Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (22)

05.03

Как няма да се объркат нещата? Заради шибаната котка не мигна два дни, докато се занимаваше с Петров! Значи той е „Ветеринарят“, а аз „Клюнът“? Осъзнаваш ли, че и себе си наричаш по тоя гнусен начин?! Знаеш ли какво ме накара да направя, за да изпратя Мълнията като нормален човек? Между другото, доволен съм, че познах прякора, който му даде Петренко.

Знаеш ли наистина през какво минах? Погледа малко умрялото месо, направи си изводите и легна да спиш. Преди да тръгна от кочината го оставих седнал на масата със скръстени крака, за опора на ръцете и цялото тяло използвах две широки дъски. Щеше да се втвърди идеално. Кабелите планирах да използвам само за пръстите и китките, евентуално. Когато най-после приключи с оня некрофил, а аз стигнах до Мълнията, го заварих на пода.

Явно или Жана, или Нубийската Принцеса е закачила лявата дъска и трупът е паднал. Композицията бе абсолютно развалена и се наложи да правя всичко наново! Знаеш ли каква е гъвкавостта на вкочанено месо? Същата като на дърво! А знаеш ли колко е тежък? Особено след като сложих всички кабели, за да го укрепя? Съжаляваш един психопат, който убива, за да убива, а мен ме имаш за странен случай?!

Нищо, колкото и да е размътен умът ти, съзнанието все още реагира правилно. И това е добре! Когато видя изненадата, сдаде багажа. Много се зарадвах на реакцията ти. Тайничко се надявах да стане така, но не вярвах. Докато беше в безсъзнание те гледах в главата ти. Плачеше, ревеше на три гласа. А аз празнувах! Много точно го описа. До последно не бях сигурен дали заслужаваш чак такова нещо. После се убедих, че трябва да го изпиташ!

Как само се грижиш за шибаната котка! Защо не се погрижиш така и за мен? А аз се грижа за теб! Ако не бях толкова благороден, щеше да плачкаш като ученичка до труповете, които си убил! Ти не би направил същото за мен! Аз не съжалявам за научната си дейност. Не водя вътрешни битки, не се колебая в правотата си. Аз самият съм армия, а ти си моят враг! Тъпо копеле! Трябва да ми благодариш, че ме има, иначе цял живот щеше да се занимаваш с идиоти като Петров! Безинтересни, тъпи, самовлюбени копелета. Оставят труповете без история, без смисъл. Правят го унизително — в масови гробове. Никакво уважение. Животни.

Усети ли, че докато разказваше за „звяра“, всъщност се правеше на луд? Имитираше състояние на ограничена вменяемост? Дано Георги е разбрал, защото иначе този пак ще се опита да влезе под кожата на някой доктор. Не мога да повярвам, че си толкова наивен! Дори като взимам предвид състоянието ти, дори като отчитам емпатията ти — това са сто четирийсет и шест души. Умъртвени по най-бруталния начин с ясното съзнание, че се извършва абсолютно безсмислено престъпление. При все това се размекваш, защото се бил разревал като се качил в тъпия ви бус.

Имаш сериозен проблем, тъпак. Да очаквам ли, че следващата стъпка ще бъде да се сближиш с него и като се пенсионираш, да се опиташ да го вземеш под крилцето си? Дебил. Дано успокоителните по някакъв начин ти нормализират мисличките, иначе ще се докараш до самоубийство от вида на прегазено куче на пътя. Кретен.

Аз усещам някакво влияние от тях, но още не мога да го определя. Предполагам, че ще бъде ограничено, все пак нямам връзката, която имаш ти с месото. Ще видим. Сега ще изпълня обещанието си и ще ти обясня за първата си „жертва“.

Нейните кости намерихте в комбината. Досега този беше Месо едно, а от днес нататък е Сивчо. Защо Сивчо? Защото животът на това месо бе абсолютно обикновен, работеше като държавен чиновник. Не пиеше, не пушеше. Имаше жена, едно дете — дъщеря. Веднъж годишно почиваше на море, а зимата прекарваше на село. Хранеше се като всяко друго обикновено месо. Не беше подложено на извънреден стрес. Сивчо. Абсолютно безлично месо. Нищо повече, нищо по-малко. Избрах го точно заради това. Той е идеален представител на вида хомосапиенс от началото на XXI век.

Реших да го използвам като еталонна мярка спрямо всички следващи опити. Причаках го една прохладна лятна вечер, когато се връщаше от работа. Сивчо паркира колата си на същото място, на което го правеше всеки път — едно закътано парче асфалт, между което и блока му има малка горичка.

Слезе от колата, извади от багажника две торби с покупки и се отправи към входа. В горичката се прокраднах зад гърба му, метнах му примка на врата и започнах да го душа. Съпротивата на Сивчо не се изрази в това да ме удари, в началото протегна ръце напред в опит да избяга, но го бях прихванал здраво. Постепенно ръцете му започнаха да се вдигат нагоре, сочеха към терасата на апартамента му, която се виждаше между клоните. След малко умря — с протегнати ръце към най-обикновения си живот, затворен в онези четири стени.

Прибрах Сивчо на задната седалка на колата ни, събрах продуктите му от земята. След това го закарах в кочината. Към онзи момент бях подредил само лабораторията. Останалата част от бункера беше в състоянието, в което я заварих.

Сложих го на масата и започнах да го разкоствам. Отрязах му месото от краката, гърба и ръцете. Изрязах всички меки части от лицето, после извадих важните му органи — дробове, сърце, стомах, бъбреци, черва, тестиси и мозъка. Изядох по малко от всичко.

Описах сигналите, които нашето месото подаде към мозъка. Останалото вакуумирах. От онзи момент винаги, когато изследвам мъж и пробният материал съвпада с този на Сивчо, си взимам малко и от неговия. За сравнение.

Това твоя Ветеринар прави ли го? Не, естествено! Чудиш се защо слагам чумните маски до труповете? След като си прочел историята за раждането ми, се досещаш. Правя го, защото приличам на средновековните лекари. Повечето са били самоуки, не са посещавали специални университети. Това за тях е било призвание. Вътрешна сила ги е карала да се усъвършенстват и да рискуват живота си в името на другите. Аз съм същият.

Сигурно мислиш, че съм луд. Не съм. Колко хора в историята са обявявали войни в името на нечие добруване? Колко лидери и вождове, чиито думи сега са крилати фрази, са избивали невинни, за да придобият повече власт? Колко от тях са пращали собствените си народи на заколение с ясното съзнание, че по-голямата част от тях няма да се върнат? А думичката „геноцид“ говори ли ти нещо?

Кой човек, носещ имперски код в кръвта си може да ми каже, че моите деветнайсет, според теб, „жертви“ ме правят чудовище? Коя нация, която към днешна дата има претенциите да бъде Велика сила, няма милиони кости на невинни в основата си? Слагам маските, за да отбележа, че месото не е загубило живота си без смисъл!

Техният кръст ме накара да отворя очи, те ми помогнаха да намеря смисъла на съществуването си. Отдавам им почит, асоциирам се с тях. Те символизират борбата с Чумата. Онази, която носите през цялата си история, заради която умирате и ще продължавате да го правите с песен на уста! Чумата, която локализира всяка здрава клетка на вашите общества, изолира я и задушава. Чумата, която хвърля кал, съмнение и омраза върху всяка непонятна за нея мисъл — вашето съзнание.

Струва ми се, че малко прекалих с патоса…

И на мен ми хареса пътуването. Обикновено усещам трепет, когато отиваш да видиш мое месо. Този път беше носталгия. Изпитвах удоволствие да наблюдавам как откриваш тези места и мислите, които предизвикват у теб. Забелязвам, че не се различават много от моите. Учуди ме колко меланхолично започна да разсъждаваш. Според мен причината е, че много ти се насъбра напоследък.

Вече написах защо намирам човечеството за безсмислено на този етап. Това не променя убеждението ми, че хората са най-красивото и съвършено създание на природата. Тя е била толкова добра към вас. Дала е всичко от себе си, за да ви дари с най-голямата благодат, която ви и унищожава. Имате право на избор как да живеете, какво да правите със света около себе си. Можете да го променяте, усъвършенствате. Няма друго същество на тази планета, което е удостоено с тази чест.

За жалост, повечето не възприемат живота си по този начин. Те са месо, което заради откровената си тъпота се смята за господар тук. Смесица от елементарен интелект, подчинен на инстинкти. Резултатът от това се вижда всеки ден и въпреки това месото продължава да се шокира от себе си. Би трябвало за няколко хиляди години вече да се е научило, че в името на секса, властта и личните си комплекси е готово на всичко. То си мисли, че реките от кръв, течащи през руините на съществуването му го правят победител.

За мен истински човек е този, който твори независимо какво. Личност, която се е посветила на прогреса. Дали ще бъде в областта на изкуството, техниката, науката. Важното е да движи човечеството напред. Дори и с малко. Такива личности са единици. Аз се старая да бъда такъв чрез моята дейност.

Много ми е интересно какво е мнението на Петренко за работата ми над Мълнията. Положих максимум усилия, за да изглежда прилично, когато го намерите. Знам, че ми се е получило. Истина е, че под красивата фасада се крие много грозна конструкция. Разполагах с малко време и труп в ужасно състояние. Всичко това благодарение на теб.

Любопитно кога е повърнала за първи път Жени. Когато е видяла очите или кабелите? Георги знам какво ще каже. Започнал съм да се самозабравям, да си играя на Господ, да чувствам абсолютна безнаказаност. Най-вероятно ще аргументира твърденията си със снимките.

Теб те виждам — търсиш връзка между Мълнията и разкриването на Петров. Мислиш, че съм завидял на бройката му и затова съм ви дал снимките. Планирах изненадата си преди въобще тъпата котка да се разболее. Дори ми е неприятно това съвпадение. Напоследък много станаха. Изводът от разсъжденията ти ще те накара да се замислиш много сериозно над версията, че съм ченге.

Усещам как нещата излизат извън контрол и това никак не ми харесва. От друга страна ми е скучно и се чудя дали наистина трябва да ги върна в нормалното русло. Смятам, че благодарение на мен откри Петров. Търсеше Клюна, заради девет убийства, а откри не сериен, направо масов убиец. Така че трябва да си благодарен на мен, а не на тъпата котка. Тя просто започна да линее. Със същия успех можеше да я закараш в друга ветеринарна клиника.

С теб наистина бихме били добър екип. Понякога съжалявам, че и двамата ни е страх да се погледнем очи в очи. Смятам, че аз нося по-голямата вина за това. Аз знам за твоето съществуване, бих могъл да осъществя пряк контакт с теб, но не го правя. Може би причината се крие в това, че никога не съм общувал от мое име. Когато взимам месото използвам твоя образ. Страх ме е да се покажа такъв, какъвто съм. Някъде по-назад бе написал, че искаш да видиш лицето ми. Аз също искам да го видя.

Вина носиш и ти, обаче. Знам, усещаш присъствието ми. А и знаеш къде да погледнеш, за да ме видиш. Въпреки това не го правиш. Що за човек си? Не искаш ли да се опознаеш? Нарочно го написах така, защото без да си чел дневничето ни, ще ме възприемеш като част от себе си.

Забелязал съм, че сте устроени така. Смятате, че щом имате пълен контрол над месото си, значи всичко в него е част от вас. Аз не бих отказал да приема тази роля. Все пак едно месо делим и ти си бил в него много преди мен. Твое си е.

От друга страна, примерът на Петров е красноречив. Като нищо можехме да се окажем в неговата ситуация. Ако преди момента, в който започнеш да четеш записките ни осъществим контакт, аз ще ги изгоря. Тогава няма да има нужда да знаеш всичко за мен. Следващото месо — номер двайсет все още узрява. Затова няма да ходя в кочината известно време, смятам да си почина. Естествено, ще пиша в дневничето ни и ще те наблюдавам изкъсо. Мисля, че нашето месо има нужда от секс.