Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (11)

25.01

Кука, нали ти казах, че растеш? Започваш да се отваряш към психологията. Преди беше като средновековен пейзанин. Търпеше несгодите и си мълчеше. Виждаш ли колко е хубаво, когато казваш какви са ти проблемите и после сам си ги анализираш? А първоначално искаше само хапчета. Браво, така трябва! Тъй като Боб Марли (Петренко е сбъркал професията — трябвало е да се пробва с писане) ти се отрази доста добре, ще разкажа какво направих с него и защо.

Исках да изследвам скалп, който е издържал огромно натоварване. Реших, че вкусът му ще е по-различен, текстурата на месото, както и плътността на кожата. След кратко проучване достигнах до извода, че ми е нужен човек който си е направил раста. За щастие, ти беше засичал няколко такива по време на случаите си.

Спомняш ли си, когато издирваше заразяващия със СПИН посредством спринцовки наркоман? Онзи, който след като се върна от комуна, започна отново да употребява и се разболя. Реши, че вината не е негова, а на целия останал свят — колко банално за месото. Затова започна да заразява другото месо във всеки удобен момент.

Спомняш ли си колко полицая ухапа до кръв при ареста? Само половината от тях имаха късмет. А как, преди да го вкарате в килията, предупредихте затворниците, че е болен, за да се пазят? Още същия ден го откриха да виси със счупен врат на навит чаршаф от втория етаж на леглото и никой не предприе стъпки да разследва кой го е утрепал. С право. Такова месо не трябва да живее.

В случая нямаше как да не е хероинов наркоман, но първата ти работа беше да отидеш да респектираш пушещите марихуана в Парка на Галериите. Тогава мернах Боб. Скоро след това отидох в склада с веществените доказателства и откраднах малко трева. След това й добавих…

Нека се разберем още отсега — няма да напиша нито една от разработените от мен рецепти. Те се правят лесно и са много ефективни. Действат на мозъка като прах за пране в реклама. Няма да ги описвам тук, защото се надявам, че все пак можем да постигнем консенсус. Ако стане така ще ти ги покажа, ако не — другите да решават ребуса за състава им. Мисля, че имаме шанс, особено след като прочетох какво си чувствал, когато си намерил Боб.

Та добавих някои неща в марихуаната и намерих Боб на същото място. Пиеше бира и си говореше с някакви други меса от неговия тип. Изчаках известно време и когато си тръгна го настигнах на улицата. Веднага си спомни акцията „респект“ и първоначално се изплаши. Когато му предложих да употреби в колата, не отказа. Бързо заспа и го откарах в кочината.

Докато спеше му сложих системата с първия коктейл — слагам го преди трепанацията. Целта му е максимално да приспи функциите на тялото и да го подготви за физическата процедура. Тя предизвиква стрес за организма, а в повечето случаи той ми трябва максимално запазен. Седмица ги третирам само с него.

В този период се сетих, че мога да изследвам и белите дробове на Боб. Винаги съм се чудел как се различава вкусът на дробовете на пушач и непушач. Сега ми изпадна възможността да опиша и тези на човек, пушещ марихуана. Интересно бе да го гледам как се напушва с изключен мозък. Единственият индикатор, че го е правил бяха зачервените му очи. Погледът му, обаче беше нормален, а не типичният отнесен. Явно връзката между съзнанието и месото предизвиква този ефект.

След първата процедура го трепанирах, отне ми доста време и опити, за да се убедя, че съм осъществил правилно интервенцията. После последваха две седмици с пречистващия коктейл. Целта му е да мине през мозъка като машина за разминиране. Сещаш се, ония които имат много въртящи се вериги и буквално разорават земята.

Последният етап е чистенето на организма от коктейлите. Към този момент те са пълни с различни вещества, които замърсяват месото и му придават несвойствени вкусови качества. И тях чистя с химикали, после го оставям да узрее за една седмица. Резултатът е, че получавам готово месо, което никога не се разваля, не може да избяга, а още по-малко е в състояние да извърши някое геройство. Георги описа доста добре методологията ми.

Само с Нубийската Принцеса и Жана не извърших цялата процедура. Естествено, имаше и месо, за което нямах нужда да полагам толкова усилия. Неговата цел бе да бъде прясно и свежо за мен.

След като Боб стана готов за употреба, завързах оловни тежести на върха на дредовете. Купих ги от рибарския магазин, намиращ се улица Османска. Когато го взех за изследване в кочината, дължината на косата му бе двайсет и пет сантиметра. За три години порасна с трийсет и три. През няколко месеца увеличавах натоварването. Първоначално двеста грама, а в края — четири килограма.

В повечето случаи умъртвявам месото, преди да взема нужната ми проба. Този път не го направих, исках да видя какъв е прагът на болката в това му състояние. Боб не реагира на скалпирането. Първо махнах тежестите, след което обръснах косата му до втори номер. Изрязах порасналата в кочината коса от дредовете. Ако Петренко и Жени я получат, ще могат да видят целия процес на пречистване. Така както археолозите виждат слоевете на различните епохи, докато ровят надолу в земята.

След това взех плата за гоблени, който намерих в дома на вещицата Гримхилде. В момента случаят й виси нерешен при колегите ти от 4-то районно. Опънах го хубаво и вплетох дредовете в него. Измих главата. После действах с епилатор. Ще кажеш, че със скубането съм нарушил естествената цялостност на месото и е било по-добре да го опърля, но ще сгрешиш. Пропускаш факта, че миенето на скалпа ставаше все по-трудно с годините. Не можех да поверя подобна процедура на Принцесата и Жана, защото координацията на крайниците им е в лошо състояние. Бях доста зает в последно време и за последната година го мих два пъти. Можеш да си представиш в какво състояние бе скалпът.

Затова епилацията имаше двойно предназначение — да оскубе косата, а заедно с нея да изтръгне и остатъчната мръсотия от кожата. Докато го правех, Боб се хилеше. Смятам, че е усещал гъдел. Скалпирах го, след което, още топлото месо, хвърлих в нагрят тиган без мазнина. Обработвах го около две минути.

Текстурата определено се различаваше от тази на нормален скалп. Напомняше тънка свинска кожа, дъвчеше се по същия начин. Нетренираният скалп е доста по-деликатен и му липсва плътност. Вкусът напомняше агнешко. Това ме учуди, защото Боб бе кльощав и сух (обикновено се старая да запазя теглото на месото на нивото, на което съм го взел). Неговият типаж обикновено е с вкус на говеждо, а почти винаги деликатната кожа, от която и да е част на тялото, напомня пилешко.

За пореден път се убедих, че физическото натоварване влияе на месото. Откъм вкусови качества положителният ефект е спорен. Що се отнася до издръжливостта и устойчивостта — неоспорим. Интересно бяха повлияли и дредовете. В основата си бяха квадратни, съответно и скалпът се бе развил на квадрати, които бяха по-плътни от разделящите ги линии.

Когато приключих се върнах при Боб, не беше помръднал. Сложих перуката на главата на Боб и малко по малко завирах краищата й под ръбовете на кожата му. Дадох му да се види в огледалото, след което го удуших. Изчаках час, за да съм сигурен, че кръвообращението му е напълно спряло и се захванах с дробовете.

Първо разрязах кожата на гърдите, после с малък флекс обработих гръдния кош. Внимателно, с по-малък диск за флекса отделих дробовете от бронхите. Не се получи много добре, но личи само откъм дробовете. Петренко няма да има забележки към работата ми. Веднага ги вакуумирах и сложих във фризера.

След това се върнах обратно при Боб. Напаснах двата края на разрязания гръден кош, сега изглежда като нов. Издава го само тънкият разрез по средата. Отне ми известни усилия, но се справих. После го закрих с кожата, а нея залепих с медицинско лепило.

Дробовете ще изям по-късно, защото скалпът се оказа доста засищащ. Отгоре на това искам вкусовите рецептори на месото ни да са чисти. Между другото пушенето много ми пречи. Аз правя каквото мога по въпроса, но явно не е достатъчно.

Последвалите ми действия с Боб вече са ти известни. Искам да уточня — дойдох откъм центъра. Обиколих квартала и влязох от другата страна, защото входът беше по-близо. Все пак пренасях труп и кресло, а и малко се безпокоях, че дредовете на Боб могат да паднат. Наистина изчаках кръвта му да се съсири и да послужи като естествено лепило, но в такива начинания никога не знаеш какво може да се обърка.

Постарах се да избера максимално краткия маршрут за пренасяне на месото. Що се отнася до камерите в депото — преди няколко дни ги обсъдихме в пушалнята с колегите ти, които разследваха катастрофата. Коментираха, че нито една камера не е работила, затова тази на паркинга бе неприятна изненада за мен. Нищо, имах късмет. А за колата — познай от три пъти коя ползвах.

Преди малко стана дума за пушача, който изследвах — месо номер петнайсет. Томас Локомотивчето. Него държах в кочината точно толкова време, колкото ми беше нужно, за да извадя дробовете, сърцето и мозъка. Два дни.

Състоянието на всички органи бе отвращаващо. Дробовете бяха с няколко пъти по-малък обем от нормалното. Вътрешността им бе разядена и покрита със смола от катран. Въпреки това реших да изследвам една проба от тях. Вкусът й бе толкова отвратителен и неприятен, че се отказах да продължа.

Това, което усетих, докато я дъвках бе много по-силно и ефективно от каквито и да е картинки по цигарените кутии. Пушенето не убива, то се залепя за вътрешностите на месото и започва да го разяжда. Всеки ден, клетка по клетка, то поглъща организма и в края остава гнусна катранена маса с мирис на изгорели фекалии.

Сърцето също бе в окаяна форма. Заради това, че кръвта на Томас бе доста по-плътна от тази на обикновен човек, то полагаше двойно, ако не и тройно по-големи усилия, за да я циркулира. Жалка история. Мозъкът, обаче бе в идеална кондиция. Да призная честно, взех по-голяма проба от него. Рядко се случва да изследвам органи в толкова добро състояние и исках да използвам шанса.

Изводите ми са, че трябва да спреш да пушиш, Кука. Унищожаваш месото прогресивно, а в замяна получаваш добре функциониращ мозък. Не мисля, че си струва жертвата, особено като се има предвид начинът, по който го използваш.

Според мен притесненията ти относно неустойчивостта на Йосиф са безпочвени. Той е нормален човек, който въпреки опита си, за пръв път се сблъсква с подобно разследване. Все пак идва от кражбите. За намирането на убийци са нужни други навици и подход. Нещата не са толкова праволинейни. Нас, както вече написа, човек трябва да ни опознае. Това не ти е да обикаляш заложни къщи, да притискаш познати крадци и да дебнеш за обяви на крадени вещи в интернет. Просто не знае как да реагира, особено като има около себе си Петренко, вечно драйфащата Жени и скептичния поглед на Георги. Не забравяй и начина, по който се появи в екипа ви. Йосиф има двойно дъно и ти го знаеш.

Георги е най-притеснителен за мен. Опитва се да ти влезе под кожата. Понякога си мисля, че ме вижда. Знам, че няма как. Той има проблем с рамките, от които го е страх да излезе, възможно е и да не може да го направи. Все ми измисля нов фетиш, все се опитва да ме вкара в някакви граници. Не отричам, че имам такива, няма ум без. Представяш ли си ако имаше?

Безбрежен океан от опит и емоции, в който всеки от нас — простосмъртните, би се удавил. Сигурно би успял да завладее целия свят ако поиска. Но никога не би го пожелал, защото светът не е създаден, за да бъде завладян, а за да бъде изживян.

Георги търси на грешното място, гради предположенията си върху вече изучените навици и парадигми в мисленето на серийните убийци. Тук искам да отбележа, че аз не се смятам за такъв, нищо че според определението съм. Ти ме усещаш по-добре, сигурно защото сме много по-близки.

Той вижда пред себе си месо на пияница, на което му липсват всички органи, поразени от алкохола. Други следи от насилие няма. Не е наличен нито един знак, който говори за отмъщение. Първата му мисъл е, че някой от родителите ми е злоупотребявал с алкохол.

А логиката какво подсказва? Има някаква причина, поради която съм взел точно тези части. Трупът не ви разказва за проява на ярост, гняв или сляпа агресия. Значи има друга причина да съм избрал точно него. И ти я търсиш. С променлив успех, разбира се.

Добре поне, че вече не търси сексуален контекст в действията ми. И пак колко време му отне да се откаже да ми вменява всяка парафилия, за която се сети? Ще проверя списъка с всички парафилии, може просто да са свършили. Както и да е. Доволен съм, че успях да ти доставя удоволствие с Боб. Имаше нужда от тази почивка. Не искам да ритам паднал човек.