Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (39)

21.04

Недей да се отчайваш толкова бързо, Кука. Имам още две свободни маски и повече от месец, в който мога да ти ги подаря заедно със съответните меса. Двамата с теб доста еволюирахме в последно време. Отношенията ни също. Наясно съм, че вече ме мразиш и с всяко ново месо, шансът да живеем мирно и щастливо намалява. Знаеш ли, че и с моето желание събитията да се развият по този начин се случва същото? Бих казал, че дори изчезва. Хванах се, че често забравям какво е отношението ти към мен.

Мислиш ме за изрод, демон едва ли не. А аз не съм такъв, няма пак да обяснявам защо. Наистина ме презираш, искаш най-лошото за мен. Смяташ, че си открил правилната рецепта за унищожението ми. Желаеш да живея така, както е живяло месото в месеците престой в кочината. С разликата, че според твоя план трябва да осъзнавам всичко, което се случва. Сигурно отдавна си се сетил, че няма как да ме изплашиш с подобно нещо.

Виждам как си блъскаш главата, как се опитваш да се справиш с всичко наведнъж — вътрешните си демони, страха, омерзението, физическата слабост. Сега към списъка се добавиха паниката на масите и огромното чувство за вина, което изпитваш спрямо Кирилов и Минков. Преди щях да те съжаля, но сега — не.

Препрочитам нещата, които си писал за мен. Твоето отношение е непростимо и трябва да получиш наказание за него. В света, в който месото само си е измислило правила, които нарушава си мислиш, че се бориш за правда. Глупости. Всъщност си едно нищожество, месо като месо. Представяш си с опиянение как ме затваряш и оставяш собствените ми желания да ме убият. Молиш се единствено да издържиш физически, за да го направиш. Месо, Кука, аз съм неуязвим.

Твоят ум, твоите възприятия не могат да се издигнат на висотата, от която можеш да видиш истинското наказание за мен. Мога да ти гарантирам, че досега нито един от тъй наречените „маниаци“ и „серийни убийци“ не си е платил, в смисъла който може да го уязви. Смъртна присъда? Наказвате месото. Доживотен затвор? Пак наказвате него и свързаното с него съзнание.

Нас, всички „Клюнове“, не сте успели. Ние сме мъртвородени и през цялото си съществуване се борим за едно — да излезем от мрака. Можеш ли да си представиш как точно живея, за да нарека едно от най-плашещите ви неща „излизане от мрака“?

Няма значение дали месото, което обитаваме ще умре, нито дали ще бъде на свобода. Изначално сме в затвор и той е много по-страшен от вашия строг режим. Дори не можете да си го представите. Знаеш ли, че ако ни писне можем да се самоубиваме? Да, можете да набутате месото зад решетките, а нас отдавна вече да ни няма в него.

Открих своята смърт. И както всичко велико, красиво, вселенско, тя е ужасно проста. Знаеш, че единствената умора, която усещам, е тази на месото. Усещам я, но не я изпитвам. За мен няма сън, няма почивка във вашето разбиране. Има само две състояния — буден и мъртъв. По отношение на смъртта имам огромен късмет. Единственият начин да умра, е този, за който мечтаете цял живот. Моята смърт е сън. Мога да легна в дъното на килията си, в най-непрогледния мрак, тогава и да ме търсиш няма да ме откриеш. А мога да го направя и на границата между светлината и мрака. Така всеки път, когато поглеждаш насам ще виждаш трупа ми. Мога да избера облика му, познай какъв ще бъде?

Знам, че след като прочетеш нашето мило дневниче, ще решиш да се бориш с мен. В момента, в който тази борба ми омръзне, ще те оставя сам. А видът ми ще ти напомня за всичко, което си видял, почувствал и помислил за мен. Ще живееш със знанието, че трийсет и четири, от твоите четирийсет и четири години съм бил в теб. Живял съм в теб, че въпреки теб съм успял да сътворя нещо.

Ще се опитваш да интерпретираш благородството ми. Първоначално няма да го възприемеш така. Как може Клюнът да е благороден? После ще осъзнаеш, Кука, че всички случаи, които си решил, цялото възмездие, което си въздал, всички животи, които си спасил, цялата ти кариера съществува благодарение на мен. Аз те оставих да постигаш върховете си, да търпиш паденията си. Да обичаш, да мразиш. Да живееш.

Единствено изборът ти на професия предвещаваше, че рано или късно ще се изправим един срещу друг. След всичко, което направих, ме презираш и искаш да ме унищожиш. Добре. Унищожи ме, но не се сърди, ако аз те изпреваря и паднеш първи.

Месо номер девет е Жана Д’Арк. С нея и с Принцесата ще се срещнете съвсем скоро. Колко грешки си правил в този живот и дори не знаеш за последствията от тях. Любопитно дали оцелялото гаменче все пак е успяло да стигне до Дубай? Както и да е, надявам се, че е изпълнило мечтата си. Всеки заслужава да види реализацията поне на една.

Следват месо номер десет, единайсет, дванайсет и тринайсет. Онкоболните. Истина е, че случаят, който разследва тогава предизвика интереса ми към тях. Досещаш се каква беше целта — да разбера как ракът в своите степени влияе на месото. Честно казано очаквах нещата да са много по-неприятни и тежки.

До трета степен са абсолютно нормални — месо като месо. Свинско в повечето случаи. В четвърта вече положението става лошо. Причината е общото изнемощяване на организма. Грижите за месо на легло са много тежки и трудни. Не могат да се сравнят с тези, които се полагат за човек можещ да се движи.

Очаквах, че вкусовите качества, ароматите и текстурата на месото ще бъдат сравними с тези на Гримхилде. Сгреших. Нещата далеч не бяха толкова зле. Месото премина термичната обработка без усложнения, вкусът му бе на болно, слабо, старо телешко. Естествено, бе доста по-тънко и некачествено, отколкото на Младия Дядо, например. Липсваше обаче миризмата на мърша, както и отвратителното разкашкано топене в устата. Гримхилде и до ден-днешен остава най-неприятното месо, което съм изследвал.

В този ред на мисли, забелязах нещо много странно при онкоболните. Месото им сякаш се бе развило на няколко нива. В разреза на мускулите се виждаха различни слоеве. Най-близко мога да ги оприлича с графиките, които показват различните епохи илюстрирани в пластовете на земната повърхност.

Забелязах, че слоевете близки до кожата са по-груби, а тези откъм костите — по нежни. Разделението между тях е доста ясно. Болестта още не беше стигнала до там, затова няма как да ги е причинила. Моето обяснение е, че мястото където започва тази разлика отбелязва момента, в който месото е научило за болестта си. Тогава психологическото му състояние се променя и започва да оказва съвсем различно влияние на тъканите. Ако преди това мислите му са били съсредоточени в това да поддържа сила, устойчивост и издръжливост, след подобна новина целите са други.

Настъпва примирение, осъзнаване и мобилизация в градивна посока. Съзнанието започва да търси отговори на екзистенциални въпроси, а месото се старае да се запази максимално дълго време. Тоест не се хаби, нито изразходва излишна енергия в изграждане на здравина. За мен това е важно откритие, което може би е знак за това как би изглеждал човекът на бъдещето.

В свят, в който физическите дадености ще бъдат изместени на втори план от умствените и психологически възможности. Тогава търсенията на човека, както и философията му няма да бъдат обременени от битките, обусловени от инстинктите, битовите условия и комплексите му.

Моята формулировка на начина му на мислене е „изследователско осъзнаване“, тоест изследване на света, живота и интерпретацията му. Свят, в който всички останали нужди са задоволени или изчерпани.

На този етап прогресивната част от популацията само изследва, събира технически данни за нещата около себе си. Много малко индивиди от тази група правят реален опит да ги осъзнаят. Страдащите от тежки заболявания, без да го усещат, започват да търсят смисъла, продължението и мястото си в космоса. Това изразяват пластовете на месото. Промяната на философията и мирогледа. За тях битовите условия, както и материалните ценности губят тежестта си.

Кука, виждаш ли колко сме различни? Търсенията ни, световете ни. Надявам се, че по-скоро ще дойдат времената, които описах. В тях е възможно да има място за такива като мен, но ти ще си изчезнал вид. Ироничен е животът. Нашето общо съществуване не е възможно дори в едно общество, а той ни е затворил в едно месо.

Може би изкупуваме стари грехове по този начин? Вярваш ли в прераждането? Според мен то не съществува по начина, който си представяте. Поредната егоцентрична човешка измислица, която помага на месото да живее по-лесно под сянката на собствената си смърт. От една страна сте забавни, интересни с всички тези измишльотини, но от друга сте жалки.

Единствено делата ви имат значение и само чрез тях можете да станете безсмъртни. Виж маските, например. Благодарение на тях седемстотин години по-късно лечителите заживяха пак. Паметта е истинското чудо на живота, а не самозаблудите за края му. Нито абстрактната борба за добро и зло. Важно е да излезеш от сивата мъгла, която е между тях. Не знам дали ще ме разбереш, Кука, когато прочетеш нашето дневниче. Съмнявам се, все пак си месо.

Лоло, например бе типичен представител на типа „месо — обикновено“. Деградацията и материалното самозадоволяване при него бяха достигнали нивото на обсесия. Положението бе толкова лошо, че месото едва ли би могло да разбере какво написах по-рано днес. Интересно е, че останалото месо не я възприемаше еднозначно. Някои я мислеха за елитна проститутка, която може да блести само с външния си вид, а други й се възхищаваха.

Опитах се да преценя кое би било правилното отношение към нея. Достигнах до извод, който се синтезира в думичката „никакво“. Да, факт е, че за секс това месо бе много подходящо, но с това се изчерпваха смисълът и ползата му за популацията. Като се вземат предвид и множеството му пластични операции, от години никой не знае доколко генетиката на Лоло е подходяща за разплод. Тя успешно е скрила всички снимки от зората на „кариерата“ си. Обективната гледна точка е, че само кръгъл идиот би се размножил с нея. Затова само такъв би имал каквото и да е отношение към Лоло. В моя списък тя е месо номер двайсет.

Държах я по-дълго време от Мълнията, защото исках да съм абсолютно сигурен, че се е пречистила от всички неща, които е употребявала. Алкохол, наркотици, лекарства, хранителни добавки — всичко. Другата причина бе, че около година, преди да го прибера, месото бе сменило силиконовите си импланти. Заради тях го взех.

Целта бе да разбера какво се случва с тъканите около силикона, след като тялото се адаптира към него. В интернет е пълно с информация по въпроса, но исках лично да се убедя. Лоло си бе уголемила гърдите, също и задните части. Последното не се поддава на разумно обяснение, като се има предвид, че баналните клякания вършат чудеса. Явно месото е било изключително мързеливо. След като изследвах мускулатурата му се убедих в това.

На външен вид всичко изглеждаше добре, но вътрешностите се оказаха в доста окаяно състояние. Месото, ако не се лъжа, бе на двайсет осем или двайсет и девет години. Конкретно с този типаж не можеш да си абсолютно сигурен. Мускулатурата му бе доста отпусната и неприятна. Старо, изсъхнало пилешко. Имаше доста жилки. Изгуби ми времето.

Кожата, която с нетърпение исках да опитам, също ме разочарова. Докато месото я носеше, бе много приятна. След като я обработих термично стана отвратителна, вкусът й бе на химия. Не съм наясно с какво точно се е мазала Лоло. Фактът, че го усещах много след като разкрасителните процедури спряха, е показателен. Тъканта около силиконовите импланти — изключително твърда, неприятна и жилава. Интересно откритие бе, че отвън кожата изглеждаше нормално, но отвътре се бяха образували стрии. Те бяха най-жилавите му части.

Честно казано, дотук спрях с изследването. Не ми беше нито приятно, нито интересно. Дори погнуса не изпитвах, както при Гримхилде. Изводите са ясни — химията е пагубна. Както за самото месо, така и за тези, които виждат в него нещо повече от „нищо“.

Поднесох ви го срещу „Abstract Center“, поради простата причина че Лоло постоянно се намираше там. Не търси смисъл в пироните, с които бях закрепил имплантите към тялото й. Не намерих нищо друго, с което да го направя. Първоначално исках да ги изхвърля, но случайностите които се трупат напоследък ме отказаха от тази идея. Не знам как, но можеха да се окажат във вашите ръце и по някакъв начин да те — тоест — да ме издадат. Мързеше ме да измислям чист начин да ги унищожавам.

Сега като оценявам ситуацията смятам, че направих страхотна услуга на Лоло. Тя постоянно се стараеше да бъде в центъра на вниманието. Буквално бе обсебила медиите с натрапчивото си изкуствено присъствие. Намесата ми я направи по-известна и обсъждана, отколкото някога си е мечтала. Без съмнение ще я запомнят. Нещо, което не заслужава. От мен би се получил прекрасен пиар.