Метаданни
Данни
- Серия
- Еверт Бeкстрьом (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Den som dödar draken, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Росица Цветанова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2017)
- Разпознаване и начална корекция
- WizardBGR (2017)
- Допълнителна корекция
- dave (2018)
Издание:
Автор: Лейф Г. В. Першон
Заглавие: Онзи, който убие дракона
Преводач: Росица Цветанова
Година на превод: 2014 (не е указано)
Език, от който е преведено: шведски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: шведска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Излязла от печат: 01.09.2014
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Jorn H Moen
Коректор: Колибри
ISBN: 978-619-150-306-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2861
История
- — Добавяне
86
— Какво следва оттук нататък? — попита Аника Карлсон.
— Сега ще бъдем адски спокойни — отвърна Бекстрьом. — Няма да оплитаме конците излишно.
— Слушам — отвърна Карлсон.
— Онзи списък, който Алм е направил с всички познати на Даниелсон — рече Бекстрьом. — Налага се да го погледна. Обади му се, кажи му да цъфне тук на секундата и да ми го даде.
— Няма нужда. Можеш да прочетеш моя. Имам копие.
— Жалко. Исках да се уредя с възможност да се погавря с говедото.
Старите момчета от Солна и Сундбюберг, помисли си Бекстрьом, когато четвърт час по-късно бе изчел сводката на Алм за най-близкото обкръжение на Карл Даниелсон. Халбата, Светкавицата и Гура Жокея. Кръстника Грималди и бившият колега Роле Столхамар. Добрите стари момчета, дето бяха поркали като невидели близо 50 години.
После се обади на един от тях.
— Комисар Бекстрьом, героят на нацията — отбеляза Халбата Сьодерман. — С какво е заслужил прост човечец като мен подобна чест?
— Налага се да поговоря с теб, Сьодерман — отвърна Бекстрьом.
Вече пиян, а аз кисна тук на малкото си бюрце трезвен, скапан и ниско платен, помисли си той.
— Вратата ми зее широко отворена — каза му Халбата. — Ще бъде чест за мен и скромното ми домакинство. Комисарят има ли някакви специални желания относно почерпката?
— Кафе ще ми дойде добре. Чисто, без захар.
След това влезе в кабинета на Надя, прибра тефтерчето на Карл Даниелсон и си повика такси.
— Сигурен ли си, че не искаш да те черпя едно? — попита Халбата Сьодерман с кимване към бутилката коняк, поставена помежду им на кухненската маса.
— И така съм добре — отвърна Бекстрьом.
— Не само си с бързи рефлекси — констатира Сьодерман. — Имаш и адски силен характер, Бекстрьом — отбеляза той и наля солидно количество в кафето си. — Хубаво нещо е алкохолът — въздъхна със задоволство. — И полезно. Милион алкохолици няма как да грешат.
Може би не всички, помисли си Бекстрьом.
— Мислех си да те питам нещо — започна той, изваждайки черното тефтерче на Даниелсон.
— Тъй като ти си си ти, можеш просто да ме питаш направо, Бекстрьом — отговори Халбата. — Ако беше някой от твоите така наречени колеги, досега да съм го почнал с първите три рунда.
— Джобното тефтерче на Кале Даниелсон. Съдържа редица записки, които не успявам да разгадая съвсем точно.
— Изобщо не се учудвам — ухили се Сьодерман. — Кале си беше хитро копеле.
— Някои от бележките се повтарят през цялото време. Смятаме, че се касае за пари, които изплаща на три различни лица.
— Изобщо не бих се учудил. И с прекрасна репутация. Та как се казват?
— Съкращения са. Вероятно са инициалите на имената им. Плюс сумите. Инициалите са ХТ, АФС и ФИ. С главни букви, ами виж — Бекстрьом му подаде тефтера.
— Какво означават? Инициалите. Какви са имената?
— Хасан Талиб, Афсан Ибрахим и Фаршад Ибрахим.
— Та това са ония шибани откачалки, дето се опитаха да ти светят маслото, Бекстрьом — рече Сьодерман, разлиствайки тефтера.
— Да — отвърна той. — Имаш ли някакъв спомен Даниелсон да е разговарял с тях?
— Никога не разправяше за такива неща. Колкото и да се е натряскал. Дали е укривал пари на подобни типове? Изобщо не бих се учудил, но далеч не беше толкова побъркан, че да го раздрънка.
— Не и това? — попита Бекстрьом.
— Не — натърти Халбата Сьодерман. — Тук ще трябва да отбележа със съжаление, че си разбрал всичко погрешно. Да знаеш, с удоволствие бих дал своя принос, та да можете да заключите тези камилари за вечни времена и да хвърлите ключа в езерото Роста. За жалост обаче се опасявам, че точно в конкретния случай са невинни.
— Щом казваш.
— Кале Даниелсон беше голям образ — отбеляза Халбата. — Тези записки се отнасят за нещо съвсем различно от берачи на фурми в Далечистан.
— Разправяй — подкани го Бекстрьом.
— Адски добра история — Халбата Сьодерман поклати глава и се усмихна щастливо на госта си. — Седнал ли си удобно, Бекстрьом?
— Да.
— Тогава ще ти разкажа. Дръж си ушите, че да не се изтърколят.