Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (92)

94

Така че заведе колежката Карлсон в любимата си кръчма. Нямаше никакъв проблем, понеже бялото му торнадо бе заминало за в Ювяскюля да се види с многолюдната рода, а за всеки случай бе взела със себе си и своя левент с яростния поглед.

Кой нормален мъж ще рискува месечното си чистене плюс гимнастика в леглото веднъж в седмицата заради най-обикновена лесбийка, помисли си Бекстрьом. Независимо от уверенията й, че се състезавала в открита позиция.

Обаче си прекараха доста приятно чак до края на вечерта.

— Знаеш ли какво, Бекстрьом — започна Аника Карлсон. — Всъщност никога не съм се чукала на легло от „Хестенс“. Какво ще кажеш?

После внезапно хвана ръката му и я стисна с дългите си жилести пръсти. Сякаш я затегна в метална скоба.

— Брей — отвърна Бекстрьом, понеже носът го болеше тъй ужасяващо, че със същия успех тя можеше да му избие челюстта, та да се строполи на леглото вкъщи. В онзи разстрелян апартамент, който преди бе негов дом. — Ако си говорим съвсем откровено — поде Бекстрьом.

— Давай — съгласи се колежката Аника Карлсон.

— Дявол да ме вземе, не знам дали смея — рече й Бекстрьом.

Ето, най-сетне изплю камъчето, а челюстта му все още си бе здрава.

— Както вече ти казах, Бекстрьом, имам гъвкава нагласа за секса. Ако искаш, мога да бъда безкрайно миличка. Ако не държиш и пожелаеш да изпробваш нещо друго, мога да бъда и безкрайно напориста.

— Нека поразмисля — отвърна Бекстрьом, вече усетил потта да се стича между плешките му под жълтото ленено сако.

Жена, която говори по този начин. Та това е ужасяващо, си каза.

— Никакъв проблем — заяви Аника Карлсон и сви широките си рамене. — Стига да решиш, преди да излезем оттук. Спокойно, Бекстрьом — прокара нокти по ръката му. — Освен това вече обещах да платя сметката.

После внезапно мушна ръка в джоба си и извади хилядарка. Съмнително подобна на онези, в които и двамата се бяха взирали само преди около седмица в трезора на Търговска банка на Валхалавеген.

Така значи, помисли си Бекстрьом, който бе загубил вяра в човечеството преди повече от петдесет години.

— Как ги измъкна от трезора? — попита я.

— По обичайния начин, прилаган от момичетата във всички времена — обясни Аника Карлсон с усмивка. — При това ти бе така любезен да изтичаш горе, за да се обадиш на Тойвонен, така че нямах проблем. Взех една пачка от камарата, навих я на руло, пъхнах я в найлоновата си ръкавица и я втъкнах в обичайното място.

— Там — отбеляза Бекстрьом, макар вече да бе наясно.

— Но преди това я навлажних с плюнка — обясни Аника Карлсон. — Стар съвет, който чух веднъж. Бях пазач в женския арест, преди да ме приемат в Полицейската академия. Нямаш представа какво съм намирала между краката на моите клиентки през годините, докато работех там. Обаче беше същински ад, когато се наложи да посетим Ниеми — продължи Аника Карлсон. — Доста съм тясна там, та жулеше непоносимо — поясни тя. — Какво ще кажеш, Бекстрьом. Струва ми се, че двамата с теб можем да станем перфектната двойка — заяви тя и прокара нокти по ръката му за пореден път.

— Налага се да помисля — отвърна Бекстрьом.

Накъде е тръгнало човечеството? Къде отива Швеция? Какво се случва със силите на реда, рече си Бекстрьом.

И какво, по дяволите, стана с принцесата и половината кралство, си каза той.