се получи.

Службите, обаче понесоха съкрушителен удар. Оказа се, че се занимават с всичко друго, но не и с националната сигурност. Организирали са контрабанда на наркотици, цигари, стоки от Китай, хора, оръжия, гориво — всичко. Създавали са офшорки, фирми — бушони, използвали са техническия ресурс за събиране на компромати и подслушване. Харчили са огромните си бюджети за идиотски неща.

Един анализатор, зададе резонния въпрос: Защо държавата им дава толкова много пари, при условие че и сами се оправят прекрасно?

За да се обезопасят шефовете на тези ведомства, започнаха постепенно да пускат информация за военните. Ако можеха, щяха нас да ударят, но нашата къщичка се запали преди тяхната.

Положението е такова, че всеки излива помия върху другия, само и само по-бързо да забравят за неговите издънки. Никой, обаче не усеща, че изливат всичко това върху хората. В един момент, който наближава много бързо, на тях ще им писне и ще започнат да колят и бесят. Първата кръв отдавна бе пролята, сега почти всеки ден има пукнати глави и счупени носове. Допреди месец си мислехме, че революциите вече са невъзможни.

Системният контрол е тотален и над всички — финансов, силов и технически. Оказа се, че не е точно така. Тези лостове работят, само и единствено когато на някой му пука за тях. Сега на никой не му дреме — цялата система, целият живот на хората, усещането за сигурност и спокойствие, гласовете им. Всичко се оказа една лъжа.

Очаквам всеки момент да се появи стихиен лидер, който ще ги поведе. Предполагам, че ще бъде или кадър на службите, или храненик на НПО. Каквото и да стане едва ли нещо ще се промени кардинално. Човекът ще запретне ръкави, ще започне да работи, ще отвлече фокуса на обществото върху себе си, а в сенките ще продължи да се случва същото, което и досега. Постепенно нещата ще се уталожат, тогава най-вероятно ще започне тиха чистка и всички ще са доволни. Новата власт, защото завзема територии, а старата — защото й е разрешено тихомълком да се оттегли, прегрупира и превърне в опозиция с надежда някой ден отново да заеме високите кабинети на администрацията.

Отношението ми към цялата история е отдалечено. Да, ние двамата с Петренко бяхме хората, които бутнаха първата плочка домино и заради нас се стигна до тук. Но си имаме работа и искаме да водим спокоен живот. Въобще не желая да участвам в безредици. Отгоре на всичко най-важният проблем за мен в момента е Клюнът. Не ми се мисли какви ги върши сега. Толкова много хора са навън, движат се по малките часове на денонощието. Улиците са пълни с жертви само за него. Сигурно се чувства като на прием в кралски двор.

Опитвам се да предугадя ходовете му, но вече е абсолютно невъзможно. Този наистина може да се отърве от закона. Преди да открием Мълнията, бях сигурен, че ще го хванем рано или късно. Имаше установен почерк и проявяваше еднотипни навици. После се оказа, че грешим и се появиха още девет коренно различни убийства. Тогава извадихме късмет с Големия Пагон, започнахме да контролираме всички места, на които би могъл да остави жертвата си. И какъв беше резултатът? Смени тактиката, а сега вече ги пуска и живи. Как да го търсим по дяволите?

Големият пагон, между другото, стана заместник-министър. Извика ме в кабинета си и ми обясни, че положението е много тежко. Половината му хора протестират, другата половина негодува, защото работата се е увеличила драстично, а парите — не. Отряза ме, накратко казано. Не пропусна да отбележи, че работата с мен му е харесала и е била ползотворна. Показа ми снимки, на които с Жени се чукаме. Какво им става на всички, когато седнат в тия столове? Намекът беше разбран. Благодарих за помощта и напуснах кабинета му.

Ще си мълча за всичко, свързано с него. Не искам Жени да продължи да страда. Едва успя да изглади отношенията с баща си. Ако в медиите се появят тези снимки, ще излезе, че богатото момиченце чука шефа си, за да издигне в кариерата. Това тотално ще срути репутацията й, а баща й съвсем ще се вбеси. Кой знае каква глупост може да направи.

През цялото време се старае да изглежда идеален. Не мога дори да предположа какво е коствало на Жени да го успокои. Като го гледах да се обяснява по телевизиите и в обширни интервюта за вестници и сайтове ми беше жал за него. Разбирам го. Цял живот е градил репутация, старал се е да бъде свръхчовек и в един момент се появи някаква истеричка и хвърли огромна сянка върху труда му. При това тази истеричка е една от прищевките на свободолюбивата му дъщеря. Такива хора имат особен праг на търпение. В някои отношения са най-коравите и издръжливи копелета на света, в други се разпадат като изсъхнали листа. Могат да издържат загубата на цялото си състояние и за отрицателно време да го възстановят. Ако обаче някой от близкото обкръжение им противоречи или усетят, че губят авторитет става лошо. Вадят автомат и започват да стрелят, докато не свършат патроните.

Опитах да разбера от Жени как е успяла да оправи отношенията с него. Исках да ми сподели, за да й олекне. Каза ми, че майка й й е помогнала и нищо повече. Сигурно са сключили някаква сделка. Не мога да преценя как точно се е отразило това на Жени. След като се справи с проблемите си, започна да се безпокои за мен. Много му се събра на това момиче. Надявам се, че скоро нещата ще се оправят. Хубавото е, че засега никой от Вътрешна сигурност не ни безпокои.

На фона на цялата ситуация, нашият отдел е остров на спокойствие. Йосиф продължава да търси информация за Травестита. Трудна задача, защото след като завършил училище, веднага започнал да се занимава с проституция. Пътувал е няколко пъти в чужбина, за да работи, връщан е обратно. Лежал е в затвора за кражба и за средна телесна повреда. Това е цялата документация за него. Нито е бил обявяван за издирване, нито е плащал данъци и осигуровки. Черно петно в системата.

Заради това на Йосиф му се налага да разпитва негови колеги. Като се има предвид, че е изчезнал преди има-няма три години, много малко от актуалните жрици си го спомнят. Да се разбере кои са били постоянните му клиенти, дали е имал врагове или нещо такова — абсурд. Йосиф упорито се опитва. Не може да му се отрече.

Преди няколко вечери ни показа обява в интернет на една дама, която определено си заслужаваше парите. Петренко използва новия си любим лаф „Ще й правя задника да свири на папуняк“. Йосиф поясни, че това е единственото място, което можело да свири. Въпреки всичко се опитваме да се забавляваме.

Иначе той си изигра ролята на пушка, окачена на стената в първо действие. Преди няколко години щях да му се ядосам, може би дори щях да му налетя на бой. Сега гледам по-спокойно на ситуацията. Наистина Йосиф предаде службата, предаде и работата ни. Но не му се сърдя, гледам на него като на проститутките. Ако ги посещаваш, знаеш, че рано или късно ще лепнеш нещо. Ето че и неговият трипер се обади. Неприятно е, че нямахме избор за това дали да работим с него или не, но тук вина има системата. Той се възползва от нея по същия начин, по който го правеше и Трифонов.

На Георги никак не му е лесно. Продължава да налучква песни, с които да провокира реакция у Травестита. Засега, освен Vogue е открил, че от песента Mr. Boombastic получава ерекция, The Bad Touch на Bloodhound Gang го кара да застава на четири крака, а при Never gonna give you up започва да чисти. Отказал се е да търси каквато и да е логика, просто налучква.

Понякога отивам при него в болницата, за да му правя компания и да послушам музика. Бях там, когато открихме песента за чистене. Георги се зарадва, но когато Травеститът тръгна да изхвърля системата, която му влива хранителен разтвор, побърза да спре музиката. Иначе през останалото време не реагира. Не яде и е много, много отслабнал. Опитвахме се да го нахраним, но не се получава. Затова му е нужна системата. Заспива от изтощение, винаги в седнало положение, въпреки че си има легло.

Според нас, Клюнът е закодирал с песни дори режима на съня му. Петренко се възхити на тази идея, защото така жертвите могат да се грижат изцяло сами за себе си. Следователно, убиецът може да ходи по-рядко в бърлогата си.

Реакциите, които има Травеститът — ерекцията и заставането на четири крака, подсказва, че Клюнът го е използвал като секс роб или робиня. Това е първата индикация за каквато и да е сексуалност у него. Надяваме се Йосиф да постигне някакви резултати в търсенето си. Според мен ще му е трудно. Въпреки установеното мнение, клиентите на травеститите са съвсем нормални хора. Някои имат семейства, деца. Просто обичат жени с пишки. Естествено, има изключения от правилото и точно тях се надявам, че Йосиф ще открие. Погледът на Травестита сякаш е празен. Опитах се да го раздразня, да предизвикам нещо — не. Гледа през мен и не реагира.

Чувствата ми през изминалия период са смесени и е трудно да ги опиша. Изпитвам вина за ситуацията в държавата. От друга страна е ясно, че рано или късно това щеше да се случи. Нямаше да е толкова мощно, паникьосано и хаотично, но щеше да назрее моментът за тотална промяна.

Шокиран съм от поведението на политиците и новите началници. Изплашени са и усещат, че краят е близо, но действат постарому. Изглежда методите им са вкоренени на инстинктивно ниво и каквото да е случва не се отказват. Дори обратното — стават по-яростни, по-напористи, жестоки и безочливи. Мисля, че философията им е „Видяхме какво стана с тези преди нас, значи трябва да сме по-брутални и по-крадливи. Така поне, когато ни застигне същата участ ще имаме достатъчно.“ Необяснимо е. За щастие не изпитвам нужда и желание да се меся в техните игрички.

Преди години сигурно щях да направя опит да променя системата, но сега не виждам смисъл. Единственото, което мога да направя, е да помогна с възстановяването й. Но преди всичко е Клюнът!