Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (25)

15.03

Не е по-силно, Кука, вътре в теб е. Причината да подреждам обработеното месо, след като го използвам, е проста. Не искам да го изхвърлям ей така. Служило ми е дълго и вярно, и е дало части от себе си в името на моята кауза. От друга страна и Сивчо, Скелетон не ми харесва, също даде много от себе си. Вероятно наистина развивам някаква привързаност към месото, което култивирам в кочината. Факт е, че с Мълнията се получи изцепка, обясних ти защо.

Знаех, че ще има реакция от страна на Петренко и Жени, но не очаквах да е чак такава. Мисля, че ти отново действаш най-правилно. Така или иначе, освен да откриете косвени улики, друго няма да успеете да направите. Те ще доведат до теб, всъщност, но какво да се прави? Такъв е животът.

Първият сигнал, най-вероятно ще бъде честата ти поява в склада. След известно време някой ще успее да забележи съвпаденията на главоболията и намирането на труповете. Сладко е, че ти също го отбелязваш. Мислиш, че имаме някаква свръхестествена връзка. Хем си прав, хем смешен. Мисля, че Георги ще е първият, който ще те заподозре. Нали не си мислиш, че питаше случайно за сомнамбулизма? Той също ходи при проститутки и една от вечерите, докато бяхте в командировка видя, че не спя. Тоест че лампата в стаята ти свети. Сутринта му се оплака, че си спал цяла нощ, а се чувстваш като убит.

Любопитно ми е дали ще те хванат, преди да прочетеш дневничето ни? Ще се постарая да не го допусна.

Може би е време да ти кажа, защо те боли глава, когато реша? Когато съм в активен период много мисля. Планирам, размишлявам, това натоварва месото. По-точно мозъка. Да, той е цяла вселена, но съгласи се — две личности на едно място… Множко му идват. Сега, например, когато си почивам, само слушам и наблюдавам. Затова се чувстваш толкова добре.

Главоболията се появиха едва преди четири години, защото тогава повиших активността си. Преди работех по няколко часа и то не всеки ден. Изследователската ми дейност отнема доста повече време. Все пак трябва да подбера месо, да го проуча и обработя. Плюс, че всеки казус изисква собствен, специфичен подход. Отгоре на това продължавам да уча, да се образовам и информирам. Не мога да си позволя да стоя на място, все пак сме в XXI век. Отдавна отмина времето, в което знанията, които си получил в училище или университета ти стигат за цял живот.

Работата по благоустройството на кочината също бе доста натоварваща. Сега, освен да пробивам черепи, мога и да лепя плочки. Когато човек е принуден да работи самостоятелно му се налага да придобива разнородни навици и познания. Нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед. Това не ти е да избиваш хора, за да им изнасилваш труповете в землянки. Иска се подход, мисъл, подготовка и вдъхновение. Резултатът от този труд директно рефлектира и на нашето месо, и на твоите възприятия за него. Просто оцени контраста между периодите, в които те боли главата и когато се чувстваш добре. Това би трябвало да ти подскаже какви къртовски усилия полагам.

Между другото сексът ти с Камелия наистина беше много силен. Струва ми се, че последния път, когато видях да свършваш така, беше преди петнайсетина години. Още с бившата ти. Какво ли прави сега? Беше много странна жена. Но има ли други?

Спомняш ли си, когато реши, че е бременна? Не искаше да правите тест, за да не урочасате нещо. Караше те да й прислужваш и ти се чудеше какво по дяволите се случва. Три месеца изкара така, а после обърна внимание, че коремът й не расте. Трябваше вече да се вижда поне малко. Каква истерия направи тогава. Стените на черепната ти кутия кънтяха! Издържа още един месец юркане по нощите за кисели краставички и черен шоколад. После се ядоса и практически насила я заведе при гинеколог. Когато разбра, че нищо й няма искаше да й счупиш главата. Реши да я разпиташ както ти си знаеш.

Оказа се, че се чувствала отпаднала цял месец, по някаква причина и цикълът й не дошъл. Вместо да отиде на лекар решила, че е бременна. Отказваше да си прави тестове, защото лошите очи дебнели отвсякъде — така я била научила баба й. Вярваше й, защото в селото им, всички я смятали за вещица. Дори в моите очи бившата ти е луда. Като изключим тези периодични мании, беше много приятна и симпатична дама. С нея сексът ти беше най-хубав. Като изключим, естествено последното преживяване с Камелия.

Знаеш ли, че когато отиде за пръв път на проститутка, тялото ти отказваше да приеме оргазма? Тогава светеха само главичката на пениса и мозъкът. При това последният едва, едва тлееше. Останалата част от месото беше тъмна. Обикновено оргазмът ти се разлива по всички нервни окончания, а тогава все едно имаше стени навсякъде. И в гръбначния стълб, и в ръцете, и в краката.

Когато видях това за първи път бях много учуден. С времето тези стени отстъпваха, някои дори изчезваха. Сега се радвам, че успя да светнеш почти целият. Има още само едно тъмно петно, но не съм сигурен, че там можеш да усетиш нещо. Важното е, че месото се отпуши, поне със сигурност спермата ти трябваше да излезе. Беше започнала да застоява и да го натоварва.

Не ми се искаше да разочаровам Петренко. Той е много добър патолог. Също е много добър полицай. Доводите му са изключително правилни. Сега ми е някак гузно, че не се постарах повече с Мълнията. В същото време, хвърлих доста усилия. Ще му се реванширам със следващото месо. Не искам да ме мисли за някакъв изрод. Предишното му уважително мнение ми харесваше повече. Плюс, че той е единственият, който може обективно да оцени прогреса ми. До някаква степен го възприемам като учител. Всяко месо е изпит. Неудобно ми е пред него.

За Жени не се безпокоя, това й е първият случай и си прав, че е извадила късмет с мен. После едва ли ще види подобни неща. Съжалявам я малко заради това. Чакат я само пръстови отпечатъци, натривки за барут и сперма по пердета. Както и да е, продължавам да изпълнявам обещанието си.

Месо номер две. Звездичката, както го нарече Петренко. Пак много точно описание и преценка за целите ми с него. Този човек сякаш чете мислите ми. Генералът наистина водеше много сит живот, ама много. След като опитах Сивчо, средната класа, реших да пробвам висшето общество.

Звездичката е живото въплъщение на стереотипа за оялия се безнаказан чиновник. Постоянно се хранеше с изискани блюда, но обожаваше мазното свинско месо. Пиеше скъп алкохол, но не пропускаше да пие и домашно приготвени питиета. Навсякъде се движеше с личен шофьор. Мързеше го дори да разхожда кучетата си. Обожаваше да ходи на масажи и спа процедури. Грижеше се за себе си и си живееше живота.

Изпълняваше обществената роля на търтей. При условие че не сме участвали в голяма война има-няма седемдесет години. За него армейските учения бяха банкет — ядене, пиене и леки жени. Не успя да доживее до сегашното, с извинение, мерене на пишки. Сигурно щяха да го уволнят официално с почести, неофициално — защото е некадърник.

Единствената физическа активност за него беше ходенето на лов. Ако въобще може да се нарече така. Отиваше в горското стопанство, качваше се на една от вишките, след което чакаше някое животно да мине.

Ще ме попиташ откъде знам толкова много за него? Шофьорчето на нашата катафалка, което работи и в Бърза помощ. Преди години го е возил. За една цигара и кафе ще ти разкаже всичко. Дори е наясно с дислокацията на ПВО системите ни. Какво можеш да постигнеш, стига да обърнеш малко внимание на някого! Не е за вярване!

Естествено, когато реших, че точно Звездичката ми трябва, започнах да я дебна през нощта. Тогава, когато месото е на мое разположение.

Наблюдавах го две седмици, докато най-после, една вечер излезе сам. Дотътри се до колата си и влезе на шофьорското място по най-смешния начин, който съм виждал някога. Тръгнах след него. Спря пред някакъв блок в Малката река и постоя горе около час. Аз паркирах близо до неговата кола и през цялото време обмислях как точно да го напъхам в багажника.

Очевидно беше, че е идиотско да се опитвам да удуша този човек. За момент дори си помислих, че ако го изплаша сериозно, сърцето му няма да издържи и ще получи инфаркт. В крайна сметка сметнах, че металната тръба е най-подходящият инструмент в неговия случай.

Когато лампата във входа светна приклекнах до колата му. Той бавно отвори вратата, бавно слезе по стълбите. Спря за момент, явно за да си почине. Тогава забелязах, че ципът на панталона му е отворен и от него стърчи единият край на ризата му. Разсеях се от мисли за това как точно, човек с неговите над 150 килограма, концентрирани в корема, и ръст около 180 сантиметра, прави секс. Той бавно закрачи към колата. Аз с патешко ходене тръгнах след него, в момента, в който отвори вратата до край, иначе нямаше как да влезе, изскочих и го ударих по главата с всичка сила. Чух как черепната му кутия се пропуква и усетих как тръбата потъва навътре.

Сега дойде сложната част — трябваше да го вкарам в нашата кола. Първо го завлякох до багажника, но когато го отворих разбрах, че няма как да го вкарам там. Затова го довлачих до задната врата. Успях да го повдигна толкова, че да го подпра с лице и рамене на седалката. Повече нямах сили. Взех от багажника въжето за дърпане, прекарах го под мишниците му, отворих другата задна врата и през нея го издърпах в колата.

По пътя към кочината благодарих на бог, че не кърви от удара по главата. Когато стигнах паркирах колата точно на входа, отново с въжетата го издърпах и го скрих в сградата, след което преместих колата. За да го сваля в бункера се наложи да го закрепя за една врата. Нея вързах с въжета и бавно го спусках надолу по стълбите. След тази история ти се наложи да ходиш на лекар за кръста, ако не помниш. Събуди се, стана рязко и съвсем го довърши. Както и да е.

Започнах да го обработвам — взех проба от тлъстините, естествено сърцето, черния дроб, мозъка, кожата. Ножът потъваше в месото, така както потъва в леко затоплено масло. Лесно, дори приятно бих казал. Вкусът на всичко беше свински. Прасе угоено за колене. Предполагах, че животът, който води по някакъв начин ще му придаде по-различни аромати и есенции. Все пак менюто му е доста по-богато и изискано. Нищо подобно, обикновено тлъсто прасе.

Когато приключих го вързах обратно на вратата и го помъкнах нагоре. Качих го обратно в колата и го закарах в тунела на изгорелия тролейбус. Изхвърлих го там, защото заради такива търтеи се случват подобни трагедии. Седят си, копелетата в кабинетите, планират си почивките с откраднатите обществени пари. После се чудят кого да обвинят за това. Маската скрих при цветята и честно казано се учудих, че я намерихте на същото място. Мислех, че отдавна я няма. Не знам защо е така. Дали хората ги е било страх да я пипат, или са решили, че някой от опечалените близки я е оставил. Не знам.

Звездичката бе едно от най-отвратителните меса, които съм изследвал. През цялото време си мислех колко много е изял и изпил, и как това не е дало никакъв резултат. Много неприятно ми беше. Месото на Гертруда, която се вписваше в неговата категория по тежест, бе много по-приятно. Мускулатурата й бе в пъти по-развита от неговата. Преглътнах го, защото в името на науката съм готов да правя жертви. Все някой ще го оцени. Надявам се, че това ще бъдеш ти.

Въпреки че те презирам, те намирам за интересен. Разбираш, че има разлика между двете. Например това, което се случи между теб и Камелия. Искам и аз да го изживея. Дали да не се опитам отново да правя секс с нея? Любопитно ще е да проверя дали мога да постигна същия ефект като теб? Ще обмисля този въпрос.