Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (49)

25.05

Болката и страданието, което изпитва съзнанието ти се отразяват пряко на месото ни. Имам чувството, че старее с всяка изминала минута. Това е необяснимо явление, може би се лъжа, но клетките ти наистина изгарят. Обикновено при такива нива на стрес, като откритието на Мълнията например, тялото ти също страда. Сега обаче нещата са много по-лоши. Явно емоционалният компонент ускорява процеса неимоверно.

За да съм честен, това ме учудва и повдига нови въпроси. Например до каква степен емоционалната разруха може да повлияе на месото? Колко време е нужно за един здрав човек да се разпадне, под натиска на чувствата? За жалост засега няма смисъл дори да се опитвам да търся отговорите. Нямам време да намеря и култивирам месо за подобен опит. Най-малкото проучването този път трябва да бъде доста по-щателно и подробно. Трябва да разбера кои са нещата, които биха му повлияли най-много на това ниво. Отплеснах се малко.

За Жени. Тя определено помни и знае всичко, не съм изтрил паметта й. Ако се бях опитал да го направя, главата й щеше да стане като цедка за спагети. Достатъчно е това, че не е в състояние да разкаже каквото и да е.

Георги ме учуди. Как очаква за една нощ да имплементирам музикални команди в Жени? Аз никога не бих постъпил с нея по този начин. Знаеш обстоятелствата, които ме принудиха да действам така. Мислех да я убия, за да не се мъчи. Не можах да го направя. Според мен, Георги търси начин за контакт с нея и се надява, че музиката ще помогне. Никакъв шанс. Тя никога няма да се възстанови. Хубаво е, че ти го разбираш и осъзнаваш вината си за това.

Не те съжалявам, защото положих всички усилия да ви предпазя от подобен развой на събитията. Яд ме е само, че това пряко се отразява на месото ни. Аз също изпитвам болка за Жени. Не знам дали мога да я определя като „душевна“ или „емоционална“, но я усещам. Моята не се отразява на нашето месо, за разлика от твоята.

Сега бих те помолил да се стегнеш, защото ни застрашаваш. Разбирам, че след тази случка няма връщане назад. Ще се опитваш да се пребориш с мен, да ме изгониш от себе си или да ме накажеш. Досега вече би трябвало да си наясно, че е абсолютно безсмислено, но най-вероятно ще се опиташ.

Възможно е заради вината, която изпитваш, да започнеш процес на самоунищожение. Или ще се предадеш на колегите си, или ще започнеш да пиеш, а може просто да се самоубиеш. Това би било грешка. Ти никога не си бил като мен. Единствената вина спрямо всички меса, които са минали през ръцете ти досега е, че така и не се опита да ме погледнеш. За нищо друго не си отговорен. Това, естествено не е малко, но и не мисля, че заслужаваш смърт. Предостатъчно наказание е осъзнаването, че такова чудовище се е култивирало в теб, а дори не си го забелязал. Чудовище, естествено според вашите критерии. Нали разбираш, че и за кокошките този, който ги коли е враг и заслужава смърт.

Месото разсъждава на същия принцип, който коли него и себеподобните му е враг. Дори да е месо от друга раса, вероизповедание или се самоопределя по друг начин. Като се замислиш по-сериозно по темата ще разбереш, че месото не е кой знае колко умно, дори обратното. А ти, Кука, си показателен представител за вида си. Затова и в твоите очи ще съм враг.

От известно време насам се чудя как бих реагирал аз, ако се окаже, че в мен има… не знам. Ако аз съм Клюнът, то… Ако в мен има Вълкодав, например. Тотална моя противоположност — лишен от разум, логика, научна обосновка на действията и желанията. Звяр. Дали бих се опитал да намеря общ език с него? Може би да го опитомя? Сигурно, независимо какво е правил и как. Бих направил този опит, за да го използвам и същевременно да го изуча. Може би последното щеше да е малко трудна задача. Имай предвид, че мога да следя всяко твое действие, повечето ти мисли също не са тайна за мен. Сигурно и Вълкодавът би могъл да прави същото.

Често гледам в най-тъмните ъгли на своето пространство. Обикновено след големи събития, които ти се случват. Опитвам се да видя дали не се е родил още някой. Понякога искам да открия нещо, което да ми прави компания. Да го отгледам. Да можем да общуваме свободно и да знае за моето съществуване. Нищо. Празно е.

В интерес на истината, в първия миг, когато видях Жени да чете дневника усетих облекчение. Вече имаше и друг човек, който знаеше за съществуването ми. В този миг тя бе толкова близка за мен, колкото и за теб. Не исках той да свършва, беше много приятен. Светъл бих го нарекъл. Тук, в тъмната страна, светлината каквато и да е, означава много. Когато се обърна и ме видя, ужасът в очите й ме изплаши. Възможно ли е наистина да съм толкова страшен? Да съм такова чудовище? Съмнявам се.

Отдавам реакцията й на няколко неща: първо, участва в моето преследване от години. Нормално е да се шокира, когато разбере, че през цялото време съм бил до нея. Второ, бе прочела неголяма част от дневничето, едва ли е успяла да стигне до описанието на постиженията ми. Виждала е само изрода в мен. И аз бих реагирал така, ако имах нейната информация и представи. Трето — фактът, че съм в теб я е довършил. Ако бях в Петренко, Георги или Йосиф, сигурно щеше да го понесе по-лесно. Но тя довери себе си на теб. Почувствала се е предадена, излъгана, унижена и отвратена. Ти си бил вътре в нея, а дни преди това аз съм провеждал изследванията си. Сигурно се е погнусила и от спермата, която пи. Все пак част от нея е изградена от месото, което съм тествал.

Като погледна нещата от този ъгъл, разбирам, че може би съдбата й не е толкова лоша. Представи си как би живяла с тези мисли? Едва ли би била много щастлива. Последвалите й опити за самоубийство, според мен бяха, защото знае кой е Клюнът, но не може да каже. Струва ми се, че ако можеше, щеше да сложи край на живота си след ареста ти. Мисля, че трепанацията е най-добрият вариант за нея. По този начин я обезопасих от самата нея. Спасих й живота.

Реакцията ти ми напомни за тази, която имаше при срещата с родителите на месо двайсет и едно. Ти го наричаш „Макс“, а Петренко „Хълк“. Второто някак си повече ми харесва. По-добре описва стремежите и самооценката му. Знаеш как го примамих, както и процедурите, които изпълних върху него. Затова няма да навлизам в тези скучни подробности. Задуших го, докато все още беше в безсъзнание. Месото му инстинктивно се опита да се съпротивлява, но бях направил краищата на примката по-дълги. Предполагах, че ще шава много, затова исках да запазя дистанция помежду ни. Все пак да понесеш удар от толкова голям и трениран човек е трудно. Още повече със зле поддържано месо като твоето. Без никакъв проблем Хълк можеше да ни нокаутира.

Разрязах го внимателно и веднага се убедих, че тежките физически натоварвания са нож с две остриета. От една страна органите му бяха прекрасно развити, но в същото време вече личаха следи от изхабяване. Недопустимо е човек на тези години да има подобни белези. По черния му дроб бяха налични едва забележими следи от износване. Ясно е, че химическите препарати и строгите диети са си казали думата. Сивчо, който беше доста по-възрастен от него, имаше по-запазен черен дроб. Да не говорим за свидетеля на Йехова, чието тяло бе в прекрасно състояние, за разлика от ума му.

Мускулите на Хълк, противно на очакванията, не бяха кой знае какви на вкус. Мислех, че ще са идеални, но уви. Това, което слагах за термична обработка, много бързо губеше сочната си форма и се превръщаше в най-обикновена суховата пържола. Вкусът й напомняше телешко месо, при това доста жилаво. Искам да направя уточнението, че причината не бе в подготовката на пробите, а в самото месо. Реших да обработя друго парче мускул за по-кратко време. Оказа се много воднисто.

Забелязах, че е започнал процес на атрофиране в мускулите, намиращи се по-близо до костта. Явно при тренировките не е обръщал достатъчно внимание на гъвкавостта. Мисля, че е изпитвал трудности когато е опитвал да опъне ръцете си изцяло. Странно е на пръв поглед, но после се замислих и достигнах до извода, че тук нещата опират до кръвоснабдяването. Просто прекалено малко кръв е стигала до тази част от мускулатурата. Сърцето и белите дробове бяха в прекрасно състояние, това не мога да отрека. Открих малко следи от пушене по тях, според мен е употребявал марихуана. Ставите му, от друга страна бяха много, много износени. Щяха да се обадят, много преди черния дроб. Смятам, че на четирийсет и пет годишна възраст, това месо е щяло да бъде неизлечимо болно. Що се отнася до сърцето, то би могло да издържи много, но не се знае какво друго е щяло да му скимне.

Както се досещаш, Хълк е полагал всячески усилия, за да се превърне в скала. Бих казал, че му се е получило, ако не бяха всички започнали и прогресиращи проблеми. Моето заключение е, че е прекалил с натоварванията и тренировките. Явно мотивацията му е била изключително силна и мощна. Сега препрочетох какво съм писал, след срещата с роднините му. Убеждавам се, че съм бил абсолютно прав. Ти май също го забеляза, след като истеричката на Жени се появи по телевизията. Не обърна много внимание на това, защото събитията те бяха завъртели с ужасна сила. Сега те моля, замисли се по въпроса и оцени мислите ми.

Що се отнася до маската. Бях сложил една на лицето на Жени, не знам какво е станало. Нали не мислиш, че обикновеното месо за изследвания е достойно за маска, а Жени — не? Странно е, че я няма. Възможно е при някой от опитите за самоубийство да е паднала. Опитах се да я вържа здраво, но все пак моториката й е по-добра от тази на Нубийската Принцеса или на Жана Д’Арк, може да я е свалила.

Петренко така или иначе няма да открие нищо интересно на нея. Това, което направи в кухнята ти, обаче е достойно за адмирации. Истински професионалист, повечето негови колеги щеше да ги домързи. А и да разкостят пода на шефа си? Абсурд!

Твоята смелост също ме учуди, но дали е това? Може би е отчаяние? Губиш вяра в самия себе си? Това е много, много лошо. Най-страшното нещо за мен би било, ако те арестуват преди да прочетеш нашето дневниче. Тогава няма да можем да останем насаме дори за миг. Това бе причината да трепанирам Жени, ще го направя и с всеки друг.

Страх ме е какво ще направи Петренко, ако резултатите от изследването на кръвта са готови преди да минат шестте месеца. Толкова малко време остана и точно в края да се прецакат нещата. Ще е много жалко, направо няма да е за вярване. Наистина не знам какво да правя.

Животът в теб, ме научи на едно нещо, обаче. Ако има как да повлияя на нещо — действам. В случай че съм безсилен просто наблюдавам. Разбирам, Кука, че искаш да бъда заловен и да отмъстиш за месата и Жени. Въпреки че картинката все по-ясно се изчиства пред очите ти, сляпата вяра в собствената ти личност ужасно много ми помага. Продължавай в същия дух, малко остана! Не искам трудът и рискът, който поех да останат без смисъл, защото си се разколебал във възможностите си.

Мислите ти за медийното ми присъствие са наполовина правилни. Естествено, че изпитвам удоволствие и удовлетворение да слушам за себе си. Приятно ми е да наблюдавам как различни експерти или просто говорещи глави се напъват да измислят нещо за мен. От друга страна журналистите ме превръщат в шоу. В някакъв цирков изрод и се упражняват върху целите и желанията ми. Доста унизително и неприятно. Сега, когато го усещам на собствен гръб, не мога да разбера защо има хора, които дават мило и драго да се появят по телевизията.

Започнах да забелязвам, че отношението е същото към учени, изобретатели и други подобни. Странно е, че тези обекти не разбират, че ги показват като слонове в цирка. Може би е така, защото светът, в който живеят, е друг. Техният ум се движи по други пътища, не се интересуват от „сеир“, затова не усещат кога са се превърнали в такъв. Всъщност е напълно възможно да го осъзнават, но да са склонни на компромиси само и само, да кажат на зрителите, това което искат. Има си лица за цирк, има си и такива за сериозни теми. Аз не искам да имам общо, а точно в това ме превръщат. Много раздразнително и неприятно е.

Не мога да отрека, че се поддадох на изкушението с Нубийската Принцеса. Все пак сред многото глупаци, които изказват ненужното си мнение за мен, се намират и доста интересни коментатори. Харесва ми да ги гледам и да знам, че са дали част от времето и енергията си в моя чест.

Още не знам дали известността ми допада или не. Истина е, че се бях постарал да направя така, че медиите да не разберат за Жени. Оставих я до складовата база в „Секвоя“. Мислех, че някой от пазачите ще я забележи и ще се обади на колегите ти. Тя явно е успяла да излезе и да мине през почти целия квартал. Не знам как се е получило, явно е запазила повече отколкото предполагах след трепанацията. В момента това няма значение. В списъка ми, тя се нарежда на двайсет и трето място. Остана ми още една маска, имам малко повече от две седмици, за да я употребя. Нали не мислиш, че ще спра, заради всичко, което се случва?