Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (25)

25

Седмица по-късно регионалният началник на полицията в Стокхолм се обади да покани Холт на обяд. За предпочитане час по-скоро.

— Много ще ми бъде приятно — отвърна Ана Холт. Тъй като бяха членки на управата на обединение на жените полицайки, тъй като се харесваха, уважаваха, тъй като нямаше никаква причина да откаже. — Много ще ми бъде приятно. Кога? — попита Холт.

— Удобно ли ти е идната седмица в петък? — попита регионалният началник на полицията. — Смятам да е в моя кабинет, та да се отървем от всички любопитни мъже.

— Чудесно — съгласи се Холт.

За щастие, има и човек, който ни най-малко не прилича на Юхансон, помисли си тя, затваряйки телефона.

В петък следващата седмица въпросът й бе зададен отново.

— Би ли се съгласила да станеш комисар на Вестерурт? Много ще се радвам да ми дадеш положителен отговор.

— Да — кимна Холт. — С удоволствие.

— Значи го решихме — отвърна шефката, която не изглеждаше ни най-малко изненадана.

Назначението на Ана Холт бе оповестено в началото на януари, а в понеделник, 3-ти март, тя започна работа на новата си длъжност. Механизмите на бюрокрацията се задействаха бавно. Този път обаче се задвижиха по-бързо от обичайното.

Предвид работата, която си бе избрала, меденият месец се оказа значително по-продължителен, отколкото би имала правото да изисква. След шест седмици като комисар на Вестерурт началникът на регионалната полиция отново се свърза с нея.

— Налага се да се срещнем, Ана — каза й. — По възможност веднага. Искам да те помоля за услуга.

Защо ли изведнъж ми се стори, че звучиш почти като Юхансон, помисли си Ана Холт.

— Искаше да ме помолиш за услуга — поде Ана Холт, когато няколко часа по-късно вече седеше в кабинета на началничката.

— Да — отвърна тя с вид на човек, който се готви за отскок.

— Ами изплюй камъчето — усмихна се Холт.

— Еверт Бекстрьом — отвърна регионалният началник на полицията.

— Еверт Бекстрьом — повтори Ана Холт, която дори не направи опит да прикрие изумлението си. — Да не би да говорим за комисар Еверт Бекстрьом, който временно е изпратен в отдела за издирване на вещи към стокхолмската полиция? Небезизвестния Еверт Бекстрьом, така да се каже.

— Май да — отговори началникът на регионалната полиция и също се усмихна. Поне направи опит. Усмивка, която й костваше усилие. — В Криминалния отдел във Вестерурт имаш свободна позиция за комисар. Искам да назначим Бекстрьом — поясни тя.

— При положение че се познаваме и те уважавам…

— Уважението е взаимно, знаеш — вметна началничката.

— … стигам до предположението, че имаш много основателни причини.

— И то какви — емоционално отвърна събеседничката. — Само да знаеше. Практически погледнато, мислех да го назначим до второ нареждане, временна длъжност, така ще си спестим всички формални проблеми и ще си запазим свободата за действие, ако се окаже, че не се получава. Обещавам да се погрижа за тази страна на нещата. Недей да я мислиш.

— Чакай малко — Холт вдигна ръце отбранително. — Преди да предприемем каквото и да било, искам да изслушам аргументите ти.

Малко повече от месец на новата работа, помисли си. И видиш ли, Бекстрьом тупва от небето. Право в обятията ми. Като паднал ангел или по-скоро затлъстял херувим на средна възраст с прекършени крилца.

— Имам редица аргументи, ако издържиш да ги изслушаш — отвърна началничката и отново се засили за отскок. — Ще имаш ли сили?

— Да. Разбира се. Слушам.

Поначало Бекстрьом заемал по-висока длъжност. Всъщност бил комисар от Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция, докато главният комисар не го изритал, връщайки го в стокхолмската полиция, където било изначалното му назначение.

— По причини, които така и не можах да си изясня напълно — обясни началникът на регионалната полиция. — Нали не е някой некадърен следовател. Разкрил е доста особено тежки престъпления.

— Е, да — съгласи се Холт, която бе работила с него. — Фучи наоколо като стадо слонове, помитайки всичко по пътя си. Ала щом прахът най-после се слегне, колегите му обикновено откриват някои ценни неща. Като изключим подхода, май бих могла да се съглася с теб. Във всеки случай, където е Бекстрьом, нещата не остават в застой.

— Да, този човек като че има необуздана енергия — заяви началничката с дълбока въздишка.

— Да, просто непонятно при начина му на живот и външния му вид — подкрепи я Холт.

— Настоящото му разпределение на издирване на вещи е злощастен избор. Не че някой от шефовете му го е спипал с нещо, но се носят просто ужасяващи слухове. Надали са се постарали достатъчно да му помогнат. Занимава се с работа, която не му е интересна. Бекстрьом се чувства подложен на несправедливо отношение. За съжаление, донякъде е в правото си, та профсъюзът не спира да ми диша във врата. При това Бекстрьом е с отлични препоръки. Дори блестящи.

Да, препоръки — за отърваване от него, помисли си Холт. Независимо какво се е случило, си каза тя и само кимна.

— Ана — въздъхна отново началничката. — Имам чувството, че ти единствена си способна да се справиш с него. Ако не стане, обещавам да го изтегля. Дори да го разкарам, макар профсъюзът вече да поиска главата ми на тепсия.

— Добре, разбирам — отвърна Холт.

— При това през последните шест месеца неспирно бълнува за убийството на Палме — настоява, че бил открил някакво мистериозно съзаклятничество. Аз самата сглупих да му разреша да направи докладна по случая. Уверявам те, Ана…

— Знам — отвърна Ана Холт. — Лично я изслушах.

— Чисто и просто беше смехотворна, особено при мисълта, че един от хората, които посочва като участници в заговора, изненадващо се свърза с мен с молба да му помогна. Тоест на Бекстрьом. Високопоставен депутат в Риксдага. Настоява, че Бекстрьом бил подложен на тормоз. И то нееднократно.

— Сега искаш да разсеем малко Бекстрьом от неговата фикс-идея — отбеляза Холт.

— Точно така — отвърна началникът на регионалната полиция. — Тежките случаи на насилие, изглежда, са единственото, което занимава съзнанието му. Пък и на вас ви липсват тъкмо такива специалисти във Вестерурт.

— Окей — съгласи се Ана Холт. — Обещавам да направя каквото мога, но преди да взема решение, бих искала да разговарям с онзи, който ще бъде негов пряк ръководител — да чуя и неговото мнение. Задължително.

— Действай, Ана. Стискам ти палци, да знаеш.

— Бекстрьом — каза комисар Тойвонен, началник на Криминалния отдел във Вестерурт. — Говорим за Еверт Бекстрьом? Да започне при мен?

— Да — отвърна Холт. Тойвонен, помисли си. Една от легендите на стокхолмската полиция. Тойвонен, който никога не отстъпва, никога не губи време в любезности. Каквото му е на сърцето, това му е на езика. — Да — повтори. — Знам, че изпитваш известно колебание.

— Окей — сви рамене той. — Нямам проблем с Бекстрьом. Започне ли да щурее, той самият ще си има проблеми.

— Окей — повтори Холт.

Какви ги говори, си каза.

— Никакъв проблем — кимна Тойвонен. — Кога идва?

Най-сетне, помисли си Тойвонен, след като излезе от кабинета на началничката си. Макар и след двайсет и пет години, часът най-накрая бе настъпил. А почти се бе простил с надеждата за разчистване на предишните сметки. Сега ще видиш, шопарче, сега, дявол те взел, мислеше си комисар Тойвонен, а обектът на неговия гняв бе новият му колега комисар Еверт Бекстрьом.

Тойвонен не беше искрен със своята шефка Ана Холт. Преди повече от 25 години като млад полицейски стажант, или „лисица“ както се казваше по онова време, пък и до днес сред полицаите от неговото поколение, изкара тримесечен стаж в отдел „Насилие“ в Стокхолм. За ръководител му се падна криминален инспектор Еверт Бекстрьом.

Вместо да научи „лисугера“ на нещо свързано с работата на следователя, Бекстрьом го бе превърнал в свой личен роб. Въпреки гордия произход на Тойвонен, поколения селски жители и воини от Карелия, Бекстрьом го третираше като руски крепостен селянин. Използваше го да подрежда хаоса на бюрото му, да изпразва кошчетата му за боклук, да мете пода, да прави кафе, да купува датски сладкиши, да го разкарва из града със служебната кола по най-различни мистериозни задачки, които очевидно много рядко имаха нещо общо с работата, да спира, за да му купи хотдог с картофено пюре, като му се прияде. Да плаща с оскъдната си стажантска заплата, понеже Бекстрьом все бил забравил портфейла си в службата. Веднъж, когато ги разпределиха за охрана на посолство, Бекстрьом дори го принуди да излъска обувките му, а на място го представи на пазача като „моя лисугер, финско селянче, ще знаеш“.

Тойвонен бе неколкократен шведски шампион по борба и класически, и свободен стил, та би могъл с лекота да строши всяка кост на Бекстрьом, без дори да си извади ръце от джобовете. Тази мисъл не го бе напускала и за миг, но тъй като бе решил да стане полицай, истински полицай за разлика от своя ръководител, просто стискаше зъби и се въздържаше. Поколения карелски селски жители и воини, замесвали от памтивека в хляба си дървесна кора. Двайсет и пет години по-късно му бе просветнало пред очите. Доста му бе просветнало.

През нощта Тойвонен сънува най-сладки сънища. Най-напред размекна шопарчето с хватка, изпробва халф и двоен нелсън плюс още номера, за които щяха да го дисквалифицират по време на активната му кариера. След като го подготви по този начин, той приложи на Бекстрьом няколко преобръщания със захват в бърза последователност. За финал сключи ножица с крака на неговия къс тлъст врат. И ето ти го 25 години по-късно, проснат с морава физиономия, размахал къси тлъсти ръчички, а Тойвонен изпъшква от удоволствие и стиска още малко по-силно.