Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (39)

39

Откъде, по дяволите, се взеха, почуди се Бекстрьом, след като затвори вратата зад гърба на гостенката си. Всичките тези пощръклели женоря, коя от коя по-луда, си каза.

Приблизително по същото време, когато Бекстрьом се сбогуваше с колежката Аника Карлсон, Хана и Аксел потърсиха взаимна утеха и в крайна сметка се озоваха в леглото й.

Аксел еякулира още с вкарването. Не че му беше за първи път, нито защото Хана беше почти върхът. Тази част от живота си бе отметнал още на тринайсет. Беше доста по-сложно. Макар да му бе за първи път с Хана, единствената, която от няколко часа насам се въртеше в главата му, бе младата полицайка на име Магда Ернандес. Първата с единайсет точки в живота му от възможните само десет.

После опита да се стегне, предприемайки нов опит, ала мислите за Магда Ернандес и близостта на Хана причиниха второ хлътване в ледената дупка.

— Нищо не схващам. Никога не ми се е случвало досега — оправда се Аксел, който би предпочел просто да се разридае и да се чупи оттам.

— Няма нищо — отвърна Хана, прокарвайки нокти по голия му гръб, облян в студена пот. — Ти трябва още да си в адски шок. — Горкият, помисли си, понеже и на нея не й се случваше за първи път. — Знаеш ли какво — продължи. — Сега ще спим, останалото ще го оправим утре. Не е краят на света, нали. — Колко ли пъти са казвани тези думи, помисли си тя.

Аксел само се престори на заспал и още щом Хана се унесе, той се измъкна, облече се безшумно и се изниза.

Май ми е все едно, помисли си Хана, когато чу ключалката да щраква. Животът си продължаваше със или без Аксел, при това се налагаше да обърне внимание и на училището, и то само след няколко часа.

Да си напомня да звънна на Магда, помисли си тя, преди да заспи. Да разбера за онзи дебрифинг, на който искаше да отида.