Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (9)

9

Йежти Сарнецки, 27, бе дърводелец от Полша. Роден и израсъл в Лодз, а от няколко години част от имигриралата в Швеция работна ръка. Вече месец той и другарите му бяха заети с цялостния ремонт на малък имот за наематели на улица Екенсбергсвеген в Солна, на малко повече от километър от местопрестъплението на Хаселстиген 1. Чисти осемдесет крони на час на ръка и пълното право да работят по 24 часа на денонощие 7 дни в седмицата, ако им скимне. Храна пазаруваха от близкия ИКА, спяха в сградата, която ремонтираха, а всичко останало по-добре да изчака, докато се върнат в цивилизацията в родната Полша.

Горе-долу когато Бекстрьом напусна участъка в Солна, Сарнецки откри находката си, когато помъкна голям черен чувал със строителни отпадъци от сградата, за да го хвърли в контейнера за строителни отпадъци отвън. Изкатери разкривените стъпала и намери чужд чувал най-отгоре върху камарата отпадъци — нито той, нито другарите му го бяха захвърлили там. В това нямаше нищо странно — живущите наоколо шведи да се възползват от възможността да се отърват от боклуците си, — но тъй като опитът го бе научил, че са способни да изхвърлят какви ли не използваеми вещи, той се протегна и издърпа чувала.

Най-обикновена найлонова торба. Спретнато завързана в горния край и пълна с нещо като дрехи.

Сарнецки слезе от стълбата. Отвърза чувала и извади съдържанието. Черен найлонов дъждобран от по-дългия модел. Изглеждаше почти нов. Чифт червени ръкавици за миене на съдове. Здрави, незначително употребявани. Чифт черни кожени пантофи, които също му се сториха почти нови.

Защо изхвърлят такива неща, почуди се Сарнецки и в същия миг осъзна, че по току-що намерените вещи имаше кръв. Доста кръв, опръскала дъждобрана, по светлите подметки на пантофите също имаше кръв. И ръкавиците бяха омазани, макар някой явно да бе направил опит да ги изплакне.

За убийството на Хаселстиген знаеше от предобеда, когато шведският им бригадир се появи по време на почивката за кафе и им разказа. Беден пенсионер очевидно, а обикновените добри хорица вече почти не смеели да си подадат носа на улицата. Какви ги говориш, бе си помислил той, докато слушаше с половин ухо. Не проклинай рая, в който вие, шведите, всъщност живеете, защото може да ви бъде отнет, си казваше той, понеже неговият католически пастор у дома в Лодз отрано го бе научил да разсъждава по този начин.

При все това му се наложи да се бори със съвестта си доста време, преди да набере спешния номер на полицията. Кой знае колко часове ще ми коства, мислеше си, докато чакаше колата, която полицията обеща да изпрати. Колко ли часове по осемдесет крони щяха да му отнемат — на него, на годеницата му и детето, което очакваха в родината, в Полша?

Четвърт час по-късно се появи патрулка с двама униформени полицаи. Странно дезинтересирани. Пъхнаха намереното заедно с чувала в друг чувал. Записаха името му и номера на мобилния му телефон. После отпътуваха. Но преди да заминат, единият го попита дали няма визитна картичка. С тъста му възнамерявали да си пристроят сауна към общата лятна вила на остров Аделсьо, та ако им потрябва малко професионална помощ на приемлива цена. Йежти му връчи картичката, която шведският бригадир им бе заръчал да раздават в подобни случаи. После си тръгнаха.

Късно вечерта висок светлокос мъж, типичен полицай, макар да носеше кожено яке и най-обикновени дънки, почука на вратата на сградата, в която работеше. Йежти му отвори, понеже се намираше долу в антрето, което облицоваше с гипсокартон, докато другарите му се пипкаха с късната си вечеря два етажа по-нагоре в стаята, където бяха разположили своята импровизирана кухня. Светлокосият се усмихна дружелюбно и му подаде жилеста ръка.

— Казвам се Петер Ниеми — каза му на английски. — Полицай съм. Знаеш ли къде мога да намеря Йежти Сарнецки?

— Аз съм — отвърна Йежти Сарнецки. — Аз съм — поясни. — Говоря малко шведски, понеже от няколко години работя в Швеция.

— Значи сме на един хал — отбеляза Ниеми и се ухили. — Ще се намери ли тук някакво местенце, където да поговорим на спокойствие? Искам да те попитам за някои неща.