Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (44)

09.05

Адът е тук! Имам чувството, че Клюнът знае всичко, което се случва в управлението. Не мога да асимилирам последните събития. Нещата са толкова объркани, толкова плашещи и с ужасно мощен ефект. Губя вяра във всичко, вече не мога да преценя кое е добро, кое — зло. Във вътрешното министерство бе направен нещо като преврат, имаме нова… жертва от Клюна. Имаше опит за убийство на Трифонов. Стигна се до сблъсъци по време антиправителствените протести. Не знам как и кога се случи всичко. А начинът, по който се подредиха събитията… Сякаш нечия божествена ръка ги бе поставила като плочки домино и просто трябваше някой да бутне първата.

Изпитвам паника и страх, вече не мога да спя. Усещам как клетките в тялото ми спират да функционират от умора. Опитвам се да компенсирам това с храна, не се получава — повръщам. Всичко не само е излязло извън контрол, лавинообразно е и оставя пустиня по пътя си.

Аз съм единственият, който е виновен за това и е причина да се случва. Дори не знам за кое точно да се самообвинявам? За това, че появата ми спаси Трифонов от убийство в килията? Какво ме накара да отида в единайсет вечерта, за да проверя как е? Навикът. Почти винаги го правя със задържаните. Просто си говорим. След като приключи разследването и вината е доказана така, че да издържи в съда на всички ни олеква. С арестантите е същото. Опознават ни добре, както и ние тях. Среднощните разговори са откровени, напомнят на диалозите, които завързваш с непознат във влака.

Когато стигнах до килията, вратата бе отворена и двама души от охраната душаха Трифонов. Когато ме усетиха, спряха и ме гледаха като гръмнати. Не знаеха как да реагират. И мен ли да довършат или да звънят на поръчителя да замазва положението? Докато траеше този миг, Трифонов хриптеше, вече бе ококорил очи от липсата на въздух. Спасих му живота.

В следващия момент насочих пистолета си към убийците, заповядах им да излязат от килията и ги заключих в съседната. Извиках линейка, откараха Трифонов в болница. Обадих се и на Петренко да го пази там. Десетина минути по-късно се появи министърът. Обясних какво се е случило. Той ме попита какво правя по това време при арестанта. Отговорих, че е по-важно да разбере какво правят ръцете на хора с пагони на врата му. Отиде при тях, говориха си за нещо около пет минути, след това ги накара да си предадат оръжието, значките и всички вещи. Остави ги в ареста. Каза, че сутринта ще прати екип, който да разследва случая.

Отидох в болницата при Трифонов, той вече бе извикал журналисти, които му взимаха интервю. Реших да не се показвам пред камерите, бях достатъчно уморен. Не прекъснах и интервюто. За разлика от Минков и Кирилов, Трифонов получи шанс да се оправдае до някаква степен. С Петренко дочакахме да дойдат момчетата от НСБ, които изпрати полковникът да охраняват пострадалия.

Прибрах се вкъщи и заварих само Бишкот. Жени ми беше оставила бележка, че ще ходи на вечеря с баща си. Пореден опит за сдобряване. Беше оставила храна на котето, легнах да спя без дори да се събличам. Спах като труп. Сутринта получих обаждане от Петренко, че може би имаме ново включване от Клюна.

Жени въобще не беше идвала през нощта. Едва успях да стана от леглото, бях изпотен. Взех душ и отидох на адреса, който ми даде Петренко — централната жп гара. По пътя в колата слушах радио, говореха „скандалните обвинения на набедения за сериен убиец полицай“. Не ми направи кой знае какво впечатление. Повечето медии си имат политически покровители. Те активно използват ситуацията от последните седмици, за да печелят задкулисните си войнички. Явно разкритията на Трифонов за министъра са по-важни от Клюна, затова отново без грам идея за разследването, насочват общественото мнение.

На един от светофарите загрях, че той със сигурност не е Клюнът. Какво включване от Клюна можем да имаме, ако през нощта е бил в болницата под надзора на НСБ? И какво въобще означава „може би имаме включване“? Петренко никога не използва подобни фрази, ако имаме труп казва „имаме труп“.

Когато стигнах гарата заварих следната картинка — кордон от полицаи бе отцепил район от около триста квадратни метра. По средата стоеше чернокожа жена, много слаба, с искрящо руса коса. Държеше сак в едната ръка, а на лицето си имаше чумна маска. Бе облечена в много оскъдна рокличка и високи над коленете ботуши с огромни платформи и токове. Най-вероятно бе проститутка.

Наоколо бе пълно с хора, имаше и журналисти, които предаваха случващото се „на живо“. Отидох при Петренко и шефа на местното управление. Двамата пушеха цигари и замислено гледаха жената. Питах ги какво се случва. „Виждаш“, каза Петренко. Стояла там вече час и малко, излязла от съседния подлез. До два от входовете му няма камери, затова опитът да се проследи движението й чрез уличното видеонаблюдение не е дал резултат. На въпроса „Защо никой не прави нищо“, отговорът на местния началник бе „Защото не знаем какво има в сака, може да се взриви“. С Петренко се спогледахме и се дръпнахме настрани. Трябваше да решим какво да правим. Сапьорите не биха пуснали свой човек в тази ситуация.

Изведнъж човекът с маската пусна сака и започна да се съблича танцувайки. Изглеждаше, че прави стриптийз. Огледахме се и забелязахме, че на съседното кръстовище беше спрял един кабриолет и от него се чуваше песента Vogue на Мадона.

Когато остана чисто гол се оказа мъж, доста надарен. С отработена походка се отправи към една от близките чешми и започна да се къпе. Пълнеше шепи и изсипваше вода върху тялото си. Беше много странно, защото ходеше идеално на високите платформи, в същото време движенията му бяха резки и отсечени. Приличаше на персонаж от компютърна игра от началото на века.

Колегите веднага отидоха да го обезвредят. Петренко се втурна с тях, за да вземе маската. Аз отидох да проверя какво има в сака. Отворих го и там открих храна за малки котета. Бишкот ли е имал предвид? Дали някой от колегите не се шегува с мен? Поредна проява на чувството за хумор на Петренко? Не, никой не е толкова луд, за да направи такъв номер. Обърнах се и видях, че полицаите са накарали човека да седне на земята. Медиците от линейката, го бяха наметнали с одеяло, а Петренко им посочваше горната част на черепа. Единият лекар търсеше нещо в косата му. Когато го намери погледна към Петренко и му показа вдигнат палец. Травеститът е бил трепаниран.

Значи така изглеждат жертвите на Клюна, преди да ги убие? А защо изведнъж реши да се съблече и да се къпе? В този момент получих обаждане от министъра. Дадох сака на Петренко, за да го изследва и тръгнах към министерството.

Началникът беше в смачкано състояние, явно не само аз бях недоспал. Не се беше избръснал през нощта, нито си беше сменял ризата. Имаше жълти влажни петна подмишниците. „Нали Клюнът е Трифонов?“, с това започна разговорът ни. Обясних му, че след последните събития е много трудно да се каже. Има вероятност последната жертва да е успяла да избяга от мястото, където е била държана. Трифонов все пак не е в състояние да я спре.

Попита ме каква е тази храна за котки в сака. Казах истината — не знам. Досега не е имало и помен от подобни неща. Изказах предположение, че с това може да е хранил жертвите си. Веднага се опровергах — в стомасите им Петренко откриваше нормална храна. Човекът от гарата може да я е взел за из път. Кой знае?

Попитах го какво е положението с хората, които се опитаха да убият Трифонов. Този опит доказва версията му за полицейското ОПГ. Той ме погледна с кървясалите си очи, искаше да каже нещо, но не успя. В кабинета нахлу заместникът му с още четирима полицаи. Арестуваха го. Изведоха го, останахме аз и новият министър.

Обеща ми награда за това, че съм разкрил престъпната организация и съм помогнал да вкарат предшественика му в затвора. Попита как се развива делото на Клюна, пак отговорих честно — зле, много зле. Каза ми да си почина и ме помоли да напусна помещението.

В управлението заварих Петренко и Жени, които ме посрещнаха притеснени. Мислех, че става дума за Травестита. Такова е било и заниманието на жертвата, но грешах. Попитаха ме какво съм правил през нощта. Казах им, че съм спал. Оказа се, че Жени се е върнала вкъщи около два. Колата ми я е нямало пред болка, бил съм заключил вратата и с втория ключ. Никога не правя така.

Върнах се у нас към един, колата оставих точно пред входа, където я намерих сутринта. Резето също не беше заключено, когато излизах. Петренко ми каза, че имам нужда от почивка. Жени ме гледаше с безпокойство. Каза, че докато сме били в командировка с Георги, той е забелязал същите странности в поведението ми. Лампата на стаята ми е светила късно през нощта, виждало се е движение зад завесите. Сутринта съм се оплакал, че съм спал цяла нощ, но не съм успял да си почина. Спомних си този разговор. Мисля, че двамата преувеличават.

Дойде Георги, който бе много развълнуван и обяви, че Травеститът е зеленчук. Нито приема, нито предава. Петренко му беше казал за песента, която чухме и бе направил предположение, че е реагирал на нея. Оказа се прав. Всеки път, когато Георги му пускаше Vogue, Травеститът започваше да се къпе.

Първо се събличаше, после започваше да търси вода. Ако не откриваше, започваше просто да се търка. Стараеше се да спазва ритъма. Планът е да му дадем лекарства, които да възбудят мозъка му, да го върнем на гарата и да се опитаме да го накараме да ни заведе там, откъдето е дошъл. Надяваме се, че ще проработи. Нужно е малко време да си почине и да се уталожат нещата, за да се случи всичко спокойно.

В момента лицето му, както и цялата сцена с къпането пред гарата се въртят абсолютно навсякъде. Някои хора му се подиграват по жестокия начин, който позволява само интернет. Ако знаеха истината, въобще нямаше да им е толкова забавно. Не сме давали информация за състоянието му.

В обедните новини говорителят на правителството заяви, че Вътрешното министерство има нов шеф. Старият бил подал доброволна оставка. Към този момент давал показания по обвиненията на Трифонов в следствения арест, където е задържан.

Самият Трифонов в сутрешното си интервю е представил нещата така, че обвинението му за двайсетте убийства е било опит да бъде обявен за маниак и ненормален. По този начин министърът е искал да предпази себе си от всички неща, които би разкрил пред обществеността. Не пропусна надълго и нашироко да опише опита за убийство. За мен нищо не каза — нито за това, че го арестувах, нито че му спасих живота. Сигурно по този начин ми се отблагодари за второто.

Следобед получихме резултатите от първите изследвания на консервите от сака — най-обикновена котешка храна. От евтината. Нищо интересно нямаше в нея, на една от консервите бяха открити мои отпечатъци. Най-вероятно съм я извадил, когато съм отворил сака. Не помня такова нещо, но друго обяснение няма.

В това време Георги пускаше различни песни на Травестита в опит да открие на какво друго реагира. Йосиф провери шофьора на кабриолета — нищо.

Към четиринайсет часа в медиите започнаха да появяват компроматите, които бившият министър бе събирал през годините. На всеки половин час по един. Към шест и половина вечерта знаехме, че любимата сексуална роля на премиера е „лошо прасенце“. Имахме кадри на това как лидерът на едната от най-големите опозиционни партии проиграва 500 000 на карти, а този на другата — шмърка кокаин от циците на Мата Хари. Народът научи, че един от най-върлите природозащитници е фен на сафаритата, а вицепрезидентът е педофил. В деветнайсет часа над сто хиляди души излязоха на протест с искането цялата политическа класа да си ходи. Слоганът на протеста бе „Чао, чао, педали!“.

Гледах тези новини в управлението на фона на Мадона, Вилидж Пийпъл и Елтън Джон. Мислех, че ако не бях отишъл да говоря с Трифонов снощи, сега всичко щеше да бъде спокойно. Нямаше да има компроматна война, а единственият ни проблем щеше да си бъде Клюна. Мечтаех той да бъде единственият проблем. Сега цялото общество се страхуваше, искаше възмездие и беше на ръба на масови безредици.

Те настъпиха в двайсет и три часа. Целият град бе на улицата. Опитът да бъде изведен вицепрезидентът от сградата на булевард „Свобода“ 10 се оказа неуспешен. Стигна се до бой, няколко коли бяха обърнати и запалени. Витрините на близките магазини — изпочупени. Близо до сградата на президентството има кафене, чиито маси и столове бяха извадени на улицата. Те полетяха към охраняващите полицаи. За щастие нямаше тежко пострадали. Ситуацията е патова.

На практика народът няма на кого да даде властта. И опозицията и управляващите са подложени на абсолютно заслужени гонения. Май трябваше да оставя Трифонов да умре. Тогава щях да се самобичувам, да се мразя, но това щеше да си е само мой проблем. Сега цялата държава се тресе. За мен е по-добре да живея някъде, където има стабилно управление и негова ясна алтернатива. Иначе настъпва анархия, хората не могат да се самоуправляват. Винаги, когато са опитвали са получавали кръвопролитие. Сега и аз не мога да си върша работата. Силната и стабилна система е гарант, че престъпленията ще бъдат разкрити. Факт е, че тя отдавна е безпомощна и слаба.

Ако всички камери в депото, където открихме Боб Марли бяха изправни, щяхме да хванем Клюна още тогава. Системните грешки са позволили на директора вместо тях да си купи кола.

От друга страна, ако бях оставил Трифонов да умре, никога нямаше да разбера, че може да се стигне до тук. Морално би трябвало да съм доволен от развоя на събитията. Спасих един престъпник, който повлече към дъното друг престъпник. Вторият, за да не остане по-назад, реши да повлече още хора. Съвсем нормална практика в техния свят. Тия обаче срутиха държавата. Още не мога да повярвам какво се случи.

Дори не знам върху какво да се съсредоточа — върху Клюна или върху историческите събития, които се развиват пред очите ми? Та аз съм част от тези събития. Заедно с Петренко ги предизвикахме. Като помисля, че след като запали чергата на цялата политическа класа, този човек изследваше котешка храна, намерена в сака на трепаниран травестит. Животът е много, много странно нещо.

А връзката ни с Жени? Като ми каже, че отива в леглото не си представям как след десет минути ще скоча отгоре й. Мисля си колко ще ми е приятно да я усещам до себе си, когато заспивам. Нормално ли е това? Тя се безпокои за мен, вече е решила проблема с баща си. В момента я чувам как си мие зъбите. Той сигурно сега си има други грижи, като нищо утре и за него може да изникне някой компромат. Мисля, че изпитвам платонични чувства към нея. Сигурно заради физическото ми състояние. Психиката също започва да поддава на натиска.

Първоначално се стреснах, че Петренко знае за нас, но няма как да е иначе. Той е ментор на Жени, а и е достатъчно наблюдателен. За щастие не си пада по клюките и не е казал на никого.

А Травеститът? Едва ли е избягал, бил е пуснат. Клюнът е бил ядосан от бившия министър. Той толкова убедително твърдеше, че Трифонов е серийният убиец. Най-вероятно е искал да го опровергае. Как така някакво ченге ще обере неговите лаври? На средновековния лечител или там за каквото се мисли.

Опитвам се да направя равносметка на всичко, да го подредя и оценя. Не мога. Не ми се получава да определя степента на важност на всяко събитие по отделно. Общата картинка ми е неясна. Въпреки всичко нещата, които най-много ме изплашиха в цялата тази врява бяха две. Първо — твърдението на Жени. Тя няма защо да си измисля подобни неща. Второ — когато се върнах вкъщи открих, че нямам храна за Бишкот.