Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (52)

52

В петък следобед криминален комисар Ян Левин от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция се завърна от разследване в Йостерйотланд. Отиде право у партньорката си Ана Холт, а когато пъхна ключа в бравата, тя вече го чакаше. Протегна ръка към него:

— Хубаво е отново да си у дома, Ян.

Гадже и полицейски началник, помисли си Ян Левин, когато седна на дивана и разлисти целия куп книжа, които тя му връчи. Убийство, опит за убийство, нападение на инкасо автомобил, убийство на един от замесените извършители, после убийство на стар алкохолик и за капак още едно — на вестникарчето, дето го намерило. И какво общо има това с Ана и мен, си каза.

— Какво мислиш, Ян? — попита го Холт и се примъкна по-близо до него.

— Какво казва Тойвонен? — попита на свой ред Левин.

— Няма представа — изкикоти се Ана Холт.

— Така ще да е — Левин й се усмихна. — И аз също.

— Не изглеждаш особено заинтригуван — отбеляза Холт, взе от него листовете и ги остави на масичката.

— Мислите ми са заети с друго — отвърна Левин.

— Заети са с друго?

— Прекарах близо половин час в дома на най-красивата жена на този свят — Левин погледна ръчния си часовник да провери, — получих целувка, прегръдка и тлъста камара листове, които тя ми натресе. Седим заедно на дивана. Аз чета. Тя ме гледа. Много ясно, че мислите ми са заети с друго — Левин кимна на Холт.

— И за какво си мислиш?

— Че ми се иска да разкопчая ризата ти — отвърна Ян Левин.