Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (32)

03.04

Шокиран съм, изплашен, объркан, щастлив, и ме е срам от това. Физически се чувствам прекрасно!

Снощи след работа отидох пред дома на Камелия. Седях в колата около час и половина, преди да се убедя, че е сама. Качих се на етажа й и звъннах на вратата. Чух странен шум зад вратата, все едно си беше сложила обувка с токче само на единия крак. Тя погледна през шпионката и сякаш замря. Пак натиснах звънеца, тя не помръдна. Учудих се от поведението й и реших, че се случва нещо нередно. Опрях значката си в шпионката и казах „Отваряй, полиция!“. Бавно верижката на резето изтрака, после ключалката. Вратата се отвори, първо видях патерица, а след няколко секунди и самата Камелия.

Някой я бе пребил жестоко. Очите представляваха цепки, в моравата пихтиеста маса, която преди беше лицето й. Носът също бе разбит. Носеше бял хавлиен халат. Опитах се да разбера какво е станало, кой го е направил и защо. Не ми даде да довърша изречението, изфъфли да се махам и никога да не се връщам. Реших, че мъчителят й е в апартамента.

Заобиколих я, извадих пистолета и обиколих всички стаи — празно. Заварих я седнала на пода с гръб, опрян на стената. Хлипаше, скрила пихтиестата маса в шепи. Клекнах срещу нея, исках да я успокоя, тя само шепнеше едва разбираемо „Махай се! Махай се!“. Опитах да обясня, че трябва да ми каже кой го е направил. Мога да го хвана и да го изправя пред съда. Ако не иска да свидетелства, ще реша въпроса по друг начин. Тя свали ръце, погледна ме през цепките и повтори мъчително, но отчетливо — „Махай се!“. Опитах да й помогна да се изправи, тогава усетих нож опрян в гърлото си. Беше го извадила от джоба на халата. „Махай се!“

Вдигнах ръце, бавно се изправих, прекрачих през нея, излязох и затворих вратата след себе си. Седях в колата пред блока още четирийсет и пет минути. Не можех да карам, бях в шок. Още не мога да повярвам, че някой я е пребил толкова жестоко. Приличаше на подпухнал жив труп. Дори Клюнът оставя жертвите си в по-добро състояние.

Не мога да разбера защо реагира така като ме видя. Знае, че мога да й помогна и знае, че искам да го направя. Защо постъпи по този начин? Защо ме изгони? Сякаш се страхуваше от мен и ме обвиняваше за случилото се. Опря ми нож в гърлото! Какво по дяволите се случва? Докато пушех в колата и търсех отговор на всички тези въпроси, се обади Жени. Бе разплакана, каза, че няма на кого другиго да се обади. Уговорихме се да се видим вкъщи.

Тя също бе в шоково състояние. Вечерта докато си взимала душ след тренировка, приятелката й решила да рови в чантата й. Там открила част от материалите по делото — списъка с жертвите, няколко снимки, описания и бележки. Когато излязла от банята, заварила гаджето си да плаче и да снима с телефон документацията. Момичето обвинило Жени, че е ненормална, че е престъпно делото на Клюна да се крие от обществеността. Започнала да й крещи, че не си върши работата, че едва ли не е съучастник в убийствата. После решила да обижда всички полицаи, да вади теории на конспирации и какво ли още не.

Според нея всички трябвало участват в лова за серийния убиец, затова започнала да снима материалите и искала да ги публикува в интернет. Това бил най-правилният и бърз начин да хванем копелето и да спрем с убийствата. Обществото било достатъчно силно и единно, за да даде отпор на някакъв самотен садист.

Никой нямал право да крие подобни неща. Най-вече хората, призвани да пазят реда. Причината да мълчим за делото била, че не ни пукало, че умират хора. Искали сме да си запазим работните места, но сме прекалено некадърни. Можели сме само да тарашим напушалки по градинките и да взимаме подкупи. Ако не ни били взели да работим в полицията, сме щели да метем улиците. Но и с това не бихме могли да се справим.

Цялата тирада била провокирана от снимките на няколко жертви и списък с имена. Тази не може и един час да изкара в моргата с Петренко, но е убедена, че може да хване Клюна. Пикла.

Жени реагирала по възможно най-правилния начин. Взела телефона от ръцете на истеричката, извадила картата памет от него и я счупила. За да е сигурна, че апаратът ще бъде абсолютно неизползваем го треснала в стената няколко пъти, а после го сварила. През цялото време момичето крещяло на Жени, че е лъжкиня, психопат и какво ли още не.

Първоначално Жени се опитала да й обясни елементарните причини, заради които този тип престъпления не се огласяват. Онази не искала да слуша и дори налетяла на бой. Наложило се да бъде усмирявана, резултатът — счупен нос. Сцената била изключително драматична, а момичето обещало, че ще разгласи случая. Като останала сама, Жени не знаела на кого да се обади и звъннала на мен.

Когато чух за какво става дума ми прилоша още повече. Спомних си за първия мой случай, който бе отразен от медиите. Една зима преди двайсетина години, майка с дете бяха открили черен сак на детска площадка. Тогава времената бяха други и никой не се страхуваше от забравен багаж, затова надникнали вътре. Оттам ги гледала отрязана глава.

Естествено се обадили на полицаите, но журналистите ги изпреварили. Това бяха едни от най-тежките четири месеца в живота ми, преди случая с Клюна. Медиите бълваха какво ли не, кой ли не се изреди да говори. Хората подаваха сигнали за всеки подозрителен тип, когото видеха. А лудото копеле продължаваше да разхвърля човешки останки където му падне. Имаше общо три трупа, нарязани на петдесет и седем парчета. Мисля, че тогава за пръв път видях типажа „жадуващ слава идиот“.

Имахме заподозрян и бяхме решили да го хванем на излизане от голям хипермаркет за техника. Причината беше, че в справката за изрода пишеше „параноидно личностно разстройство“. Тоест имаше вероятност да е заложил капани в дома си. Така се и оказа впоследствие — направил си експлозив от подръчни материали и с него минирал основите на блока, в който живее. Ако бяхме опитали да го арестуваме там, щеше да има много жертви.

Заради диагнозата, избягваше да посещава многолюдни места и бе издебнал момент, в който магазинът е почти празен. Следяхме го известно време, той влезе в хипермаркета, решението да го арестуваме на излизане бе взето мигновено. Паркингът се оказа най-удобното място. Пространството е огромно, цивилните коли бяха малко и доста разредени. Започнахме постепенно да барикадираме сградата, после да паркираме цивилни полицейски коли около автомобила на заподозрения. В това време той си избираше тример за тяло. Цялата подготовка бе наблюдавана от един пазач — „жадуващият слава идиот“.

Тоя кретен взел, че се обадил в телевизията и им съобщил какво правим. Докато дойде телевизионният екип засадата беше готова, нямаше какво да се снима, а и разчленителят вече излизаше от магазина. Пазачът и журналистите бяха застанали на входа. Кретенът с идиотската си свенлива усмивка посочваше с пръстче къде и какво сме направили. Убиецът го чу, докато минаваше покрай него. След това се затича към колата си. Ние тръгнахме да го спираме, но той успя да стигне до нея. Просна се на предния капак и я взриви. Бяха ранени четирима колеги, единият от които изгуби окото си. Нямаше абсолютно никакви последствия за идиота, защото видите ли, имало свобода на словото.

Сега този вид дебили еволюира в „снимащи жадни за слава идиоти“, които, вместо да помогнат на човек в беда, снимат с телефоните си. На фона на тези кадри в студиата се обсъжда проявената жестокост във видеата. В никакъв случай не трябва подобно нещо да се повтори с Клюна. Ако се случи, шансът да го хванем ще намалее драстично. Тогава ще бъдем разкъсани между всички луди, които са видели нещо, подозират някого или просто искат да се покажат по телевизора.

Затова поздравих Жени за адекватната реакция. По-добре да изглеждаш като луд, докато вариш телефон, отколкото да отговаряш на въпроса „Как така не можете да хванете изкормвач с деветнайсет убийства?“ в национален ефир.

После й направих чай и й дадох Бишкот да си играят. Успокоих я, че реакцията на вече бившата й е нормална, въпреки че е прекалена. Успях да й вменя, че нашият свят е много по-различен от този на другите хора. Докато обсъждахме темата си спомних за разговора ни с Георги. Не разказах историята му, но се постарах да й дам примери с други професии, които водят до проблеми. Достигнахме до извода, че ако двама души не си пасват, то ще намерят повод да се разделят. Грозно е, когато се случва от неразбиране естеството на работата на единия. За жалост не е рядкост.

Смятаме, че бившата й няма да каже каквото и да е без доказателства. Плюс това сигурно е толкова изплашена, че ще предпочете да си мълчи. Това е свойствено за хората, които обичат да драматизират първосигнално. Вайкат се, мрънкат и оплакват, но когато нещата опрат до същинско действие пасуват.

След две чаши чай минахме на вино. Разказах за нещата, които четох във форума за сексуални извратеняци. Искахме да почетем още, но се оказа, че приятелката на Георги е сменила паролата на профила си. Жени сподели за първата си връзка с момче. Били на по петнайсет години и двамата девствени. Той много искал да правят секс, тя не се чувствала готова. След като няколко пъти момчето се опитало по-грубо да я убеди, тя го хванала да й изневерява с най-добрата й приятелка. Следващият й приятел също й изневерил, по-следващият също. В един момент й писнало да се занимава с мъже, отгоре на това разбрала, че жените знаят по-добре какво искат… жените. На мен също са ми казвали, че гейовете се справят много по-добре с оралната любов от жените, защото по-добре знаят какво искат мъжете. Схващам логиката, но не мога да си представя да правя секс с мъж.

Доста си говорихме и изпихме шишето с вино, тя стана за да вземе второто от шкафа. Когато отвори вратичката, отвътре изпадна тирбушона, аз се наведох да го взема, тя също. Направихме го на пода в кухнята.

Първите й думи, когато приключихме бяха „Никога не съм го правила пред котка“. После ме целуна. Направихме го още веднъж малко по-късно вечерта. Чувствах се страхотно. Стори ми се, че отново станах напълно свободен човек. Без предразсъдъци и самобичуване. След секс с проститутките не се чувствам напълно отпуснат. Винаги усещам срам от стореното. Чувствам се използвач и използван едновременно. Сякаш вътрешният ми глас ме укорява за сторения грях. Дори последния път с Камелия това усещане присъстваше.

Защо се държа така? Защо опря нож в гърлото ми? Възможно да е посттравматичен стрес, все пак й се е наложило да преживее нещо ужасно. Въобще има късмет, че е жива. Докато бях с Жени съвсем бях забравил за това. Заниманието на Камелия е рисково и тя го знае по-добре от всеки друг. Наясно е, че каквото и да се случи, едва ли някой ще я потърси в първите дни и седмици, дори месеци. Затова всъщност проститутките са най-честите жертви на маниаците. Тях никой не ги търси. Надявам се, че всичко с нея ще бъде добре. Няма да я безпокоя повече. Ако реши, че има нужда от мен — знае номера.

Жени си тръгна сутринта, час и половина преди да се срещнем в управлението. Държахме се все едно нищо не е станало. Сега е вечер, а все още никой от нас не се е обадил на другия. Знам, че не е правилно това, което се случи. Първо, че съм й шеф, второ — доста по-възрастен съм от нея. Почти два пъти. Надявам се, че не възприема първото като някакъв фактор. Никога не бих употребил положението си в такъв въпрос. За второто — тя да му мисли. Струва ми се, че случилото се беше грешка от слабост. Не знам дали ще се повтори. Като се има предвид деликатното положение, може би ще е по-добре ако не.