Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (11)

11

В 10 часа сутринта в петък Бекстрьом бе посетен в кабинета си. Беше колегата на Ниеми Хорхе Ернандес — Чико, който поиска аудиенция при своя ръководител на разследването.

Черни, черни, черни, помисли си Бекстрьом с прикрита въздишка. Обаче и през ум не му минаваше да го изрече на глас. Не и след всички истории, дето бе чул за Петер Ниеми, който също беше имигрант, фински селянин и северен „черньо“ фактически, а очевидно и пръв приятел на двайсет години по-младия Ернандес.

— Сядай, Чико — покани го Бекстрьом с кимване към стола за посетители, а той самият се облегна назад и сключи ръце върху печалните останки от шкембето си. Трябва да съм свалил десет кила най-малко, помисли си и в същия миг изпита бегла тревога заради случващото се с тялото му, негова свидна собственост. — Слушам те — усмихна се и кимна насърчително на своя посетител.

Макар че чернилките не бива да стават полицаи. Трябва да е от бутерките със сирене, прецени той.

Ернандес имаше доста за докладване. Снощи присъствал на аутопсията на тяхната жертва, та за начало потвърди предположението на колегата Ниеми във връзка с ръста и теглото на трупа.

— Сто осемдесет и осем сантиметра висок, 122 килограма — заяви Ернандес. — Петер си го бива в тези неща.

Че за какво, по дяволите, трябва да знам това, помисли си Бекстрьом.

— Което, нали, не е зле да се има предвид, когато се замислим за възможностите на нашия извършител — завърши Ернандес. — За справяне с такова едро и тежко туловище се изисква доста голяма физическа сила.

Като изключим наднорменото тегло и особено впечатляващата мастна дегенерация на черния дроб, Даниелсон бил в удивително добро здраве. Никакви съществени коментари от страна на съдебния лекар както за сърцето и белите дробове, така и за кръвоносната му система. Нормално увеличение на простатата и всичко онова, дето си идва с годините. Иначе нищо особено, като се има предвид животът, който бе водил.

— Само да си беше позволявал по два-три трезви месеца в годината, та черният му дроб да се посъвземе между маратоните, със сигурност би могъл да мине и осемдесетте — обобщи Ернандес.

Като планински ручей напролет, помисли си Бекстрьом и кимна. Може би все пак би трябвало да го смелят за наденица това говедо. Може би направо за салам с дъх на коняк: предвид всичките директорски години, които Даниелсон бе изкарал в алкохолна марината?

— Обаче се налага да променим предположението за чука — обади се Ернандес. — Според рентгеновите снимки на черепа няма контузии, които да му пасват — нито на ударната част, нито на другия край, дето е разцепът за вадене на пирони. А и чупката на дръжката е от обратната страна. Не от тази, с която се коват гвоздеи. Пречупена е от другата страна, откъдето е разделът, а това ни навежда на мисълта, че извършителят е строшил дръжката при усилие да извади нещо. Обаче не намираме никакви следи от разбиване вътре в апартамента.

— Нещо, което е взел със себе си — предположи Бекстрьом. — Може да е касета за пари?

Със старите млечни зъбки на Даниелсон и монета от две крони, дар от добрата фея на зъбките, помисли си той.

— Нещо такова, да — кимна Ернандес. — Засега клоним към версията, че може да е някакъв вид кожено куфарче за документи с ключалка, панти и резета от месинг или друг жълт метал. По чука има следи, които биха могли да свидетелстват за подобно нещо. Миниатюрна ивичка, малко над милиметър, за която сме почти убедени, че е кожа. Светлокафява кожа. Фрагмент от нещо, което според нас може да е месинг, по острия ръб на чука. Може да е попаднал там при рязък натиск в ключалка. Изпратихме го за анализ в лабораторията, понеже няма как ние самите да проучим какво е.

— Но не сте намерили куфарче?

— Не — отвърна Ернандес. — Ако сме прави в своето предположение, той трябва да го е отнесъл със себе си, за да си го отвори на спокойствие.

— Записах си — каза Бекстрьом и за по-сигурно го отбеляза в черното си тефтерче. — Друго?

— Нека се върна на капака от тенджера — продължи Ернандес. — Чугунен е, горната страна е покрита със син емайл. Комплект е с тенджерата, която беше на котлона в кухнята. Диаметър 28 сантиметра, с дръжка. Тегло близо 2 килограма. Жертвата има най-малкото шест тежки удара с капака. Първият го улучва от дясната страна горе на темето. Направен е косо изотзад, та предполагаме, че жертвата е била ударена на излизане от тоалетната. Извършителят го е причакал зад вратата й. Даниелсон залита напред с глава към дневната, крака към входната врата, и пада по корем или евентуално на една страна. Следват още два удара в тила. После извършителят трябва да го е обърнал и да го е довършил с поне три удара в лицето.

— Откъде сте толкова сигурни за последователността? — намеси се Бекстрьом.

— Няма как да бъдем напълно сигурни, но във всеки случай това описание пасва най-точно на черепните фрактури и останалите наблюдения от мястото, където се е случило. Вида на антрето, положението на пръските и прочее. Впрочем по капака има и кръв, и кичури коса, и парченца кост от черепа. Плюс фактът, че капакът пасва доста точно на контузиите по главата на жертвата. Нашият извършител не само е силен. Според ъгъла на нанасяне на ударите трябва да е и доста висок. При това си мисля, че е бил адски бесен на жертвата. Още първият удар е бил смъртоносен. Двата по темето и тила може да е нанесъл за всеки случай, така да се каже, та може да се обяснят като приемливи. Трите в лицето, говорим за минимум три удара, обаче явно са чисто издевателство. Като имаме предвид при това, че трябва да е оставил капака, за да може да обърне жертвата, преди отново да заудря.

— И колко висок е тогава? — попита Бекстрьом.

— Даниелсон е 188. Така че поне 180. А според мен дори десетина сантиметра повече. 190.

— Освен ако не е професионален баскетболист, разбира се — заяде се Бекстрьом. — Треснал го е направо отгоре по главата. Сигурно си виждал как точно забиват? Или пък може би тенисист. Бил сервис с капака за тенджера.

— Средната гъстота на професионалните баскетболисти в конкретния район вероятно е сравнително ниска — констатира Ернандес без помен от усмивка. — Същото навярно важи и за тенисистите — добави и изкриви устни.

Готин пич, помисли си Бекстрьом. Най-сетне чернилка с чувство за хумор.

Ернандес смени темата. Първо разказа за откритието в контейнера, направено от полския строителен работник.

— Сега чакаме само уведомление от лабораторията дали кървавите следи са от жертвата. Ако съвпадат, безспорно ще стане изключително интересно. За съжаление, не успяхме да намерим отпечатъци. Нито по дъждобрана, нито по ръкавиците и пантофите. Мерките на дъждобрана и пантофите са като на Даниелсон. Висок и як, четирийсет и четвърти номер обувки.

— А колко месеца ще минат, докато получим отговор от лабораторията? — почуди се Бекстрьом.

— Всъщност успяхме да се спазарим за предимство — отвърна Ернандес. — След уикенда ще имаме данните на колегите от Линшопинг. Ако обобщим всичко до този момент — продължи Ернандес, — най-вероятно става въпрос за извършител, който е физически силен, доста над средния ръст и определено има зъб на жертвата. Ако се окаже, че онези дрехи съвпадат и принадлежат на Даниелсон, както капакът от тенджерата и чукът, той очевидно е и опитен. Облича си дъждобрана на жертвата, за да не изцапа дрехите си с кръв. Събува си обувките и нахлузва пантофите на жертвата по същите причини. Слага си ръкавиците за миене на съдове, за да не оставя отпечатъци. Единственото, което ни смущава, е поведението на госта за вечеря, защото на по-ранен етап същата вечер е оставил огромно количество отпечатъци по чинии, чаши и прибори. Не изглежда да е направил никакво усилие да ги изтрие.

— Мен това не ме притеснява. Ни най-малко — отбеляза Бекстрьом и поклати глава. — Пияниците са устроени точно по този начин. Първо сяда да порка с Даниелсон. После внезапно нещо му докривява и щом Даниелсон отива до тоалетната, онзи изува патъците, слага пантофите, дъждобрана и ръкавиците, грабва капака и се залавя за работа веднага щом домакинът излиза от клозета и се олюлява там в опит да си вдигне ципа. Вечерята преди това най-вероятно е забравил.

— С Петер разсъждавахме горе-долу в същата насока — кимна Ернандес. — Освен това ни се струва, че не става въпрос за чист гняв, а може да има и по-рационални мотиви.

— Като например?

— Да го е обрал — отвърна Ернандес.

— Точно — наблегна Бекстрьом. — Което доказва какъв скапан малоумник е. Да обере тип като Даниелсон. Все едно да стриже плешивец.

— Може би в случая не е било точно така — обади се Ернандес. — В най-горното чекмедже от дясната страна на писалището му намерихме не какво да е, а пачка печеливши фишове от Солвала. Осребрени, захванати с ластик, подредени прилежно по дати. Най-горният е от надбягванията във Вала същия следобед и вечерта на убийството. Бонът е на стойност 20 620 крони, а парите са изтеглени от касата на хиподрума веднага след състезанието. Между другото, това е било първото надбягване по талон V65 в 18:30. Парите обаче не открихме. Портфейлът му например, който впрочем се намира на писалището в неговата спалня, е празен, като изключим пачка визитки.

— Ти да видиш — рече Бекстрьом. — Ти да видиш — повтори.

Трябва да е бил абсолютният джакпот за такъв като Даниелсон, помисли си той.

— Още няколко неща — продължи Ернандес. — Едни сме намерили, други не сме, а би трябвало.

— Слушам — отвърна Бекстрьом, като същевременно посегна към химикалката и черното тефтерче.

— Намираме бон от надбягванията, но не и пари, намираме данни за нещо, навярно куфарче за документи, но никакво куфарче. Намираме неотваряна и отворена опаковка виагра. Изписани на името на Карл Даниелсон с рецепта, която също намерихме. Останали са шест от осем таблетки. Според извлечението от рецептите трябва да е употребил още осем таблетки от началото на април. Освен това опаковка от десет кондома с налични само два.

— Нашата жертва определено не се е оставяла да падне по гръб. Дори да се е нуждаел от помощ, за да вдигне инструмента — ухили се Бекстрьом.

— Намерихме два ключа за банков сейф, но него самия още не сме открили — продължи Ернандес. — Затова пък никакъв телефон, никакъв компютър, никакви кредитни карти. При това и никакви подобни сметки. Намерихме обикновен джобен тефтер с календар и няколко бележчици. Но никакъв календар бележник, никакви снимки, нито лични записки.

— Типичен пияница — съгласи се Бекстрьом. Че какво, по дяволите, да прави с мобилен телефон? Да се обади в магазина за алкохол и да поръча доставка вкъщи? Кой изобщо ще даде кредитна карта на дърт алкохолик? Дори социалните не са чак толкова изтрещели. — Нещо друго? — добави.

— В писалището му има количества касови бележки от таксита — отвърна Ернандес.

— Транспортни помощи. Май ги получават всички алкохолици в този социален рай, където ние, останалите, им плащаме.

— Не — възрази Ернандес. — Категорично. Обикновени касови бележки. Подозирам, че е търгувал с тях.

— С бележки от таксита? Че защо? Ядат ли се? — попита Бекстрьом.

— Познава някой шофьор на такси, изкупува останалите му касови бележки на, да речем, двайсет процента от стойността, а после ги продава на, да кажем, петдесет процента от цената на някого, който може да ги използва като разходи за приспадане на данъците. Сто на сто е понаучил нещо за толкова години работа като отчетник, пък и са му останали контакти от онова време — обясни Ернандес.

— Мислех си, че дъртите пияндета събират празни бутилки — отвърна Бекстрьом.

— Този едва ли — заяви Ернандес.

Какво общо има това със случая, по дяволите, пък и колко скъп само стана алкохолът, помисли си Бекстрьом и сви рамене.

— Това ли е всичко? — попита.

— Да. Май че това е всичко на този етап — отвърна Ернандес и се изправи. — Между другото, ти и твоите колеги ще получите лично съобщение с цялата информация, до която сме се добрали с Петер досега, включително някои снимки от местопрестъплението и аутопсията, по-късно днес. Ще ги пратим по мейла.

— Добре — отговори Бекстрьом.

Направо изумително добре — предвид факта, че лапландски селянин и кавалер за танго са се хванали да работят в екип, помисли си той.