Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (41)

27.04

Не очаквах чак толкова остра реакция, честно казано. Явно съм ви надценявал. Ясно ми беше, че незапознатото със случая месо ще вдигне врява до небесата. Дори изпитвах любопитство какво точно ще направят. Учудиха ме с глупостите си. Днешният свят има сериозен проблем. Или липсват хора, които мислят адекватно, или никой не ги слуша. Жал ми за е масата месо, но неговото поведение е разбираемо. Вие обаче — професионалистите, защо толкова грохнахте изведнъж? Да не би месо двайсет да ви е депресирало? Струва ми се, че съм ви снабдявал с доста по-интересни екземпляри.

Ти си ми ясен, няма как да не се пропукваш. Все пак се старая да те уязвя. Може и още. Жени би се държала доста по-добре, ако правехте секс и ако не беше истеричката. Много точно определение й даде. Тази е луда и неадекватна. Нито знаеше какво иска да каже, нито успя да изрази нещо смислено. Не ми стана ясно дори защо въобще се появи. Само вдигна врява и наля масло в огъня. Не мисля, че уменията в леглото компенсират лудостта й. Жени сигурно също е решила така, нали сега почти всяка вечер спи у вас, мой импотентен коннико без глава?

Искрено ме учуди слабостта на Петренко и Георги. Както винаги, подходът на Петренко е доста по-конструктивен. Смешно ми е как психиатър дави мъката си в алкохол. Нали уж трябва да може да се справя с подобни неща, а той? Дали добавя към него и някое — друго хапче? За по-силен ефект? За отскок? За да понася по-леко провала? Йосиф въобще няма какво да го мислим, момчето абсолютно не знае какво се случва. Досега не е ял толкова много бой. А как дойде само? С протекциите… На кого беше? Забравих вече. И какво стана? Сигурно и той по примера на Кирилов мечтае да се върне в кражбите и да забрави работата с вас като лош кошмар.

Понеже не обръщаш много внимание на Бишкот, искам да ти кажа, че той също преживява случващото се. Усеща смазаното ви настроение с Жени и всячески се опитва да ви помогне. Забелязвам нещо интересно. Когато заспиваш, той се свива до главата ти и започва да мърка. От това се получава едва доловим резонанс, който нормализира потока на кръв в мозъка ти. Да, това е физическата причина да те боли главата, Кука. И си прав, че проблемът не е психологически. Месото едва издържа, когато двамата сме активни. Та котето усеща това и се опитва да облекчи болката. А дори не е навършило и годинка.

Интересното е, че прави същото и с Жени, но ляга до стомаха й. Така се движи цяла нощ — ту мърка на главата ти, ту при корема й. Любопитно ми е какво й има на нея? Ще се чуе. Сега, когато аз съм във владение на месото, той лежи умиротворено до ръката, с която пиша. Много е приятно. Пробвах да се направя на заспал, за да проверя дали пак ще легне до главата на месото. Не, не го направи. Сви се в областта на слабините. Явно усеща неща, които ти не можеш, а Кука?

Много бих искал да го изследвам, но за жалост няма как. Нямам нужната апаратура, за да фиксирам мозъчната му дейност, нито знам как е устроено тялото му. Естествено, никога не бих си позволил да използвам сегашните си методи върху котка, куче или друго животно. Струва ми се нехуманно. Отгоре на това е антинаучно, при условие че не съм бил вътре в тях. Варварство.

Въобще презирам индивидите, които издевателстват над животни. Не мисля, че е достойно. Естествено, обичам да ям свинско, телешко и други меса, но да са отгледани специално за храна. Дивечово съм ял само с цел да имам по богата палитра за сравнение на вашето месо. Така, който прочете изследванията ми, ще може да си поръча заешко, например. Ще го опита и ще разбере какво съм имал предвид с дадено описание. Старая се да направя резултатите от опитите максимално достъпни за вас, Кука.

Като стана дума, чудя се какво да е следващото месо? Много съм ограничен от присъствието на Жени. Пречи ми и заради нея губя ценно време. Вече можех да съм разкостил Нубийската Принцеса, например. Но за нея, както и за Жана Д’Арк маските вече са приготвени. Имам още две свободни. Трябва да реша с какво месо да ги увенчая?

Ще ти опиша процеса, по който избирам темата и месото, с което я разглеждам. Може би докато го правя ще ми дойде някоя идея? Първата посока на разсъжденията е свързана с това какви са съвременните еталони за красота. Те се променят достатъчно често, което ми дава непрекъснат извор от идеи. От друга страна, трябва да преценя кои от тях ще имат достатъчно продължителен живот. Също така кои оказват достатъчно силно влияние на организма. Случаят с Дженифър е такъв. Модата на хипертрофираните бедра и задни части ще отмине, но тези които са си ги „отгледали“ винаги ще ги носят. Силиконовите импланти също оставят трайни следи на притежателките си и манията по тях няма да изчезне скоро. Има много течения, които се задържат за една-две години. Например това ще се случи с брадите на мъжете. Единствено в Европа тя може да остане трайно.

Модата с обръснатите наполовина женски глави също си отиде скоропостижно, там има какво да се изследва. Бих могъл да избера някое татуирано месо, но ме безпокои мастилото. Не съм сигурен, че е безвкусно, особено след термична обработка. Надявам се, схващаш логиката ми. След Лоло, нямам интерес да се занимавам с такива неща. Може би е време да се обърна към професионални деформации? Например някой моряк от риболовен траулер? Или готвач в заведение за бързо хранене? Какво би казал за работник от строеж? Идеята ми допада, особено като се има предвид, че нямам много време. Все пак след около месец ще прочетеш нашето дневниче, нали? Ще обмисля този вариант.

Другото основно направление на работата ми също ти е известно — хора, които водят конкретен начин на живот. Такива бяха и Звездичката, и Мата Хари, сега Лоло. От известно време насам се замислям дали да не се фокусирам върху психоболни. Един „Луд период“, както би се изразил Петренко. Не съм се захванал сериозно с това, защото маските няма да стигнат, а просто да купя още не искам. Смятам, че 24-те, с които разполагам сега, отразяват началото на изследванията ми.

След тях трябва да дойде нещо ново, което да покаже, че съм излязъл от Средновековието. Като се има предвид огромната разлика в тогавашния и сегашния начин на живот, не е адекватно да маркирам съвременните лудости с остарели символи. Плюс, че те са толкова много, а маските са само две. Май се размечтах прекалено за бъдещето, още не е ясно какво ще стане между нас. Засега ще се огранича в размишления над това какво да правя с наличните си ресурси. Нека продължа с творческата си биография.

Месо номер четиринайсет. Добре познатата ни Мата Хари, причината поради която Йосиф дойде да работи с вас. Ти си описал какви проби съм взел от това месо, затова минавам по същество. Оказва се, че половите органи реагират прекрасно, когато биват употребявани активно. Плътност, разтегателност, всички механически качества на месото се подобряват. Не мога да кажа същото за ануса и правото черво. Те губят еластичните си свойства и стават негодни сравнително бързо. За мой късмет месото е отбелязвало всички мъже, с които е било в календара на телефона си. От него получих точни данни за честотата, с която е правило и анален секс. Повечето хора, дори любителите на този тип удоволствия не могат да се похвалят с такъв километраж. Честно казано се възхитих и дори леко изплаших от издръжливостта й.

За жалост, пробите бяха след продължителен почивен период, в който месото е имало време да се възстанови до някаква степен. Въпреки това изводите ми са, че от всичко хубаво трябва да се взима по малко. Съдейки по конструкцията на мъжкото месо в тази област, мога да предположа, че то би било по-издръжливо на подобни манипулации. Не съм изследвал такова. Можех да го направя с Нубийската Принцеса, но знаеш какво приложение й намерих. Що се отнася до вкуса на Мата Хари — пилешко. Еднозначно. Всичко което изследвах от нея бе с вкус на пилешко. Малко сухо, малко жилаво, но все пак приятно.

Явно физическата активност и непрекъсната грижа с мярка за месото водят до добри резултати. Общата ми оценка е, че размножителната система на човека е много добре пригодена за постоянно и дори грубо използване. Интересно е, че природата се е постарала не само за физическото продължаване на рода.

Сякаш нарочно е заложила секса като източник на удоволствие. Затова е организирала така тялото ви, че да може да понася много повече от обикновено оплождане. Предугадила е задоволяването на повечето девиации, които могат да ви изникнат в главите. Естествено, не е можела да предвиди всичко. Направила ви е страхотен подарък. Превърнали сте го в проклятие, но няма пак да започвам тази тема.

Усещам, че месото ни е крайно изтощено. Смятам да го оставя да си почине тази нощ и утре. Междувременно ще продължа да мисля за следващото изследване. Ти наистина приемаш събитията от изминалата седмица много присърце. Дори ми е малко обидно, че мислиш повече за Минков и Кирилов, за колегите си, за някакви хора от телевизора, а не за мен. Беше по-приятно, когато бях в центъра на живота ти. Сега Жени се опитва да заеме мястото ми. Не знам как да постъпя в тази ситуация. Дали да оставя нещата такива, каквито са. Все пак скоро ще се срещнем и ти въпреки че си чел дневничето ни ще ми зададеш въпросите „Защо?“, „С какво право?“.

Почти съм сигурен, че след като това се случи ще останем сами, един срещу друг до края на месото ни. От една страна ме е страх, че Жени ще разбере за мен и ще трябва да действам. От друга — съвсем скоро животът ти ще бъде съвсем друг, а тъкмо намери жена, с която се чувстваш добре. Не искам да ти отнемам последните мигове нормалност.