Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (15)

11.02

Събудих се обръснат. Не помня кога съм го направил. В последната седмица разбрах истинското значение на думата „изтощение“. Спя по повече от 12 часа на ден, имам мускулна треска, без да съм тренирал. Жените вече ме отвращават. Погълнат съм изцяло от работата.

В първия ден от командировката повръщах нещо, въпреки че не бях ял от два дни. Не мога да открия логично обяснение на състоянието си. Нямам желание и време да ходя на лекар. Отчаян съм и слаб. Сигурно това са двете думи, които описват идеално депресията.

Колегите, които търсеха Петров се оказаха мръсни, гадни копелета, които трябва да горят в ада. В сигнала за издирване бяхме написали, че го търсим за убийството на Боб Марли. Дойдоха три съобщения от страната за задържани хора, които съвпадат с описанието, а един дори бе направил пълни самопризнания.

С Георги отидохме първо при него. Оказа се шизофреник. Куките, не мога да ги нарека по друг начин, го бяха арестували в една кухня за бедни. Държали го два дни гладен, след което си признал за две убийства — нашето и на един местен дилър. След разговора Георги беше бесен. Вдигна чутовен скандал и докладът за „работата“ на тия кретени на реда вече е в министерството. Шибаняците бяха решили, че могат да го използват хем, за да се чуят имената им в столицата, хем за да си решат висящото дело. Тъпи копелета.

Психоболните, тихите луди, или като ги наричаме ние „идиотите“, са готови да признаят всичко за храна. Дръж го на вода известно време и после му донеси филия с майонеза. Ще ти признае, че е свалил Хинденбург, ще ти разкаже как е отровил Сталин и ще ти сподели тайни за аутопсията на извънземното от Розуел. Всичко, за което се сетиш. Нужно е само да му помогнеш с подробностите. Бедният човечец.

Пуснали го от лудницата, където го прибрали преди 6 години за гавра с животни. Интензивното лечение го беше докарало до умственото ниво на весел първолак. Като го доведоха в стаята за разпити, попита конвоя дали после ще го пуснат да играе на топка. Като седна пред нас, изправи гръб, пое си дълбоко въздух и започна да говори, все едно рецитира патриотично стихотворение. Разказа ни в три изречения за нашето убийство, а после трийсет минути описваше второто. Питахме го какво е правил, след като е бил пуснат от лудницата.

Настроението му се промени, стана тъжен първолак. Разказа, че това е била най-лошата Коледа в живота му, защото я посрещнал на улицата. Нито знаел къде да яде, къде да спи, нищо. Докато бил на лечение, баща му починал и той останал сам-самичък. Първата вечер спал на една пейка в парка и полицията го прибрала. Така още два пъти, но после като го виждали, подминавали.

Една сутрин срещнал чичо Картон. Така нарече клошаря, който му показал как да рови в кофите и къде е кухнята за бедни в града. Когато отишли с чичо Картон да ядат, много голямо впечатление му направило, че не трябва да работи, за да получи порция. В лудницата го карали да търка пода и да сменя подлоги. Два дни с чичо Картон живели заедно, но на третата вечер чичото изпил вещерска отвара, набил го и си тръгнал. Оттогава не са се виждали.

През цялата следваща седмица клиентът ни гладувал и спял по пейките. Мислел, че без чичо Картон в кухнята няма да му дадат храна. В крайна сметка не издържал и отишъл да моли. След като се наял, решил да благодари за храната. Свалил си палтото и започнал да търка пода. Другите посетители на кухнята не одобрили това и започнали да го ритат. Тогава се появила феята Айя, която го спасила и разрешила да спи в един ъгъл на столовата.

Вече можел да яде до насита, а в замяна трябвало да поддържа чистота. Така живял няколко месеца в мир и хармония, която била нарушена от дементорите. Хванали го, докато изхвърлял боклука и после го набили. Феята идвала да го търси в затвора, той бил чул гласа й. Дементорите обаче излъгали, че не знаят къде е. Въпреки че сега в живота му има по-малко слънце, защото прозорчето на килията е много високо, той все още таеше надежда, че ще бъде спасен.

След разпита с Георги отидохме в столовата за бедни и намерихме феята Айя. Оказа се студентка по международни отношения, обожаваща Хари Потър и работеща на доброволни начала в кухнята. Разказът й потвърди историята на нашия идиот и го пуснахме. Към доклада за „колегите“ прикрепихме и копие от видеозаписа на разпита, за да получат по-ясна представа тия горе какво работи по места.

Тръгнахме към другия край на страната, откъдето дойде вторият сигнал. В едно от най-големите села на Люляковата долина ни посрещнаха колеги, които се хилеха като гореописания идиот. Вкараха ни в стая за разпити и започнаха да водят един по един заподозрените. За наш късмет, разговорите не бяха изпълнени с приказни герои. От тях научихме кой с кого е спал, кой чия крава е бил откраднал и какво се е случило с нафтата в резервния генератор в птицефермата.

Оказа се, че щом колегите получили описанието на издирвания, решили да съберат всички, които дори малко приличат на него. За щастие това бяха едва четирима души, за нещастие — изхабихме един ден за да чуем историите им. С Георги решихме да не докладваме местните полицаи в министерството. След като видяхме контингента с който работят, стигнахме до извода, че имат достатъчно акъл, за да се справят с него.

Преди да тръгнем на път, за да проверим третия сигнал се обадихме по телефона на тамошните колеги. Те всячески се опитваха да ни убедят да дойдем. Подозрително увъртаха отговора на въпроса „Защо си мислите, че сте хванали правилния човек?“. Казваха, че описанието съвпадало, бил е рецидивист с четири присъди, излязъл бил от затвора преди няколко години. Появил се при тях миналата година и започнал да работи на пристанището. Бил много подозрителен и в същото време харизматичен тип. Лесно будел доверие у хората. Накратко ни описаха изверг с външност на супер модел. В лудница не бил лежал.

Имал съм случаи, в които заради липсваща документация в справката за биографията им, сме пускали хора, които са се оказвали престъпници. Затова имаше шанс да е нашият човек. Конферентната връзка бе с трима души, най-активен беше началникът на отделението. След като приключихме с обещанието, че ще помислим и ще им се обадим утре, Георги се чу с един местен следовател. Познавали се от някакъв стар случай. От него разбрахме, че съпругата на шефа му преди много години си е имала вземане-даване с този рецидивист. След като онзи се върнал в града, началникът се побъркал от ревност и си намирал всякакви поводи да тероризира човека. Разбрахме се, че няма да се хабим излишно и ще отложим посещението за неопределено време. Поне докато се появят по-сериозни основания за присъствието ни.

Когато се върнахме у дома, намерихме Йосиф в ужасно настроение. Бе проучил целия списък със секти и тайни общества, който професорът ни даде. Освен умора, у него се бе развила и своеобразна параноя. Намираше абсурдни връзки между различни събития, около тях построяваше обединяваща ги теория и достигаше до абсолютно адекватно заключение. След което процедираше по същия начин, за да го обори. Дадохме му два дни да си почине и му забранихме да гледа телевизия.

Заех се да чета съкратения списък. Йосиф бе изчистил всички култове, които се занимават с групови убийства, правят еднотипни жертвоприношения или имат практиката да взимат скъпоценностите и имотите на жертвите. Религиозните общества също не подхождат, защото и сатанистите, и фанатичните християни оставят ясни следи за своята принадлежност. В крайна сметка бяха останали два варианта.

Първият бе „Сестринството на Асклепий“. Таен орден, съставен от медицински сестри, които евтаназират неспасяеми пациенти, страдащи от адски болки. Били са най-активни по времето на двете Световни войни. Впоследствие за тях нищо не се е чуло и видяло. Подозренията на професора са, че все още съществуват. Според него сега действат много рядко, но се стараят да поддържат определен брой членове, за да са готови в случай на война или друга извънредна ситуация.

Замислих се дали някоя от тези сестри се е грижила за пострадалите от дерайлиралия влак. Едва ли някога ще се разбере. При всички положения не са те.

Вторият вариант е доста по-интересен и не е точно тайно общество. Това е форум, който се поддържа в даркнет. В него различни хора описват извратените си фантазии и начина, по който ги осъществяват. Проблемът е, че това е много затворена общност. За да успееш да надникнеш вътре, трябва не само да се регистрираш, но и да попълниш тест. Йосиф го бе направил, но след това администраторът на форума бе поискал да снима на видео любимия си фетиш и ако е достатъчно… цветен, щял да получи регистрация. Йосиф обещал, че ще изпълни това условие, и решил да ни изчака, за да кажем ние какво следва.

Когато чу за какво става дума, Георги се плесна по челото. Ядоса се, че не се е сетил досега и каза, че има една дама — негова колега, която има регистрация на това място и е доста активен потребител. Имали мимолетна връзка и заедно чели истории от там.

Когато бяхме на път с него говорихме за много неща. Разказвахме си стари случаи, говорихме за личния си живот. Споделих му историята с бившата си и той ме подкрепи. Наистина с нея живеем в различни светове. Щом не е могла да съжителства с моя, значи мястото й не е било там.

Неговата история също е интересна. Разведен е, с едно дете. Имал е добре развита частна практика, печелел доста пари. В един прекрасен ден го поканили да консултира разследването на един сериен изнасилвач. Харесало му да се рови в главите на престъпниците и това му била грешката. Занемарил цивилната си работа, заради това започнал да получава по-малко пари и жена му си тръгнала с детето. По време на бракоразводното дело го описала като психопат, който получава едва ли не сексуално удоволствие от фантазиите на престъпниците, които разследва. Отбелязах, че е наполовина права.

В крайна сметка му взела всичко. „Ако исках можех да повлияя на съда, но в думите й имаше доза истина. В първото си дело се чувствах като животно, което за пръв път е опитало кръв.“ На прима виста това сравнение може да изглежда страшно, но той е от правилните животни. Естествено, няма никакви сексуални асоциации с труповете на Клюна. Поне аз не съм забелязвал такова нещо. Сега му е мъчно и въпреки това е доволен, че е постъпил така. Според него човек трябва да прави неща, които му харесват, защото тогава става пълноценен. Само в тези случаи в живота му се появяват правилните хора и той се чувства щастлив. Другото по-добре да го пуска.

Пак се опитах да разбера какво мисли за мен в психологически план. Не успях, но ме попита дали като малък съм страдал от сомнамбулизъм и дали съм имал неврологични проблеми. Не знам защо ми зададе тези въпроси. Сигурно е забелязал, че едва се наспивам и не ям през деня. Не му казах за повръщането, нито за бръсненето. Ще реши, че наистина ми има нещо. Според мен, това е преумора и нервно напрежение. Георги също смята, че имам нужда от почивка.

Освен работата, тази седмица имаше проблясък и в личния ми живот. Доколкото може да се каже, че имам такъв. Камелия, една проститутка, която посещавам от време на време ме потърси. Казах й, че не ми е до секс сега, но тя ме помоли за услуга, не можела да ми обясни по телефона. Когато се срещнахме ми връчи кутия за транспортиране на домашни любимци, съдържаща котак. Още преди да я попитам за какво по дяволите ме има, се извини, обясни ми, че заминавала за три седмици с някакъв клиент и нямало на кого да остави котака. Не искала никой да идва го храни, защото това е личното й жилище.

В апартамента, където работи, съседите я гледали с отвращение и неприязън, заради големия човекопоток. Страх я е, че може да се случи и тук. Докато карах Гаргантюа към вкъщи той мяукаше, все едно отива на заколение. Пуснах го в апартамента и той веднага се скри. Оставих храна, вода, сложих му тоалетната и започнах да чета списъка от Йосиф. В следващите два дни не виждах котката, но купата с храната й се изпразваше, а тоалетната се пълнеше.

Днес Гаргантюа влезе в стаята ми, докато лежах настрани на дивана, скочи отгоре и се настани на хълбока ми. От появата му се почувствах много приятно. Толкова, че лежах два часа без да помръдна, за да не нарушавам покоя му. В крайна сметка цялото ми тяло изтръпна и се наложи да се изтърколя на пода, за да се изправя.

Излиза, че обичам котки. Прекалената възбуденост и активност на кучетата ме притеснява по някаква причина. Струва ми се дори, че котето помага да се справям по-лесно с главоболието.

Безпокои ме, че го усещам някак по-навътре в главата си. Трудно е да го обясня. Това, че не помня кога съм се обръснал, както и повръщането без да съм ял, също е притеснително. Засега си мълча относно първото, но направих снимка на второто и я изпратих на Петренко. Той има опит в определянето на съдържанието на стомаха и каза, че е месо. Попита ме какво съм ял, за да не прави същата грешка. Явно нещо се случва в главата ми. Надявам се, че ще успея да хвана Клюна, преди да грохна.

Забелязал съм, че главоболията приблизително съвпадат с появата нов труп. Тези неща са много често срещано явление, при подобни дела. Колеги са ми разказвали как едва ли не имали подсъзнателна връзка с някои престъпници. Тези гонитби костват много на разследващите полицаи. Убийците си играят със съзнанието им, изпращат им послания и ги унижават психологически. Не се чувствам точно така.

Мисля, че ме няма в света на Клюна, докато моят е изцяло обсебен. Той си върши безчинствата без да се съобразява с това, че после ще дойда и ще го накажа. Унизително е да посветиш над три години от живота си на някого, а той да не дава сигнали, че въобще знае за съществуването ти. Дразнещо е, чувствам се безсилен и изолиран. Понякога мисля, че ако това бе традиционна игра на котка и мишка, нямаше да ми е толкова тежко.

Не искам да се променя сложността на задачата, а да бъде отчетен фактът, че четирима от най-добрите професионалисти в страната му дишат във врата. Държи се така, сякаш полицията, законите и наказанията не съществуват. Отгоре на всичко го прави демонстративно и без страх от последствия. Може би в момента в мен говорят догмите на обществото. Набитата в главата ми вяра в правилата. Може би аз греша, а той е прав?

Колко струва на човек спазването на обществените норми? Това е ежедневно преглъщане на унижения, раздразнение и неизказване на личното мнение и воля. Понятията „възпитание“ и „такт“ се сблъскват с противоположните — груба сила, глупост и наглост. Резултатът е плачевен за първите и дебилно тържество на вторите. Наглият кретен не разбира, че не му е отстъпено, а просто е оставен да си троши главата. Осмисля съществуването си, чрез малките битови победи. На практика той е безсмислен с цялата си помпозност, грубост и арогантност. Естествено, в дългосрочен план наглият ще загуби играта на живота със сто процента сигурност. Просто няма да има сили да я доиграе. Нормалният, обаче всеки ден трябва да си доказва, че е прав.

Тази битка отсъства в света на Клюна. Той действа оправдано спрямо разбиранията си и по своеобразен начин е благороден. Целта му не е да унизи другия, за да извиси себе си, а да постигне желания резултат. В нашите очи жертвите му са били унизени, не в неговите.

В мен също се води борба между комплекси и здрав смисъл. Чувствам се уязвен от това, че той спокойно продължава да живее и да се усъвършенства, без да го е страх от мен. В неговия свят откровената, чиста и грозна истина е на първо място. Определяме го като циничен психопат, който си е втълпил някаква изродия в главата и си я следва. Такъв е, но съм сигурен, че има студена и прагматична логика в мислите му. Клюнът не страда от човешките комплекси, не изпитва ярост или отчаяние. Ако имаше дори помен от подобно нещо, труповете щяха да ни го кажат. Много искам да видя лицето му.

Пак започвам да анализирам психопрофила му. Коригирали сме го толкова много пъти, че вече май се отказахме да го правим. Понякога си го представям като арогантно, цинично копеле. В други случаи като изкусен занаятчия или вглъбен изследовател.

Това не променя факта, че е сериен убиец и не трябва да бъде осъждан на смърт. За тези хора най-страшен е доживотният затвор. Да знаят, че на няколкостотин метра от тях кипи живот, но ги подминава, а те гният. Заедно с идеите и желанията си. Ясно е, че дори и да се опита да се разкае, няма да е искрено. Каквато и да е мотивацията му за убийствата, няма да съжалява за тях. Най-много да се самоубие, защото не желае да бъде животно в клетка.

Въпреки всичко и той е човек, и той страда от същите пороци, като всички останали. Колкото и да се опитва да заглуши свойствените за нас чувства и желания, това няма да продължава вечно. Страхът, несигурността, тщеславието, желанието за власт, все нещо ще избие. Това ще го направи уязвим и ще ни даде шанс да го хванем. Засега имаме девет убийства. Девет маски. Може би следващия път, когато сънувам кошмара трябва да преброя колко са в ковчега?