Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (59)

59

— Добре сте дошли — поздрави Бекстрьом, огледа екипа си, усмихна се най-сърдечно и седна начело на масата.

Все още в отлично настроение, при това въоръжен. Тайно въоръжен, помисли си той, понеже никой от малоумните му колеги не би могъл да отгатне какво бе понесъл под жълтия панталон, който му стоеше така добре.

— Смятам да започнем с обмяна на мисли — оповести Бекстрьом. За да не отиде всичко по дяволите още от самото начало, даде им и малка насока, над която да си поблъскат главите. — Връзка. Има ли някаква връзка между убийствата на Карл Даниелсон и Септимус Акофели?

— Естествено, че има — обади се Надя Хьогберг. — Най-малкото убийството на Карл Даниелсон е предизвикало и убийството на Акофели.

Кимвания на Анката, водната кокошка и играча на народни танци. По-несигурно врътване на главата от страна на личния Дръвник на компанията.

— Нещо колеблив ми изглеждаш, Алм. Слушам те.

 

 

Алм малко се затрудняваше със Сепо Лаурен. От една страна, той всъщност си бе признал, че досега два пъти е нападал Даниелсон. От друга страна, двамата имаха нещо общо, а и цялата тази жестокост при убийството на Даниелсон.

— Та извършителят почти го е направил на кайма — обясни Алм. — Сякаш е искал изобщо да го премахне от лицето на Земята. Струва ми се, че Сепо се вписва много добре в картинката. Особено ако си е наумил, че Даниелсон носи вината за приемането на майка му в болница. Типичното отцеубийство, ако питате мен.

— И после — ухили се лукаво Бекстрьом. — После какво става? — Алм щеше да ми е същинска хранилка за птици, ако бях кълвач.

— Ами после ми стига и най-простото обяснение — отвърна той. — Акофели души из апартамента на Даниелсон. Намира чантата с парите. Взима я и го убиват. Сигурно в такъв случай се чудите кой го убива.

— Да, наистина — отговори Бекстрьом с блага усмивка.

Кой го убива ли? Денонощна хранилка веднага щом Дръвника отвори уста, си каза.

— Не мисля, че трябва да усложняваме тази част излишно — продължи Алм. — Най-простото обяснение предвид района, в който живее и където действително гъмжи от закоравели престъпници, и обажданията по мобилния, е наличието на съучастник. Срещат се в апартамента на Акофели, за да си поделят плячката. Започва разпра, сбиват се, Акофели е убит, убиецът изхвърля тялото.

— Аха, да — отвърна Бекстрьом. Колебливи телодвижения на Анката, кокошката и клетата жертва на инцест от Даларна, а Надя Хьогберг забива поглед в тавана и дори шумно въздиша. — Виждаш ми се малко несигурна, Надя? — рускинята ще му издялка тиквата, помисли си.

— Останах с впечатлението, че Акофели е бил изненадан и удушен изотзад — поде Надя. — А Сепо Лаурен няма как да е убил Даниелсон, понеже има алиби. Бил е на компютъра си по време на убийството. Сепо Лаурен има така нареченото алиби. Идва от латински и означава „на друго място“, тоест Сепо Лаурен е на компютъра в апартамента, в който живее с майка си, на последния етаж в сградата. Следователно не е в апартамента на Даниелсон на първия етаж в същата сграда.

— Така нареченото алиби. Което не ме трогва особено — възрази Алм. — Откъде да сме сигурни, че тъкмо той е киснал там? Ние знаем само, че някой е бил на неговия компютър. Не че е бил точно Лаурен.

— А кой друг? — попита Надя.

Колегата Алм трябва да е пълен идиот, което май е рядкост дори в това управление, помисли си тя.

— Който и да било от познатите му — отвърна Алм. — Планирал е престъплението, намерил е някой приятел, който да му послужи за алиби, в случая дори не можем да изключим вероятността да му е съдействал Акофели. Лаурен призна, че го е познавал.

— Разговарял е с него веднъж, когато Акофели е обикалял да разнася вестниците — вметна Надя.

— По думите му, да. Ако намерим кой е бил на компютъра, ще открием и отговора на загадката — заяви Алм.

— Ще направя сериозен опит — отвърна Надя Хьогберг и вдиша дълбоко, за да събере сила.

— Слушам — обади се Бекстрьом.

Сега цялата шибана хранилка за птици ще се срине, помисли си.

— Единственият, който може да е бил на Сеповия компютър, е той самият. Напълно изключено е там да е бил някой друг.

— Защо мислиш така, Надя? — попита Бекстрьом.

— Понеже Сепо е уникален — обясни тя. — Навярно не съществува друг като него.

Какви ги говори, по дяволите, замисли се Бекстрьом. Момчето е с умствена изостаналост, спор няма.

— През въпросната нощ е решавал судоку, нали ги знаете японските цифрови главоблъсканици, с каквито са пълни всички вестници. Разликата е, че онези, които е решавал на компютъра, са триизмерни, нещо като кубчето на Рубик. От лога знам какво е правил и как го е направил. Решава ги по такъв начин и с такава скорост, че според мен е уникално интелигентен. Няма втори такъв Сепо на този свят.

— Ама клетото момче е идиот, нали? — обади се Алм.

— Не — възрази Надя. — Не съм лекар, но предполагам, че има някакъв особен вид аутизъм, който изглежда като говорно изоставане. Ние си мислим, че говори като дете. Всъщност обаче той не казва нищо повече от онова, което се изисква за предаване на самия смисъл. Приблизително както говорят малките деца, преди да прихванат от родителите си маса излишни думи, иронии, сарказми и лъжи.

— Значи малкият е гений? — какви ги плещи, по дяволите, помисли си Бекстрьом.

— Категорично математически гений. Социално непълноценен? Определено, понеже го мерим с нашия аршин. Първия път, когато е цапардосал Даниелсон по мутрата, се е ядосал задето онзи е блъснал майка му, така твърди. Следващия път причината е, че се е ядосал отново, защото майка му отказва да говори с него. Едва ли може да бъде изречено по-добре. Когато помага на Даниелсон да се качи в асансьора след първия път, той казва, че Даниелсон е взел асансьора и си е отишъл у дома. Не че Даниелсон е натиснал бутона и се е спуснал към първия етаж, където живее. После се е прибрал в апартамента и е затворил вратата. Всякакви такива неща, които нормалният възрастен би казал, без всъщност да има представа кое как е станало. Прочети разпита си, Ларш — призова Надя.

— Напълно сигурна ли си, Надя? В това, което твърдиш? — обади се Аника Карлсон.

— Абсолютно. Сутринта му пратих по мейла триизмерно судоку, с което аз самата си блъскам главата от три седмици, ако нямам нищо важно за вършене. Веднага го реши и ми отговори. Обясни ми как става. На обичайния си детински език.

— Окей — намеси се Бекстрьом. — Не мисля, че напредваме особено. При това сме заринати с работа.

— Слушам — отвърна Аника Карлсон и се наведе над тефтера си.

— Налага се да направим трета обиколка по етажите на Хаселстиген 1. Ще вземем качествени снимки на братята Ибрахим и Хасан Талиб, за да видим дали някой не ги е мяркал там. Особено интересно би било, ако някой ги е забелязал да общуват с Карл Даниелсон.

— Мислиш, че може да има връзка между нашите две убийства и разследването на Тойвонен? — попита Аника Карлсон.

— Не знам — отвърна Бекстрьом. — Явно Тойвонен така мисли. Тъй като винаги съм бил отзивчив колега, смятам да проуча случая.

— Така да бъде — заяви Аника Карлсон и се изправи рязко.

— И смятам да му помогна — обади се Бекстрьом, който от няколко часа носеше смъртоносно оръжие на левия си глезен и копнееше за джунглата извън стените на полицейското управление.

 

 

— Може ли да седна? — попита Надя на влизане в кабинета му само две минути след съвещанието.

— Разбира се, Надя — отвърна Бекстрьом с най-дружелюбната си усмивка. — За теб вратата ми винаги е отворена, така да знаеш. — Абе какво ли става с онази водка, дето обеща да я набави, помисли си той. — С какво мога да ти бъда полезен? — продължи.

— С това тук — отвърна Надя и му показа черното тефтерче на Карл Даниелсон.

— Мислех си, че отдавна сме приключили с тази част.

— Вече не съм толкова убедена.

— Разказвай — подкани я Бекстрьом, заемайки любимата си поза, която дори допълни, като качи крака на бюрото, та посетителката му да зърне поне нослето на малкото сиге.

— Нещо не пасва — започна Надя.

— Изчисленията ти колко пари им е дал? — попита Бекстрьом.

— Не. В тях едва ли има някаква особена грешка, ако предположенията ми са верни, и съм напълно убедена, че се касае за пари.

— Слушам те — отвърна Бекстрьом.

Като бръснач, помисли си.

— Психологически не ми се връзва с представата за Даниелсон — обясни Надя. — Ако действително е вярно, че е плащал пари едва ли не всяка седмица на Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим и Хасан Талиб, тоест инициалите ФИ, АФС и ХТ, не разбирам защо поема риска да си ги записва в тефтера.

— Може би за да насочи такива като теб и мен, в случай че го сполети нещо — каза Бекстрьом. — Един вид презастраховане.

— Помислих си нещо подобно — отвърна Надя. — А защо тогава не дава фактическите суми? Защо записва, че Фаршад получава десет пъти повече от Хасан, в един случай дори двайсет пъти, и че Афсан получава четири пъти повече от Хасан.

— Май си е естествено. Нали Фаршад е лидерът им, Афсан е неговият по-малък брат, а пък Хасан е просто братовчед от родината, когото са допуснали да се присъедини, но да стои в ъгъла.

— Според общоприетото схващане обаче парите, изглежда, идват от обира в Акала преди девет години, когато направо са ликвидирали целия трезор — отвърна Надя. — Фаршад ръководи операцията, Хасан се нагърбва с най-тежката работа: да забие мотокара в стената, малкото братче Афсан е допуснато да участва и да пълни чувалите. Навита съм да приема, че Фаршад трябва да е докопал най-много, но не е ли логично Бен Кадер да даде по-голяма част от плячката на Хасан Талиб, отколкото на Афсан Ибрахим?

— Може да са внесли различни части при банкера Даниелсон — предположи Бекстрьом с лукава усмивка.

— Може — сви рамене Надя. — А друга възможност е, разбира се, да тънем в пълна заблуда въпреки Тойвонен и цялата му снесена информация.

— Какво искаш да кажеш?

— Че съкращенията ФИ, АФС и ХТ се отнасят за нещо съвсем различно, други хора, може би дори и не хора, а чисто и просто нещо друго — обясни Надя и пак сви рамене като потвърждение на думите си.

— Но пари нали се дават единствено на хора — възрази Бекстрьом. — Ти самата каза, че си убедена — става въпрос за пари, пък и съкращенията съвпадат с имената им. А имената им не са от най-обикновените. Мисля, че се тревожиш напразно.

— И преди съм допускала грешки — отвърна Надя и се изправи.

— Ще разплетем това — увери я Бекстрьом и кимна, за да внуши кураж и упование в момент, когато единствената му достойна колежка като че ли се предаваше.

— Да, ни най-малко не се съмнявам — отговори Надя.