Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (50)

50

Комисар Тойвонен не разполагаше с 30 души за разследването на своето убийство на охранител, както си мислеше Бекстрьом. Подкрепленията пристигнаха още в петък сутринта. Разрешиха му да вземе хора от Кралската криминална полиция, Националните спецчасти и Полицейското управление за борба с размирици. От регионалния Криминален отдел на Стокхолм и области в провинцията. Дори полицията на Сконе изпрати трима следователи от специализираната група по грабежите. Понастоящем ръководеше над 70 разследващи и детективи наред със своите хора, а можеше да има и повече в случай на нужда. В момента Тойвонен получаваше всички, които посочеше, заедно с шефовете в групата му бяха посветили целия ден на планирането на операциите си.

Очертаваше се пълна програма. Вътрешно наблюдение, външно наблюдение, подслушване, прехващане на телефони, мобилно проследяване, електронни бръмбари, засилване на натиска, примамване и атаки срещу всички, които се навъртаха и умилкваха около кръговете на братята Ибрахим и братовчед им Хасан Талиб. Прибиране по затворите, разпити, спиране на колите им, претърсване при всяка възможност, а при нужда и бой до посиране, ако кажат нещо неподходящо, направят прибързано движение или просто се държат по какъвто и да било начин.

— Започваме. Господата Ибрахим отиват в ареста — заяви Тойвонен и с неумолим вид кимна на своите подопечни.

С начален час 18:00 комисар Норма Хонкамяки и колегите му от спецчастите и Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция извършиха общо десет домашни обиска в Худинге-Бутширка, Тенста-Ринкебю и Северна Йерва. Не питаха за разрешение да влязат. Разбиваха вратите. Обитателите на апартаментите и помещенията биваха изнасяни навън, ритащи и закопчани с белезници. Пускаха вътре и кучета търсачи на наркотици, и кучета търсачи на експлозиви, и обикновени полицейски кучета, обръщаха наопаки и мебелировка, и инвентар, движим и недвижим, сринаха цяла междинна стена в офис във Флемингсберг, откриха пари, дрога, оръжия, муниции, експлозиви, детонатори, димни гранати, шипове, бандитски качулки, гащеризони, ръкавици, табелки с номера и крадени автомобили. Когато слънцето изгря за поредния нов ден в най-красивата столица на света, 23 души бяха прибрани в ареста и това бе само началото.

Линда Мартинес бе новоназначен комисар в „Криминално разследване“ на Кралската криминална полиция, привикана от Тойвонен и отговорна за външното наблюдение, свързано с братята Ибрахим и братовчед им. Бе подбрала колегите си внимателно и познаваше отлично слабостите на противниците си.

— Няма един обикновен швед докъдето око стига — установи Мартинес при огледа на хората си. — Само кафяви, черни и синкави — усмихна се тя с наслада.

Преди Тойвонен да си тръгне от Полицейското управление на Солна, той се срещна с шефката си Ана Холт, за да докладва за последните открития на „Криминалното разследване“ относно евентуалната връзка между Карл Даниелсон, братята Ибрахим и Хасан Талиб. Сега, като знаеха какво издирват, всичко бе по-лесно за намиране. Например разузнавателно съобщение отпреди десет години, че Карл Даниелсон навярно бил замесен в пране на пари след въоръжения обир в Акала, северно от Стокхолм. Тъй като информацията така и не била потвърдена с доказателства, я отложили за по-късно и постепенно я забравили.

През март 1999-та, преди девет години, минимум шестима маскирани и въоръжени обирджии нападнали трезора на фирма за транспорт на ценности в Акала. Врязали петнайсеттонен мотокар право в стената на депото. Принудили персонала да наляга по пода, а когато пет минути по-късно се изпарили оттам, отнесли малко над сто милиона немаркирани шведски банкноти.

— Сто и един милиона и шестстотин и дванайсет хиляди крони, по-точно казано — прочете Тойвонен от листа си за всеки случай.

— Повече от прилична надница — заяви Холт. — Не някакъв си обикновен мизерен обир.

— Не, само дето за нас беше тотален кошмар — отвърна Тойвонен.

Не успели да върнат нито крона от парите. Не успели да вкарат на топло никого от замесените, макар да имали ясна представа кои са били и как цялото това нещо е било планирано и извършено. Останала им единствената утеха, че не понесли човешки загуби, което обаче по-скоро бе заслуга на обирджиите, не на полицията.

Оглавявал ги известният гангстер от марокански произход Абдул бен Кадер, роден през 1950-та, сега почти на 60 години. Живял в Швеция над 20 години и редовно присъствал в повечето криминални събития. Във всичко от незаконни игрални зали и алкохол, бордеи, организирани обири и търговия с крадени стоки до застрахователни измами и тежки грабежи.

Неизменно заподозрян, задържан, на три пъти арестуван. Така и не бил осъждан, така и не му се наложило да прекара нито ден в шведски затвор или подобна институция.

— Броени месеци след обира в Акала говедото се пенсионира и се прибра в Мароко — обясни Тойвонен с крива усмивка. — Говори се, че сега притежавал няколко кръчми там и поне два-три хотела.

— Как се вписват тук братята Ибрахим и братовчед им? — попита Холт.

И тримата участвали в грабежа. Такова бе твърдото убеждение на Тойвонен и всички негови колеги. Фаршад, който бил на 28 години по време на извършването на обира, бил и ръководител на самата операция. Неговият братовчед, три години по-млад, карал мотокара, а малкият му брат Афсан, едва на 23, грабил пари като невидял, макар да бил навлечен с гащеризон, ръкавици и плътно покриваща скиорска шапка.

— Бен Кадер май може да се нарече един вид ментор на Фаршад. Той бил негов любимец, макар да не произхожда от Северна Африка, а от Иран. Впрочем и двамата са мюсюлмани и пълни въздържатели — съобщи Тойвонен, кой знае защо. — Фаршад е пристигнал тук като бежанец заедно със семейството си, тогава е бил тригодишен. По-малкият му брат е роден в Швеция. Бен Кадер няма свои деца и тъй като младият Фаршад е бил замесен от правилното тесто, явно му се е понравил. Все още поддържат контакт и само преди седмици получихме сведения от нашите френски колеги в Интерпол, че са се срещнали на Ривиерата през март тази година, съвсем скоро.

— Даниелсон — напомни Холт.

— Бен Кадер го е използвал за счетоводител, отчетник и икономически консултант за легалните си дейности. Бил е собственик например на магазин за хранителни стоки в Солентуна, магазин за тютюн и пералня с шивашка работилница тук, в Солна. На настоящия етап сме сигурни, че Даниелсон далеч не се е занимавал само с това, но тъй като не бе възможно да докажем нещо повече, той е бил разпитван само информативно. Когато Бен Кадер се връща в Мароко, Фаршад поема и хранителните стоки, и Даниелсон. Магазинът в Солентуна все още е негов. Има роднини, които работят там, но именно Фаршад фигурира като собственик. Затова пък Даниелсон е изчезнал от всички документи.

— Акофели — вметна Холт. — Той как се вписва в картинката? Едва ли е замесен в обира в Акала, понеже по онова време е бил едва на шестнайсет.

— Честно казано, нямам никаква представа — поклати глава Тойвонен. — Не ми се вярва да се е хванал с Даниелсон, нито с братята Ибрахим. Вероятно се е оказал не когато трябва не където трябва и се е изпързалял генерално. Струва ми се, че можем да загърбим идеята той да е убил Даниелсон.

— Ами братята Ибрахим и Хасан Талиб? Възможно ли е те да са убили Даниелсон и Акофели?

— Понятие си нямам — въздъхна Тойвонен.

— Може да стане ясно — усмихна се Холт. — Бекстрьом обеща скоро да приключим. Нуждаел се само от още една седмица.

— Чакам с нетърпение — отвърна Тойвонен.

След това се прибра в къщата си в Спонга. Приготви храна на двамата си синове тийнейджъри, понеже жена му бе заминала за Норланд да навести болния си баща. След яденето момчетата му офейкаха, за да се срещнат с приятелите си. Тойвонен си наля голяма бира и малко уиски и сложи начало на уикенда пред телевизора. Когато по-малкият му син се прибра към единайсет, неговият татко лежеше на дивана, полузадрямал пред спортния канал.

— Няма ли да си лягаш, баща ми? — попита синът. — Изглеждаш леко скапан.