Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Den som dödar draken, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Росица Цветанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2017)
- Разпознаване и начална корекция
- WizardBGR (2017)
- Допълнителна корекция
- dave (2018)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Онзи, който убие дракона
Преводач: Росица Цветанова
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 01.09.2014
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Jorn H Moen
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-306-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2861
История
- — Добавяне
83
— Пресни бутерки, мирни намерения, интересни новини — поздрави Аника Карлсон, размахала плика от пекарната.
— Влизай — смънка Бекстрьом, който почти не бе спал, тъй като прекара минимум два часа в тежки размисли, докато най-накрая му се зави свят и заспа.
— Между другото, колко е часът?
— Десет — отвърна Аника Карлсон. — Предположих, че си лудувал навън цяла нощ с някоя от всичките ти обожателки, та не исках да те будя твърде рано.
— Много мило — рече Бекстрьом с крива усмивка.
Открита позиция, помисли си той. Но всъщност е доста приятна.
— Така че, ако се метнеш под душа, леля ти Аника ще направи закуска.
— Палачинки, пържен бекон — подсказа й Бекстрьом.
— И дума да не става — изсумтя Аника.
— Какво мислиш за това, Бекстрьом? — попита го половин час по-късно, след като му разказа за думите на Адвоката.
— Какво да мисля — отвърна Бекстрьом, чиито мисли се рееха другаде.
— Че Кале Даниелсон може би се е опитал да го склони към секс. Съвпада доста точно с профила на подобни извършители. Вече остарял алкохолизиран мъж, обкръжение основно от мъжки пол, очевидно сексуално активен, понеже у тях имаше и виагра, и кондоми. Младеж като Акофели, черен, дребничък. Определено примамлив за такъв като Даниелсон, след като малко се е понакъркал и задръжките му са паднали.
— Зарежи! — поклати глава Бекстрьом. — Даниелсон не е бил такъв.
— Какъв не е бил?
— От ония, дето чукат задници.
— Защо? Това сигурно го правят и такива като теб, стига да има възможност.
— Момчешки задници — поясни Бекстрьом.
Открита позиция ли, си каза.
— Значи така смяташ — Аника Карлсон сви рамене.
— Чуй обаче това. Снощи, когато се прибирах, изведнъж схванах какво не беше наред с Акофели. Дето през цялото време си блъсках главата.
— Окей, окей — каза Аника Карлсон петнайсет минути по-късно. — Значи се е качил по стълбището, вместо да вземе асансьора. Какъв е проблемът? Може просто да е искал да потренира. Аз самата доста търча по стълбищата. Страшно полезно е, ще знаеш.
— Ще направим следното — поде Бекстрьом.
— Окей — отвърна Аника Карлсон, която за всеки случай вече бе извадила черното си тефтерче.
— Искам да знам всичко за Акофели, свързано с разнасянето на вестници. По какъв маршрут е минавал, от кой адрес е започвал и къде е приключвал, колко общо вестници е мъкнел, колко е доставял на Хаселстиген 1 и в каква последователност. Ясно ли е?
— Окей — кимна Аника Карлсон. — А къде да те намеря, като свърша?
— В службата. Само да се облека.