Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (47)

47

В петък криминален инспектор Алм бе замислил да духне от работа малко по-рано. Нали уикендът така или иначе щеше да настъпи само след няколко часа, а бе затрупан с работа, преди да получи възможност да му се наслади на пълно спокойствие заедно със скъпата си съпруга и двама близки приятели, които бяха поканили на вечеря.

Не че се случваше нещо особено. Техният случай явно си се развиваше с очакваното темпо повече или по-малко без неговото съдействие. Да, ненадейната смърт на Акофели безспорно бе усложнила нещата, но те със сигурност щяха да се наредят, само трябваше спокойно да обмисли всичко. За съжаление, всичките му надежди рухнаха и дори не успя да мине през магазина за алкохол, както бе обещал. Така че се наложи да звънне на жена си и да се скарат по въпроса, преди тя най-сетне да отстъпи и да свърши всичко, което той трябваше да направи.

Един час след обяда, когато почти си бе събрал нещата, подготвяйки оттеглянето си през най-удобния заден изход, му се стовари непредвидено посещение, а когато най-накрая се прибра у дома, гостите вече го очакваха, насядали в дневната. Жена му дрънчеше с чаши и чинии в кухнята, а погледът, с който го удостои, никак не бе милостив.

— Здравей, скъпа — поде Алм, навеждайки се да я целуне.

Поне по бузата, помисли си той.

— Ако криминалният инспектор се погрижи за нашите гости, ще гледам да им осигуря нещо за пиене — заяви жена му и извърна глава.

— Разбира се, скъпа — отвърна Алм.

Какъв невероятно шибан ден, си каза.

— С какво мога да ти помогна, Сепо? — попита Алм, кимна любезно на Сепо Лаурен и непринудено си погледна часовника. Май е най-добре да го запише на касетофона, мина му през ума, та нагласи устройството на бюрото. Нали момчето не беше съвсем с всичкия си, човек никога не може да знае. — С какво мога да ти помогна, Сепо — повтори с усмивка.

— С наема — отвърна Сепо. — Какво да го правя? — подаде му известие за плащане.

— Какво правиш обикновено? — попита Алм дружелюбно и разгледа бележката, която бе получил.

Малко над 5000 крони. Май идва леко множко за двустаен във въпросната сграда.

— Мама — отвърна Сепо. — Но откакто се разболя, давах това на Кале. Ама сега нали е убит. Какво да правя?

— Кале Даниелсон ти е помагал с наема? След като мама се е разболяла? — попита Алм.

Трябва да издиря някого от социалните, помисли си той, хвърляйки поредния скрит поглед на ръчния си часовник.

— Да, получавах и пари за храна — обясни Сепо. — От Кале, нали. Откакто мама се разболя.

— Кале е бил така добър да ти помага — отбеляза Алм.

Трябва да има и някаква пенсия или здравно обезщетение, помисли си.

— Горе-долу — сви рамене Сепо. — Караше се с мама.

— Карал се е с майка ти?

— Да. Първо й се скара. После я бутна. Тя падна и си удари главата. На кухненската ни маса.

— Бутнал я е. У вас. И си е ударила главата? — какви ги говори това момче, помисли си Алм.

— Да — потвърди Сепо.

— И защо го е направил?

— После тя се разболя, припаднала в работата и я закарали в болница. Линейка — обясни Сепо и кимна със сериозен вид.

— А ти какво направи? Когато Кале се скара с майка ти?

— Ударих го. Карате. После го ритнах. Карате ритник. После му текна кръв от носа. Ядосах се. Почти никога не се ядосвам.

— А Кале какво направи? След като си го ударил?

— Помогнах му да влезе в асансьора. За да може да се прибере у тях.

— И това се случи в деня преди майка ти да се разболее и да я закарат в болницата?

— Да.

— А после? След като майка ти влезе в болница?

— Получих нов компютър и много игри.

— От Кале?

— Да. Той се извини. Стиснахме си ръцете и си обещахме никога повече да не се бием. Той каза, че ще ми помага, докато мама оздравее и се върне вкъщи.

— И оттогава не си го удрял повече?

— Не — поклати глава Сепо. — Още веднъж го ударих.

— Защо?

— Тя няма да се прибере. Още е в болницата. Не иска да говори с мен, като отида.

Какво става тук, помисли си Алм. Трябва да намеря Анката Карлсон.