Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (26)

26

Две-три години преди да се появи в полицията на Солна, комисар Еверт Бекстрьом бе изгонен от естествената си среда в Отдела по убийствата в Кралската криминална полиция и препратен в Отдела за издирване на вещи в стокхолмската полиция. Или дюкяна за намерени вещи, както всички истински полицаи, включително и самият Бекстрьом, наричаха този последен склад за откраднати велосипеди, изгубени портфейли и заблудени полицейски души.

Бекстрьом бе станал жертва на коварни интриги. Бившият му началник Ларш Мартин Юхансон, лапландско копеле, консуматор на ферментирала херинга и прикрит социалист, чисто и просто не издържа на успешната му битка с все по-нарастващата тежка престъпност. Затова пък сплете въже от всички нишки на клеветата, надяна примката на врата на Бекстрьом и лично ритна столчето изпод краката му.

Очевидно работата в дюкяна за вещи си бе чисто наказателно назначение. През последвалите две години принуждаваха Бекстрьом да издирва откраднати велосипеди, изчезнал багер, яхта, която се оказа потънала в крайните райони на архипелага, различни видове опасни за околната среда отпадъци и най-обикновени кофи за външни клозети. Това би пречупило и най-силния, но Бекстрьом издържа. Възползва се от ситуацията по оптималния начин. Издири един от отдавнашните си контакти, стар търговец на произведения на изкуството, онзи му даде нужния съвет и той намери открадната маслена картина на стойност 50 милиона, уреди се със заслужена сума като страничен доход, а полудебилните му началници си присвоиха почестите. С това бе свикнал и можеше да го преглътне.

През есента на следващата година същият информатор му пусна любопитни сведения за самоличността на убиеца на министър-председателя Улоф Палме, а той самият не се тутка нито миг. За нула време надуши и оръжието на убийството, и заговор между четирима високопоставени граждани. Безспорно тясно свързани с престъплението. Имаха общи корени далеч назад във времето. Чак до 1960-те, когато следвали право в Стокхолмския университет, а през свободното време се отдавали на, меко казано, перверзни и престъпни дейности. Между другото имаха и таен съюз, наречен „Приятели на пичката“.

Когато Бекстрьом се канеше да разпита един от съзаклятниците, бивш главен прокурор, а в момента депутат на християндемократите, тъмните сили, чиито следи бе надушил, отвърнаха на удара и се опитаха да го унищожат. Кръвният му враг Ларш Мартин Юхансон, който през целия си живот бе обслужвал властта като лакей, изпрати по петите му личните професионални убийци на полицейската държава, спецчастите. Опитаха се да му светят маслото, дори го уцелиха с шокова граната в главата. След като така позорно се провалиха в кроежите си, го затвориха в психиатрията.

Бекстрьом обаче си стъпи на краката, върна се, върна си и на тях. Въпреки превъзхождащата им сила. Спечели профсъюза на своя страна, важни клечки в медиите, а явно и не едно богато на ресурси анонимно лице, което трябва тайно да е симпатизирало на борбата му за правдини. Не е добре за човек да е сам, това е печалната истина, но Бекстрьом за пореден път бе доказал, че е по-силен от всички останали.

Още след няколко месеца се върна на работа. Нови камари боклуци, но същевременно и шанс да свърши по някоя странична услуга на такива, дето заслужаваха. Временно трябваше да отложи мисълта окончателно да разгадае убийството на министър-председателя. Да, победата на Бекстрьом определено бе на висока цена, ала той беше паметлив и рано или късно щеше да намери възможност да си събере всички неплатени дългове.

Изглежда също така, че враговете му взеха да се огъват. Лапландското копеленце Юхансон внезапно напусна без предизвестие, нали така се казва, когато изритат такъв като него, а само преди месец началник човешки ресурси на стокхолмската полиция му се обади с предложение за назначение като комисар и следовател по криминалните случаи във Вестерурт. Изведнъж стана пълноправен кадър с достъп до всички екстри в полицейските компютри. Шанс да помогне и на други клети приятели в нужда, а който е предупреден, е въоръжен. Никакви кофи с лайна и изгубени портфейли, само обичайните нормални престъпници: разбил главата на жена си, надупчил на решето детегледачката или посегнал на малолетната щерка на съседа.

— Обещавам да си помисля — отвърна Бекстрьом с достойнство и кимна на началника човешки ресурси.

— Би било добре да се съгласиш, Бекстрьом — каза началникът, разлиствайки нервно документацията си. — Само не се бави много — знаеш, че копнеят за теб. Тойвонен, който ще бъде новият ти шеф, предпочита да започнеш веднага.

Тойвонен, помисли си Бекстрьом. Финското лайнарче, неговият лисугер, когото бе научил да дава лапа още преди 25 години. От това по-хубаво — здраве.

Замисълът беше той да се яви на новата си работа като следовател по криминалните случаи в полицията на Вестерурт в понеделник, 12-ти май. От този ден датираше назначението му. Тъй като Бекстрьом все пак си бе Бекстрьом, реши да се възползва от случая, започвайки с малко допълнително свободно време. Обади се във Вестерурт с известието, че бил възпрепятстван да дойде в уречения ден, за съжаление. Стара задача от предишната му служба, свързана с изхвърляне на опасни за околната среда вещества, делото щяло да се гледа същия ден, та Бекстрьом бил принуден да присъства, за да свидетелства.

И на следващия ден не бе възможно. Бил привикан на обстоен контролен преглед в медицинската служба на стокхолмската полиция. Пространна история, която се очаквало да отнеме целия ден. Имал възможност да се яви на новото си работно място едва в сряда. А ден преди това все пак бе получил известието, което едва не го довърши — от лекар, който се бе оказал съвременен д-р Менгеле, — та когато в сряда, 14-ти май, се запъти към Полицейското управление на Солна, той носеше смъртта в сърцето си.

Сега, след седмица, отново бе на себе си.

Backstrom is back, as always^[1], помисли си Бекстрьом, който очевидно владееше английския перфектно. Не ще и дума, възприемчив, а и опитен телевизионен зрител.

В понеделник, 12-ти май, меденият месец на Ана Холт окончателно бе приключил и това нямаше нищо общо с Бекстрьом.

Сутринта двама нападнали бронирана кола в момента, когато минавала през входа за VIP гости на летище „Брума“. Тъкмо били натоварили плячката и се канели да напуснат местопрестъплението, когато един от двамата охранители с дистанционно взривил ампули оцветители в чувалите с пари. Подир което играта загрубяла. Обирджиите направили обратен завой, отнасяйки първия охранител, който се опитал да избяга. Единият крадец скочил от колата, произвел няколко изстрела с автоматично оръжие, убил единия охранител и ранил тежко втория. Сетне отпрашили, изоставили автомобила и чувалите с пари на малко повече от километър от местопрестъплението и успели да изчезнат безследно.

Това бе само началото на неволите й. Същата нощ известен фински хулиган бил застрелян пред дома на приятелката си в Бергсхамра, когато на тръгване се канел да се качи в колата си. Неизвестно накъде и защо щял да пътува, но в ръката си носел малка пътна чанта с всичко от чисто бельо и четка за зъби до десетмилиметров пистолет и джобен нож с пружина. Късно било да му се задават въпроси. Два куршума в тила и завинаги мъртъв.

Тойвонен, който водеше разследването на грабежа при „Брума“, отдавна бе спрял да вярва в случайностите с подобен развой. Тук имаше връзка и неговите криминалисти я потвърдиха още на следния ден. Най-прясната му жертва имала следи от червена боя и по двете китки. Трудна за измиване боя, чийто химически състав до последната молекула съвпадаше с използваната от инкасо транспортите за цветните им ампули. Пък и нали тъкмо там би следвало да попадне, в случай че все пак е участвал в грабежа — в процепа между ръкавиците на извършителя и ръкавите на черното му яке.

Някой явно е започнал да чисти следите, помисли си Тойвонен.

Когато „пиянското убийство“ на Бекстрьом бе извършено два дни по-късно, Ана Холт едва не изпита облекчение. Най-сетне нормална задача, помисли си тя. Направо дар небесен. Съвсем скоро обаче предстоеше да промени мнението си по въпроса.