Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (37)

37

Бекстрьом започна с оглед на тялото. Съвпада, помисли си, след като се увери, че в неговото разследване на убийството не се бе появил никакъв друг черньо. Надлежният черньо, помисли си, при това изглеждаше още по-меланхолично от онзи път, когато го видя на стълбището пред апартамента на Даниелсон.

После зърна Тойвонен, който стоеше малко настрана и го зяпаше гневно с ръце в джобовете. Бекстрьом отиде право при него, за да го натовари с малко идеи за размисъл.

— Какво мислиш, Тойвонен? Убийство, самоубийство, нещастен случай?

— Плещиш твърде много глупости, Бекстрьом. Опитай се поне веднъж да свършиш нещо полезно. Обясни ми как е станало така, че момчето да свърши по този начин? — попита Тойвонен и изгледа на кръв най-напред Бекстрьом, после и чантата с тялото.

— Май говориш врели-некипели, Тойвонен — Бекстрьом се усмихна дружелюбно. — Искаш да кажеш, че клетата ни жертва е замесена в някакви нередности, а може би дори и криминални прояви?

— А ти какво мислиш? — попита Тойвонен и кимна към чантата на брега.

— Няма нищо, което да води в тази насока — поклати глава Бекстрьом. — По всичко личи, че черньото Акофели е бил свръхпочтен млад мъж, който се е скъсвал от бачкане. Всъщност е работел като куриер на велосипед. За допълнителна печалба е разнасял вестници посред нощ. Въпреки добрите си оценки от университетските изпити. Направо оставам с впечатлението, че е бил с филантропична нагласа. Акофели е можел да стигне страшно далеч — продължи Бекстрьом. — Стига да бе имал възможност да продължи още 20–30 годинки, главата си залагам, че би могъл да се уреди със свой личен мотоциклет.

— Ако не ти се плува, Бекстрьом, предлагам да си затваряш устата. Бръщолевиш глупости за младо момче, което е било убито.

— Вече приключихме с това — каза Бекстрьом на Аника Карлсон четвърт час по-късно. — Какво ще кажеш да ме закараш до дома?

— Разбира се, Бекстрьом. Усещам, че те дърпат маратонките за джогинг.

На връщане към уютната му бърлога разговаряха за последната си задача.

— Кажи на Ниеми и Ернандес отново да надзърнат в жилището на момчето — заръча Бекстрьом. — И гледай тоя път да си свършат работата както трябва.

— Разбирам — съгласи се Карлсон. — Предвид факта, че е открит във вестникарската си количка, нали.

— Умница си ти, Алика — подсмихна се Бекстрьом. — Не ми се вярва да е влачил количката до фирмата за доставки. Предполагам, че преди това се е прибирал да я остави у дома.

— И аз така мисля — отвърна Аника Карлсон. — Обикновено е приключвал с разнасянето на вестници около шест сутринта. В девет е започвал работа във фирмата. Би трябвало дори да е успявал да поспи някой и друг час между двете. Впрочем какво ще кажеш да ме черпиш едно кафе? — попита тя пред входа на Бекстрьом. — Освен това има нещо, за което ми си ще да поговорим.

— Разбира се.

Направо лудват по теб, човече, си каза той. Дори заклета лизачка като Аника Карлсон се пробва.