Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (30)

29.03

Ветеринарят, при когото заведох Бишкот е жена. Естествена блондинка, младо момиче. Изглеждаше уверена и с Бишкот много си допаднаха. Направихме първите възможни ваксинации, след няколко месеца пак трябва да отидем. Много съм щастлив от това, че ми го подариха. Весел е и игрив, когато сядам да работя, ляга до мен и не ми пречи. Явно усеща, че съм съсредоточен и под напрежение, затова гледа хем да е наблизо, хем да не ме разсейва. Когато усещам присъствието му се чувствам по-спокоен и умиротворен. Не съм очаквал, че едно животинче може да оказва толкова голямо влияние на човек.

Жени днес дойде у нас, за да го види. Говорихме доста за личния ни живот. Разказах й историята за бившата си приятелка и отново й напомних да изтрие снимките на труповете от телефона си. Отговори, че никой няма право да й рови в личните вещи, а ако го направи — сам си е виновен. Телефонът й се оказа с много хубава камера. Имаше по няколко снимки на всяка жертва — при намирането и при аутопсията. Показа ми и няколко снимки със сегашната си приятелка. Жени определено може повече и това си личи най-добре на снимките на плажа. Има хубаво тяло, поддържа се по няколко начина — кикбокс, плуване и тренировки в парка. Приятелката й е доста запусната, явно наистина лиже добре.

Малко по-късно дойдоха Петренко и Георги. За да видят Бишкот, естествено. От дума на дума отново засегнахме темата с Клюна. Пак се разрази спор за това какво точно прави с отрязаните парчета месо. Струва ми се, че за Петренко и Георги да са прави е въпрос на чест. Почти час и половина доказваха тезите си. В това време ние с Жени мълчахме или си играхме с Бишкот.

Все повече се убеждавам, че няма кой знае какво значение какви ги върши с трофеите си. Главното тук е, че просто ги взима и явно възприема това за нормално. Смята, че може да си хареса човешко същество, да си отреже каквото му трябва и после да го изхвърли. Каквото и да прави с тези парчета то едва ли се различава много от това, което правим с убитите животни. Дали ги яде или си ги окача на стената като украшения е все едно.

Йосиф не дойде, защото има работа по няколко от новите трупове. Оказа се, че четири от тях, убити един след друг, са били болни от рак на стомаха в различен стадий. От първи до четвърти. Жертвите са две жени и двама мъже, всички са били лекувани в една и съща болница. В момента търси хора от нашето управление, които са лежали или са имали достъп до документацията в нея.

Преди години разследвах един онколог за седем убийства на студенти. Оказа се, че не е той, но нещата които видях по време на случая ме ужасиха. Всички жертви бяха стажанти в онкологичното отделение на болница „Св. Козма“. Бяха намирани с по петдесет — шейсет прободни рани в областта на стомаха. Имаха огромни червени дупки пълни с кайма под гръдния кош.

Една от версиите беше, че недоволен пациент е решил да им отмъщава по този начин. Тогава получих достъп до цялата документация на лекуваните в болницата за три години назад. Изисках и списък с всички онкоболни в града от Министерството на Здравеопазването. Забелязах, че болшинството пациенти бяха болни от втори стадий на болестта, имаше общо трийсетина души с трети, а хора болни от четвърти нямаше. Излезе, че няма хора, които лежат на смъртен одър. Ясно е, че това няма как да е така. Поговорих с някои от лекарите и от тях разбрах неща, които още повече ме отвратиха от системата и въобще от хората.

Оказа се, че в списъците не присъстват всички наистина болни от рак. Имало е много случаи, в които пациенти отиват с оплаквания при лекари, а те не успяват да поставят диагноза. Причините не са в това, че в двайсет и първи век е трудно да се открие болестта. А в елементарно нежелание да се хабят ресурси и усилия. Някои от пациентите, просто не могат да си позволят лечението. Други разчитат на здравна помощ от учрежденията, в които са работили през целия си живот. Това са военни, хора от науката, работници на опасни производства и много други. Естествено, никое предприятие не иска да плаща извънредно за абсолютно заменим човек. Нито да участва в борба с болест, която може да продължава години без сигурен резултат. Държавата също не вижда смисъл да дава пенсии и помощи на човек, който не е способен да й ги връща под формата на данъци, тоест се е превърнал в бреме. Застрахователите действат на същия принцип. Какво е решението?

Системата се създава така, че откриването на болестта да се окаже максимално трудна задача. Единствено хората, които имат достатъчно финансов ресурс или просто късмет, успяват навреме да разберат какво се случва с тях. Лекарите се поставят в изключително ограничени условия, така че дори и да искат, не могат да помогнат на пациентите. Това обикновено се прави чрез квоти за лечение, предварително разпределени и занижени бюджети, и всякакви подобни шашми. Целта е максимално да се протака времето без помощ, а после, когато вече е късно, болният да бъде оставен да умира сам като куче.

Лекарите ми казаха, че дори има болници, в които директорите са забранили да се приемат за лечение хора, по-възрастни от шейсет и пет годишна възраст. Причината — шансовете им за оздравяване са нищожни, а това е зле за статистиката. В крайна сметка всичко опира до нея. Още по-лошо е, когато има чиновници, които смятат, че пациентите сами са виновни за проблемите си. Как да им обясниш, че стресът от една финансова криза, например, води до рак? Отгоре на всичко кризата е предизвикана от тях. За да се справят с нея, те орязват парите за здравеопазване. Излиза, че те причиняват стреса и после казват „Оправяй се както можеш“. Все пак не лекарите решават колко пари ще имат, за да лекуват, а чиновниците. Същите тези хора разчитат на работоспособната част от населението да извади държавата от създадената криза. Цената на това усилие за обикновения човек? Стрес. Получава се затворен кръг. За пореден път се убедих, че системата отнема повече животи, отколкото войните, серийните убийци и атентаторите взети заедно.

В тези условия, беше съвсем логично, че извършителят на убийствата може да е онкоболен или близък на такъв. Особената жестокост потвърждаваше версията, че става дума за отмъщение. Докато работех по нея, забелязах, че завеждащият онкологията в „Св. Козма“ отделяше повече внимание на една конкретна стажантка.

Проучих момичето, отгледано от самотна майка, нямаше други роднини. Състудентите и преподавателите й казваха само хубави неща за нея. Дадох задание на оперативната група да я следи. Оказа се, че има връзка с главния онколог. Разпитах човека и чух история, която винаги ме е карала да се чувствам странно. От една страна изглежда банална, защото подобни случаи са описвани в много филми и книги. От друга, когато я срещнеш в живота си, започваш да си задаваш въпросите: „Как бих постъпил аз?“, „Този изрод ли е или има право?“.

Онкологът и бащата на стажантката са били състуденти и добри приятели. Скарали се жестоко заради майката на момичето. След няколко години, в които не общували, онкологът разбрал, че бившият му приятел е загинал в автомобилна катастрофа. Потърсил жената, заради която се скарали. Разбрал, че тя има дъщеря и започнал да им помага. Взел момичето, в което видял потенциал, в клиниката си. Всичко било прекрасно, до момента, в който не забелязал, че малката прилича ужасно много на майка си на млади години. Успял да я очарова и започнал да я чука.

Майката, естествено не знаела за това и продължавала да си мисли, че той едва ли не е нейният ангел закрилник. Понякога животът се подрежда като латино сериал. В крайна сметка се оказа, че убийцата е точно това момиче. Дразнела се, че любовникът й обръща внимание и на другите стажанти, затова решила да ги коли. Хванахме я, на най-грозното местопрестъпление. Онкологът беше подарил торта „Гараш“ на майка й. Това били яли на първата им среща. Малката се побъркала от ревност и я заклала.

Йосиф го очакват неприятни открития. Не съм го предупреждавал, но ще го наблюдавам. Искам да разбера как ще реагира на всичко, което ще му се излее на главата. Той все още остава загадка за нас. Мисля, че това е добър тест.

Имаме интересни новини от Големия пагон. Оказа се, че Минков и Кирилов, които не са близки на работното си място, всъщност се виждат почти всяка вечер. Пият бира в един бар, обсъждат някакви неща. След това обикалят с часове ту с автомобила на единия, ту с колата на другия и се разделят. Нищо друго не правят. Много бих искал да разбера какви са им отношенията и какви ги вършат в тази кола.

Според Големия Пагон не става дума за любовна връзка, а най-вероятно планират нещо. Въртят се из централните улици. Най-често минават покрай мол „Abstract Center“. Наблюдението, което осъществяваме в момента е незаконно, тоест каквото и да разберем, то не може да служи като доказателство в съда. Помолих Трифонов да ми даде разпечатка с всички предмети, които двамата са взимали или оставяли в хранилището. Може би тук ще излезе нещо?

Между другото, един от най-сигурните начини да скриеш оръжие на престъпление е ако го сдадеш в склада на управлението като веществено доказателство по някое забутано дело. С огнестрелното оръжие трябва да се постараеш, заради следите по гилзите, но се получава. Никой няма да го търси там. Дано излезе нещо, за да можем законно да подслушваме тези среднощни герои. Кроят нещо, сигурен съм.

Иначе се чувствам страхотно, отношенията в екипа ни стават по-близки и това ме радва. Имаме двама заподозрени за Клюна и няколко работни версии. Физическото ми състояние също е прекрасно. Изпитвам постоянно сексуално желание, ям по три пъти на ден, няма и помен от главоболие. Спрях да забелязвам дупки в паметта си. Явно Гаргантюа наистина ми е повлиял благотворно, а сега Бишкот успешно продължава започнатото.

Продължавам опитите да се свържа с Камелия, но все така безуспешно. Мисля в следващите няколко дни директно да я навестя. Безпокоя се за нея. Никога не съм ходил при проститутка без предварителна уговорка, нито съм правил изненади. Като се има предвид естеството на професията, едно добро намерение, може да се превърне във фатално недоразумение. Смятам да се кача у тях, когато съм сигурен, че е сама… Обикновено така започват показанията на убийците. Нищо лошо няма да й направя, дори и секс не искам от нея. По-скоро искам да се убедя, че всичко е наред.