Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (13)

13

Криминален инспектор Ларш Алм, 60, работеше в Криминалния отдел на Солна вече над 10 години. В годините преди това най-напред бе служител в стария отдел „Насилие“ в участъка на Кунгсхолмен, но с времето се бе прехвърлил в следствието в Сити. После се премести в Солна. Бе се развел и оженил повторно, а новата му съпруга, медицинска сестра в Каролинската болница, имаше уютен апартамент в центъра на Солна. Алм можеше да ходи пеша до службата, двуминутна разходка, а в такъв случай нямаше значение дали пада сняг или валят жаби и гущери.

Това си бе основателна причина да се премести в полицията на Солна, но имаше и други. Алм бе съсипан. Годините в „Насилието“ в Стокхолм си бяха казали думата. Логично бе Солна да се окаже малко по-благодатна, мислеше си. Най-сетне да се отърве от приливните вълни на клубния живот през уикендите в самия център на Стокхолм, които с швейцарска точност всеки понеделник оставяха диря на бюрото му. Макар че по тази точка надеждите му се оказаха напразни. Много му се искаше да се пенсионира, ала след известни изчисления бе решил да се помъчи да изкара до 65. Те и заплатите на медицинските сестри не бяха кой знае какви, а никой от двамата не желаеше да гладува на старини.

Беше опитал да подреди живота си, доколкото бе възможно. Избягваше тежките престъпления, криминалното разследване, наркотиците и обирите. Поемаше по-простите задачи, които се отнасяха до тривиални престъпления, дето се случват на обикновените хорица: влизане с взлом в жилища, отваряне на коли, по-леки случаи на хулиганство, вандализъм. Той самият смяташе, че това му се удава доста добре и обикновено докладваше за броя случаи, който се очакваше от него. Опитваше да се нагоди към средните стойности за хората от бранша.

В понеделник, 12-ти май, бурята се бе развилняла над полицейския район Вестерурт. Двама неизвестни извършители обрали бронирана кола на летище „Брума“. Застреляли единия охранител и насмалко не убили колегата му. Грабеж, убийство и опит за убийство. Само няколко часа по-късно министърът на правосъдието цъфна във всички новинарски емисии по телевизията. Новият им началник, главен комисар Ана Холт, също не беше за завиждане. Един месец на новата работа и да се случи това.

Първата вълна го отмина. Въпреки че шефът на Криминалния отдел комисар Тойвонен бе прехвърлил огромно количество колеги от други отдели и с други функции, той пощади Алм. В четвъртък сутринта изстреляха и него. Тойвонен нахлу в стаята му с думите да се залавя за работа.

— Някой убил стар пияница на Росундавеген — съобщи Тойвонен. — Такива случаи колегите отмятат още сутринта, но предвид цялата останала простотия, която ни сполетя, съм принуден да назнача Бекстрьом.

— А за мен какво си предвидил? — попита Алм със съзнанието, че темата не търпи дискусии.

— Гледай онова малко тлъсто бедствие да не изпусне гол на празна врата — отвърна Тойвонен и най-спокойно си тръгна.

Така и стана. След застой от над десет години натресоха на Алм разследване на убийство и понеже знаеше кой е Еверт Бекстрьом, той не подскочи от радост.

Всъщност Алм познаваше добре Бекстрьом отпреди. В края на 1980-те двамата бяха работили по разследване на убийства в стария отдел „Насилие“ в Стокхолм. Няколко години по-късно Бекстрьом изведнъж получи назначение в Отдела по убийства на Кралската криминална полиция. Съвършено непонятно. Или някой от ръководството в криминалната бе получил мозъчен кръвоизлив, или бе подкупен от криминалния шеф в Стокхолм. Алм и всички по-оправни колеги се качиха на ферибота за Оланд и празнуваха цяло денонощие. Петнайсет години по-късно отмъщението го бе сполетяло с все сила.

В неволята си говори с Аника Карлсон, която бе както жена, така и поначало разумен човек. Предложи да проучи самоличността на убития, обкръжението и заниманията в часовете преди да умре. Само и само да му позволи да остане в кабинета си, та да не се налага да среща Бекстрьом повече от крайно необходимото.

— Идеята ми звучи отлично — кимна Аника Карлсон. — Впрочем той как е? Чувала съм всички обичайни истории за Бекстрьом, но до тази сутрин не се бях срещала с него. Съвсем за кратко, докато оглеждаше местопрестъплението.

— Ако се беше срещнала с него като хората, щеше да си го спомняш — въздъхна Алм.

— Наистина ли е изперкал, както се говори? Все пак много от онези истории трябва да са легенди.

— По-зле е — отвърна Алм. — По-зле. Всеки път, когато съм включвал новините и съм виждал, че някой колега е бил прострелян, съм се молил на Бог това да е Бекстрьом. Ако така или иначе се налага да бъдем сполетени от нещо толкова неприятно, защо да не започнем от него, пощадявайки всички нормални, приятни колеги? Обаче не помага — поклати глава Алм. — Този тлъст слабоумник е безсмъртен. Сключил е пакт с Велзевул. Ние, останалите, сме се уредили с него заради греховете си, но не проумявам какво толкова трябва да сме сторили, та да го заслужаваме.

— Разбирам накъде биеш — отвърна Аника Карлсон и кимна умислено.

Ще си изкараме забавно, а в най-лошия случай май ще се принудя да го завлека в гаража и да му скърша крилцата, рече си тя.

Алм направо удари кьоравото, издирвайки сведения за жертвата на убийство Карл Даниелсон. В мига, в който слухът за скоропостижната му кончина достигна до познатите на жертвата — а той се бе разпространил като горски пожар, — те започнаха да се обаждат в полицията. Централата на управлението както никога проработи, информация преливаше и още преди да си тръгне за вкъщи след първия ден, той усети, че владее положението.

Разполагаше с имена и пълни сведения за десетина души от най-близкото обкръжение на жертвата. До един мъже и без да има начин да знае със сигурност, Алм все пак беше останал с усещането, че те споделяха същите страсти в живота като убития им „приятел“ и „боен другар“. Разговаря с неколцина от тях по телефона. Те пък му дадоха имената на още приятели на жертвата, които досега не се бяха обаждали, та вече бе провел разпити на двама-трима. Когато се прибираше вкъщи към седем вечерта, за да хапне сарми със сурово консервирани червени боровинки заедно с жена си, той бе доволен донемайкъде като за човек, принуден да се сработва с комисар Еверт Бекстрьом.

Ако Бекстрьом най-сетне се хванеше да изпълни гражданския си дълг и просто гушнеше букета, нямаше да има тревоги за това разследване и на йота, помисли си Алм.