Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (51)

51

Господата Бекстрьом и ГеГура се срещнаха в избата на Операта малко след осем вечерта, изключително раболепен оберкелнер ги отведе до дискретно усамотената им маса на верандата отвън. Прие поръчките им, поклони се за пореден път и побърза да се оттегли. Както повелява обичаят, ГеГура бе поел разноските.

— Драго ми е да видя комисаря — ГеГура вдигна голямото си сухо мартини, като смукна деликатно маслинка от чинийка в съседство.

— И на мен ми е приятно да те видя — отвърна Бекстрьом и вдигна своята голяма леденостудена водка.

Макар че от ден на ден заприличваш все повече на най-обикновен педал, помисли си.

После поръчаха храната. Бекстрьом пое командването, та дори и педерастът ГеГура се подчини и предпочете да хапне като хората. Поне до известна степен.

— Най-напред искам един тост Скаген с малко осолена сьомга в отделна чинийка, после биф Рюдберг с два жълтъка. Бира и алкохол през цялото време, а към останалото ще се върна по-късно.

— Какъв алкохол би желал директорът? — попита оберкелнерът и се наклони още десетина сантиметра надясно.

— Чешко светло пиво, руска водка. Имате ли „Стандарт“? — директор ли, помисли си.

— За съжаление, не — извини се келнерът. — Но имаме „Столичная“. И „Кристал“, и „Голд“.

— „Сталичная“ — поправи го Бекстрьом, какъвто бе вещ по руски напоследък. — Тогава ще започна с „Голд“ към рибата, после „Кристал“ към бифа — реши той, какъвто си бе и познавач.

— Малки или големи?

Будалка ли се с мен, помисли си Бекстрьом. Да не мисли да ни раздава някакви напръстничета?

— Двойни големи. Без прекъсване. Стриктно.

ГеГура прие и направи комплимент на Бекстрьом за добрия избор. Въздържа се от осолената сьомга и допълнителния жълтък, ограничи се с малка водка към предястието и чаша червено вино с месото.

— Ако имате някое сносно наливно каберне совиньон?

Разбира се, че имат, както каза оберкелнерът. Превъзходно американско от 2003-та, Сонома Вали, 90% каберне.

— И съвсем малко пти вердо за разкош.

Гейове, помисли си Бекстрьом, и откъде им идва всичко това, по дяволите? Разкош изотзад, катеричок… Чип и Дейл.

Но пък прекарваха приятно, несъмнено. ГеГура действително не се стискаше. Благодари на Бекстрьом за скорошните му случаи на съдействие, в които възхитително го бе информирал за хода на онази грандиозна бъркотия с предмети на изкуството, на чието разплитане полицията бе посветила цялата зима. Очевидно полудебилните колеги на Бекстрьом за пореден път бяха останали с пръст в уста, но на ГеГура не се наложи да фигурира дори в материалите по предварителното следствие.

Последната акция на Бекстрьом в отдела за издирване на вещи, и тъй като той самият нямаше достъп до тази материя, също както в много предишни случаи се бе логнал в компютъра на един колега със сериозни умствени увреждания, бивш криминалист, принуден да мине на половин работен ден след опит да отрови съпругата си, та си бе прибрал две-три допълнителни дискетки. И за ГеГура, и за лична употреба — за всеки случай.

— За нищо — отвърна Бекстрьом скромно.

— И новите ни платежни практики функционират? — попита незнайно защо ГеГура. — Надявам се да си доволен, драги?

— Всичко е наред — отвърна Бекстрьом, понеже въпреки трагичните си наклонности ГеГура си беше щедър педал.

Нека справедливостта да тържествува, помисли си той.

— И нещо съвсем странично, след като бездруго се радвам на привилегията да си тук — поде ГеГура. — Гледах по телевизията за онзи ужасен грабеж на летище „Брума“. Дето гръмнаха клетите охранители. Тези нападатели ми се сториха абсолютно безскрупулни. Сигурно са някакви професионалисти, а? От видяното по телевизията останах с впечатление, че едва ли не се касае за някакви разбеснели се военни командоси.

— Не са обикновени ловци на гейове — съгласи се Бекстрьом, който веднага си спомни ранните изстъпления на Юха Валентин из парковете и затънтените улички на Стокхолм.

— Говорих с приятел, който има магазини в центъра, негови служители ежедневно ходят до банката с внушителни суми в брой. Твърде обезпокоен е — обясни ГеГура.

— Същинска джунгла е — кимна Бекстрьом. — Така че се тревожи с пълно право.

— Не мислиш ли, че би могъл да му помогнеш? Да видиш как процедира, да му дадеш някой разумен съвет? Сигурен съм, че ще ти бъде много благодарен.

— Дали умее да си държи устата затворена? — попита Бекстрьом. — Този вид услуги са малко деликатни, разбираш.

— Естествено, естествено — отвърна ГеГура и вдигна фините си ръце, изпъстрени със синкави вени, в успокояващ жест. — Той е извънредно дискретен.

— Ами винаги можеш да му дадеш номера на мобилния ми — съгласи се Бекстрьом, който отдавна бе скроил план за подновяване на летния си гардероб.

— И е твърде щедър — добави ГеГура и вдигнаха тост.

Към десерта ненадейно се уредиха с компания. Верен на природата си, ГеГура бе поръчал пресни горски плодове, докато Бекстрьом се ориентира към качествен коняк. Компанията бе „стара близка приятелка“ на ГеГура от бизнеса с изкуство като самия него.

Стара, та стара, помисли си Бекстрьом. Най-много на 35, а и какви цомби само — голям късмет, че играчът на народни танци не е тук.

След уводните целувки по бузите между старите приятели ГеГура подхвана формалностите.

— Моят много близък приятел Еверт Бекстрьом, а това е изключително очарователната ми приятелка Татяна Торен. Бивша съпруга на един от старите ми бизнес контакти, който някак си не съзнаваше кое е най-доброто за него — поясни той.

Че какво ще правят такива като вас с такава като нея, помисли си Бекстрьом. Протегна ръка за мъжко ръкостискане и й предложи своята усмивка тип Клинт Истуд.

— И ти ли се интересуваш от изкуство, Еверт? — попита Татяна Торен веднага щом ГеГура издърпа стола й и тя разположи добре заформените си задни части на точната височина, та Бекстрьом да може да се наслади на щедрото й деколте от точния ъгъл.

— Полицай съм — отвърна той със строго кимване.

— Полицай, Божке, колко вълнуващо — Татяна ококори големите си тъмни очи. — Какъв вид полицай си?

— Разследвам убийства, тежки криминални случаи, комисар — отвърна Бекстрьом. — Не се меся в останалите неща. — А Клинт да ми диша прахта, помисли си.

После правиха компания на Татяна, докато засищаше най-вълчия си глад с един-единствен сандвич със сьомга и чаша шампанско, докато същевременно бе посветила 90% от вниманието си на Бекстрьом.

— Божке, колко вълнуващо — повтори тя и се усмихна със своите червени устни и бели зъби. — Никога досега не съм срещала истински разследващ убийства. Само съм ги гледала по телевизията.

Бекстрьом й предостави обичайната извадка смесени героични подвизи от съдържателния си живот на легендарен полицай. Суперсаламът вече се бе размърдал, а започнеше ли веднъж, нямаше обуздаване.

ГеГура поднесе извиненията си веднага щом плати сметката. На неговата възраст човек се нуждаел от нощната си почивка. После Татяна и Бекстрьом се намърдаха в нощния клуб „Кафе Опера“ непосредствено до ресторанта и обърнаха по още няколко питиета за допълнително разпалване. Че за какво са ми, помисли си Бекстрьом, понеже суперсаламът определено бе живнал. Голям късмет, че не съм гол с бейзболна шапка на главата, мина му през ума и се наведе над бара. Щях да изглеждам като тъпо Р, помисли си той, напрегна мощния си гръден кош и глътна шкембето.

— Охо, господин комисар — възкликна Татяна и погали ризата му отпред на гърдите. — Това май не са обикновени плочки.

Татяна живееше в малък двустаен на Юнгфрюгатан^[1] в Йостермалм. Момичето явно има и чувство за хумор, помисли си Бекстрьом, който остана без панталон още в антрето, от другото се отърва по пътя към спалнята й и стана като обикновено Т, щом най-сетне я тръшна на просторното легло. Там се запозна най-обстойно с положението по стандартната процедура на първи пристигнал на местопрестъплението патрул. Бекстрьом пъшка и ръмжа, а Татяна изпищя с цяло гърло. После той смени позицията и я повози нагоре-надолу поне километър, преди мигът отново да настъпи.

След това заспа, а когато най-сетне се събуди за живот, слънцето вече се издигаше високо на синьото небе над Юнгфрюгатан. Татяна го покани на закуска. Даде му телефонния си номер и го накара да обещае, че ще се видят отново, щом тя се прибере от ваканцията си в Гърция.