Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (10)

23.01

Имаме нов труп. Петренко го кръсти „Боб Марли“. Момчето е било на 27 години, изчезнало е преди три. Това е най-дългият период, в който, предполагаемо, жертва е била при Клюна. Много обезпокоително.

Откри го един машинист в железопътното депо на гара „Юг“. Не е изненада, че Клюнът го е оставил точно там. Катастрофиралият влак беше тръгнал от същото място. Обича да оставя труповете си на места, свързани с трагични събития. Избира ги така, че да не ги намират обикновени хора, а отговорни за нещо лица. Най-често човекът, открил трупа първо звъни на шефа си, който впоследствие ни съобщава.

Не ми се мисли какво ще стане, ако подобна изродия цъфне на обществено място. Сигурно ще настъпи паника, медиите ще се напълнят с умници, които без да са виждали труп ще раздават акъл. Политиците ще използват историята за свои цели. Ужас.

Понякога имам чувството, че Клюнът се старае да подреди така нещата, че да не ни пречи да работим. Естествено, тишината около делото помага и на него. Показателно е, че се ориентира изключително добре на местата, където оставя труповете. Наясно е с охранителните камери, не сме открили нито един свидетел, който да го е виждал, камо ли да го опише. Със сигурност има някакъв вид подготовка.

С Петренко и Георги сме достигнали до извода, че е служил в армията, възможно в полицията или е работил в частна фирма за сигурност. Още в самото начало проверихме всички бивши и настоящи силоваци, срещу които са били повдигани обвинения за престъпления. И с това ударихме на камък. Министърът тогава събра всички шефове на частни структури и ги накара да наблюдават подчинените си за странности. От тях получихме трима души, които са извършвали домашно насилие, двама пристрастени към хазарт и един анабол, чиято капандура протече от стероидите. Нашият отдел за вътрешна сигурност също е впрегнат в търсенето, изпраща ни ежеседмична сводка за откритията си, но засега няма нищо интересно.

Лошото е, че тези хора не знаят какво да търсят, затова и ни дават каквото открият. А що се отнася до частниците — те по-скоро се отървават от гнилите си ябълки, ясно е, че няма да ни предадат някой, който им върши работа.

Боб беше поставен на кожен фотьойл по средата на депото, облечен с размандени дрехи. Прическата му бе дълга около двайсет и пет сантиметра раста. В ръката имаше дебел джойнт — 120 мм. На пръв поглед не можеше да се познае, че е труп, а още повече какво му се е случило.

След като бяха направени всички процедури в района около трупа, Петренко и Жени започнаха да го изследват. Жени се загледа в корените на косата и отиде да повръща в близкото кошче за боклук. Петренко й кресна: „Сто пъти ти казвам да си носиш торбички ако ще драйфаш от труп!“.

Боб нямаше скалп. Растата бе вплетена в плат за гоблени, който бе втъкнат под кожата на челото. Нужно бе много внимателно вглеждане, за да се види липсата. По вкочаняването на мускулите Петренко предположи, че смъртта е настъпила през последните 12 часа.

Георги мълчаливо наблюдаваше Боб от около десет метра разстояние и пушеше цигара. Този път въобще не се приближи до трупа. Мисля, че и на него започва да му идва в повече. Заключи, че както винаги, Клюнът е проявил уважение към жертвата си. Постарал се е да го намерим така, както Боб би искал да бъде открит. Напушен във фотьойл. С всички постъпваше така.

Гертруда я открихме изправена до готварска печка в стола на Университета. Месец преди това трима студенти умряха от натравяне там. Приживе е била готвач в ТВУ. Беше заменил липсващите тлъстини със стиропор. Така го бе изрязал, че от една страна повтаряше извивките на тялото й, а от друга служеше като опора и я държеше изправена. Маската намерихме в тенджерата, до която бе поставил трупа.

Този път, тя беше закрепена на носа на един локомотив, превърнат в паметник. Точно на входа на депото. На мен ми се стори, че така Клюнът отдава почит на загиналите в катастрофата. Според Георги е маркировка, че на това място витае смърт.

С Йосиф отидохме да говорим с директора на депото. Човекът беше пред нервна криза, за има-няма седмица да му се случат толкова тежки неща. Приемаше ги лично. За катастрофата нищо не му казахме, но се опитахме да го убедим, че Боб няма нищо общо с него. Просто стечение на обстоятелствата. Това го ядоса още повече, започна да ни крещи, че сме безчувствени ченгета, които не ценят човешкия живот. Не сме си били вършели работата, затова ставали такива неща. Бил ходил на мястото на катастрофата, бил видял труповете, едва бил издържал.

И ние видяхме чувалите за боклук, в които докарваха останките. Видяхме и отделните купчини с части от тела, направени от патолозите — една само с леви ръце, друга само с десни и така всякакви чаркове. После гледахме как се опитват да сглобят едно цяло от тях в моргата. Изводът, до който достигнахме беше, че имаме огромен късмет с Петренко. Той е страшен чистофайник и никога не би допуснал подобно нещо.

В крайна сметка ни писна да успокояваме директора и го накарахме да ни даде записите от видеокамерите. Преброихме деветнайсет, оказа се, че само една работи, а останалите са бутафорни. Когато попитахме как е станало така в държавно депо, чухме банално обяснение, че точно защото е такова, парите не стигат. Единствената работеща камера гледаше към паркинга, а той случайно, всеки ден си паркираше колата под нея. Стойността на тойотата е съпоставима с цената на липсващата охранителна система. И този имаше наглостта да изпада в истерии за отношението ни към работата.

На записа имаше само едно полезно нещо. Към четири часа сутринта, улицата пред входа на депото бе осветена от фарове. Колата не влезе в кадър, но посоката, от която дойде ни упъти. Клюнът е минал през вътрешността на квартала, а не откъм центъра на града. Това означава, че е пристигнал по околовръстния път. По него няма много камери на пътната полиция, но на някои кръстовища все пак се намират. С повече късмет можем да видим колата му. Натоварих Йосиф със задачата да изгледа записите и да опише всички автомобили.

Също така колата беше с ксенонови фарове. Засега разполагаме само с това. Петренко още не е готов със заключението от аутопсията, а Жени с резултатите от експертизите. На този етап знаем, че освен скалпа, на Боб му липсват и белите дробове. Съмнявам се, че ще научим нещо повече.

Моето състояние е странно, някак си почти не усещах главоболието, но знаех, че го има. Сигурен съм, че скоро отново ще се засили. Възможно събитията от деня ме накараха да го оставя на заден план. Забелязах, че когато намерихме новия труп се почувствах добре. Изпитах приповдигнатост. Знам как би прозвучало това на страничен наблюдател, но новото тяло даде надежда. Възможно е да се окаже ключът към загадката и да е последно. Местопрестъплението добави нови щрихи към портрета на убиеца.

От камерата за пръв път видяхме, че този човек съществува. Преди намирахме само труп и маска, а сега имаме фарове! Може би е станал по-невнимателен. Опиянил се е от своята безнаказаност?

Маската! Когато я видях окачена на носа на локомотива, усетих едно странно и приятно чувство. Същото, когато отиваш на среща с добър приятел, с когото не си се виждал от години. На вашето място. Когато видиш старата обстановка, си спомняш за отминалите времена и усещаш уют и носталгия. Не знам дали това е Стокхолмски синдром или идеята с дневника наистина работи. Почувствах се облекчен от днешните събития. Може би защото това е знак, че Клюнът не се е отказал. Все още има нужда да убива.

След като се върнахме в управлението, се обадих на колегите в районното, което отговаря за квартала на Петров. Разбрахме се, ако го намерят, да го задържат и да се обадят. После отидох на гости при Георги.

В много отношения си приличаме с него. Живее сам, общува с много ограничен кръг от хора и се гордее с това. Казва, че в живота има достатъчно много идиоти, за да държиш такива близо до себе си. Пихме уиски и си говорихме за стари случаи. За пръв път работим заедно по дело, но се познаваме от десетина години. Преди не се харесвахме кой знае колко. Той също го признава. После успяхме да се стиковаме без проблеми. Обсъдихме другите хора в екипа. Правим го редовно и това е необходимо.

Неговата задача, освен да прави психопрофил на Клюна е, да следи как се справяме със ситуацията самите ние. Аз, като водеща фигура, трябва да съм наясно с оценките му. За мен не говори, въпреки че съм го питал. Само веднъж ми каза: „За да го хванеш трябва да си като него, а ти припадаш като видиш маските“. Тази фраза ме убеди да отида при психиатъра. Не съм казвал на Георги за кошмарите, защото може да реши, че положението е по-лошо отколкото предполага.

Преди най-много ни безпокоеше Жени, все пак е младо момиче, това е първият й случай. Наблюдавахме я, оценявахме реакциите й и стигнахме до извода, че Петренко й влияе добре. Факт е, че го прави своеобразно.

Няколко месеца след като започна при нас, нейна много близка приятелка почина внезапно. Жени си беше взела почивка и явно смъртта й повлия много. Петренко специално отиде до тях, за да я разведри. Обеща й, че ще я води на уникално представление. По пътя й казал, че е забравил нещо в моргата. Слезли двамата там и Петренко натиснал ключа на лампата. В този момент се включили няколко дискотечни прожектора, трупът на Жената Каучук бил поставен сякаш прави мост, а Младият дядо бил седнал на стол и сякаш я наблюдавал. Над цялата сценка се въртяла диско топка. Жени повърнала храната, която яла на погребението, после се успокоила и започнали да работят по трупа на Жената Каучук.

„По този начин я научих, че след смъртта няма човек, а труп. Безсмислено е да изпитваш емоции към останките, неговият жив образ е важен. Трябва да мислим за него, а не за трупа.“ Ако преди някой ми беше казал, че подобна мисъл може да се въплъти с диско топка в морга, нямаше да му повярвам. Но имаше ефект. Жени приема нещата доста по-хладнокръвно. Стига да не е яла. Георги е на същото мнение.

Йосиф ни безпокои повече, не изразява нищо. Действа като биоробот и е възможно съвсем скоро да изпуши. Според Георги си има някакъв отдушник, за който не знаем. Това също трябва да се проучи. Иначе се е справил доста добре като за 30 годишен полицай. Има съпруга и две деца. В службата също расте с добри темпове. Опитваме да се сближим с него, за да го опознаем и преценим възможностите му. Той обаче поддържа дистанция. Реагира спокойно и на шегите на Петренко. Неясен ни е.

Заради това, а и заради начина, по който дойде, имам подозрения, че може би нещо ги свързва с Клюна. Георги също има своите съображения. Не го обсъждаме директно, но тук-таме някой от нас прави подобни намеци. Проверявал съм го няколко пъти. Лично той не е правил нищо, свързано с Клюна.

Започвам да усещам, че има полза от този дневник. Чувствам се по-добре след като пиша в него. Не знам до какви заключения ще стигне психиатърът като го прочете. Ако въобще има тази възможност. Надявам се, че ще има, все пак трябва да ми предпише някакви хапчета за главоболието.