Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (19)

19

Час по-късно Бекстрьом седеше на кухненската маса в уютната си бърлога и потен от напрежение, се подготви с лист и химикалка да въведе малко ред в своя нов живот.

Да видим сега, помисли си, захапал химикалката. Първо два дни пост. Абсолютно въздържание до последната подробност, единствено зеленчуци, вода и разни подобни екстри. После по-балансирана диета в продължение на два дни и ако изчисленията му са точни, според метода Бекстрьом би следвало да пийне здравата в неделя. Лесна работа, помисли си той.

Случи се по-рано, понеже още в петък вечер получи просветление.

Най-напред отиде под душа, после старателно се избърса, навлече халата, седна на дивана и изгледа филма, който му бе дал лекарят. Целия запис. Облече си спортния екип, разходи се из половината Кунгсхолмен и изгълта три леки бири още щом се прибра. Не помогнаха. Пак се чувстваше като орел, налетял на електрическа жица.

При това положение нямаше никакъв избор. Взе една тъмна и една синя бира, свлече се като пребит тюлен и някъде между съня и дрямката получи божествено откровение.

В спалнята му бе тъмно и леко замъглено, това по някакъв начин се оказа възможно. Внезапно висок хърбав старец, облечен в бели дрехи и с брада чак до пъпа, пристъпи до леглото му, положи ръка със синкави вени на рамото му и заговори:

— Синко. Синко, слушаш ли ме?

Какво, татко, помисли си Бекстрьом объркан, понеже това бе някакъв мършав белобрад дядка, който ни най-малко не наподобяваше пияндето със зачервена мутра, старши сержант в Полицейското управление на Мария, а според откачената му майка и родител на Бекстрьом.

„Боже Господи — помисли си Бекстрьом, който изведнъж разбра какво става. — Боже Господи!“

— Синко — повтори брадатият. — Чуваш ли какво ти казвам?

— Слушам, отче.

— Животът, който живееш, вече не е цял, а раздвоен — заяви старчето. — Поел си по грешен път, синко, послушал си лъжепророците.

— Прости ми, татко — изскимтя Бекстрьом.

— Върви си с мир, синко — отвърна старецът и пак го потупа по рамото. — Гледай да се върнеш в правия път. Стани отново пълноценен човек.

— Обещавам, тате — отговори Бекстрьом, седна в леглото и изведнъж се почувства съвсем буден.

Посланието, което бе получил, беше пределно ясно. Изкъпа се повторно, обу си панталон, облече чиста риза и сако. Когато излезе на улицата, вдигна очи към безкрайната синева над кръглата си глава и благодари на своя Господ и Създател.

— Огромно благодаря, Татко — каза Бекстрьом, а две минути по-късно седеше на обичайната маса в свидната си стара квартална кръчма.

— Бекстрьом, къде се дяна, по дяволите — поде сервитьорката, която бе финландка и от време на време намазваше пълна тренировъчна програма в кревата му марка „Хестенс“, при условие разбира се, че не бе набелязал нещо по-добро.

— Разследване на убийство — отговори й мъжествено и рязко. — Цялата седмица съм търчал като гърмян заек, но сега най-сетне успях да подредя нещата.

— Въй, въй. Какъв късмет, че имат теб, Бекстрьом. Значи ще да се нуждаеш от нещо хубавко — прецени сервитьорката и се усмихна майчински.

— Естествено — отвърна той.

После поръча халба бира от силната и голяма ракия за преди яденето.

Едросмляна смоландска наденица с червено цвекло и задушени картофи. За всеки случай се подкрепи с малко пастет и няколко пържени яйца в допълнителни чинии. После отпразнува началото на уикенда, какъвто неизменно бе обичаят му, а когато хвана такси към службата в понеделник в 9 сутринта, вече бе изхвърлил филма на лудия лекар в чувала с боклука. Ами стига човек да се вгледа, и ще види, че той изобщо не си прилича с онзи с памперса.

— Лъжепророци — изсумтя Бекстрьом.

— Моля? — обади се шофьорът и го изгледа учудено.

— Полицейското управление на Солна и няма да ми навреди, ако пристигнем още днес — отвърна Бекстрьом, който сега отново си бе Бекстрьом.