Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (67)

67

Веднага щом очевидно смутеният Талиб извърна поглед — такава безпомощност у мъж, безпомощен като жена — Бекстрьом атакува. Светкавично го хвана за глезените и дръпна с все сила.

Талиб рухна право назад като отсечен бор, доколкото това бе възможно предвид родното му място, помисли си Бекстрьом. Просто рухна изопнат право назад, напразно размахал ръце, преди да удари тила и врата си в холната маса, пръскайки на парчета плота от колморденски мрамор.

Бекстрьом извади сигето за нула време, изправи се с известно усилие, това следва да се признае, за всеки случай примижа с лявото око и се прицели старателно.

Фаршад също скочи, вдигнал ръце за защита, и изпусна ножа с острието право надолу към скъпия килим на Бекстрьом.

— Спокойно, шефе, спокойно — Фаршад разпери ръце отбранително.

— Make my day, punk — изрева Бекстрьом и стреля, без и за миг да се замисли, че щеше да надраска новонаредения си паркет.