Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (3)

3

В четвъртък, 15-ти май, се развиделяваше над Хаселстиген 1 в Солна още в 3:20 сутринта. Точно два часа и четирийсет минути преди Септимус Акофели, 25, да стигне до същия адрес, за да достави сутрешния вестник.

Всъщност Септимус Акофели беше куриер, но вече близо година припечелваше допълнително, разнасяйки сутрешните вестници по няколко от пресечките на Росундавеген, включително в сградата на Хаселстиген 1. Същият беше бежанец от Южна Сомалия, родом от селце, разположено само на половин ден път пеша от границата с Кения. Бе пристигнал в новата си родина в деня, когато навършваше 13 години, а причината да попадне именно в Швеция бе, че леля му, чичо му и няколко братовчеди бяха забегнали в тази страна пет години по-рано и всичките му останали роднини бяха мъртви. Или убити, ако щете, понеже малцина си бяха отишли от естествена смърт.

Септимус Акофели не бе обикновен сомалийски бежанец, пристигнал тук наслуки. Имаше близки роднини, които да се погрижат за него, пък и основателни хуманитарни причини да бъде приет. Май всичко се бе наредило добре. Или поне дотолкова, колкото би имал право да изисква човек като него.

Септимус Акофели се бе справил с шведското училище със сносни, дори добри оценки по повечето предмети. После следва три години в Стокхолмския университет. Завърши английска филология. На двайсет и две вече имаше шведска шофьорска книжка и шведско гражданство. Кандидатства на няколко места за работа и накрая го взеха. Куриер на велосипед в „Екокуриери“ — „Доставки за онези, които пазят нашата планета“. После, веднага щом първите известия за изплащане на студентския му заем цъфнаха в пощенската кутия, заработи допълнително като разносвач на вестници. От две-три години живееше сам в едностаен с кухня на Фурнбювеген в Ринкебю.

Септимус Акофели си гледаше работата. Никому не тежеше. Скоростно бе постигнал повече от мнозина, независимо от произхода, и се справяше по-добре от почти всички със същите корени като неговите.

Септимус Акофели не бе обикновен сомалийски бежанец. Първо, Септимус беше необичайно сомалийско име дори в ограниченото християнско малцинство, второ — кожата му бе значително по-светла, отколкото на неговите сънародници. Това имаше просто и стандартно обяснение, а именно: пасторът от африканската мисия на английската църква Мортимър С. Крейг — С като Септимус — бе нарушил шестата заповед. Бе надул корема на майка му, получил прозрение за тежкия си грях, измолил прошката Господня и почти веднага се бе върнал в родната енория в селцето Грейт Дънсфорд в Хемпшир — между другото, разположено във възможно най-пасторална местност.

В четвъртък, 15-ти май, в 06:05 сутринта Септимус Акофели, 25, намери трупа на убития Карл Даниелсон, 68, в антрето на апартамента му на първия етаж на Хаселстиген 1 в Солна. Вратата на жилището зееше широко отворена, а тялото лежеше на около метър от прага. Септимус Акофели изпусна броя на „Свенска Дагбладет“, който секунди по-рано възнамеряваше да мушне в пощенската кутия на абоната Даниелсон. Наведе се и огледа трупа с извънредно старание. Дори докосна предпазливо скованите му бузи. Сетне поклати глава и набра спешния номер 112 на мобилния си телефон.

В 06:06 часа бе свързан с централата на полицията на Кунгсхолмен, Стокхолм. Операторът каза да изчака на телефона и се свърза с патрулна кола на полицията във Вестерурт, намираща се на Фрьосундаледен, само на неколкостотин метра от конкретния адрес. „Предполагаемо убийство на Хаселстиген едно в Солна.“ Освен това „лицето от мъжки пол“, което се бе обадило, звучало „подозрително спокойно и овладяно“, което май бе добре да се има предвид, ако все пак се окажеше не някой, дето си прави майтап с полицията, а човек с „по-сериозни психични проблеми“.

Обаче операторът не подозираше, че нещата бяха много по-прости. Че тъкмо Септимус Акофели бе извънредно подходящ за случай като този. Та той още на съвсем крехка възраст бе видял повече убити и обезобразени хора от почти всички останали девет милиона жители на новата му родина.

Септимус Акофели беше дребен и хилав, висок 167 сантиметра и с телесно тегло 55 килограма. Но беше енергичен и трениран — нещо съвсем естествено за човек, който търчи по стъпала по няколко часа всяка сутрин и посвещава деня на пердашене с велосипеда с писма и пратки за тръпнещи в очакване клиенти, които пазят нашата планета, та не е редно да чакат и да кършат пръсти напразно.

Септимус Акофели изглеждаше добре — с мургава кожа, класически изчистени черти на лицето и профил, който приличаше на прекопиран от рисунка на старовремска египетска ваза. Естествено, той нямаше представа какво се въртеше в главата на шведския полицай на средна възраст, телефонист в централата на стокхолмската полиция, а колкото до спомените му от детството — бе направил всичко възможно да ги забрави.

Най-напред изпълни заръката да изчака на телефона. След две-три минути поклати глава и затвори телефона — полицията явно вече го бе забравила, свали вестникарската чанта и седна на стъпалата пред вратата на апартамента, за да остане в сградата, както пък той бе обещал.

След няколко минути се уреди с компания. Най-напред някой предпазливо отвори и затвори входната врата. Последва промъкване по стълбите. Сетне се появиха двама униформени полицаи, най-напред мъж над четирийсетте, а зад него значително по-млада колежка. Дясната си ръка полицаят държеше върху кобура на пистолета, а лявата вдигна напред да го посочи. По-младата му колежка, която го следваше по петите, в десницата си бе стиснала телескопична стоманена палка.

— Окей — каза патрулният, като кимна към Акофели. — Сега ще направим следното. Първо ръцете зад главата, после се изправяме мирно и кротко, обръщаме се с гръб и се разкрачваме…

Кои, помисли си Септимус Акофели и направи каквото му бе наредено.