Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (28)

28

Поредното съвещание с разследващата група. Привикана по спешност още в осем сутринта. Тойвонен искаше да го информират за новото положение. Бекстрьом стана едва ли не посред нощ, за да успее да стигне навреме. Такси, убийствено главоболие, спиране по пътя за зареждане с течности и допълнително пликче бонбони за смучене, пи още две хапчета за глава, почти седмица от убийството на Даниелсон. По това време можеше да се излежава на плажа на Копакабана със скоч в ръка и по една местна хубавица на всяко коляно, мислеше си Бекстрьом. Ако не беше тая лесбийка.

Докато пътуваше в таксито, се обади прокурорът с известието, че по време на срещата им не било изскочило нищо „ново и утежняващо вината на Роланд Столхамар“, та възнамерявала да го пусне следобед.

— Ясно — отвърна Бекстрьом. — Единственото, което ме тревожи в конкретния случай, е солидната сума за из път, с която ще разполага, като реши да отпраши.

— Такива като Столхамар май никога не успяват да изчезнат — възрази прокурорът. — Заминат ли за Тайланд — понеже най-често натам ги влече, — след някой и друг месец се връщат у дома по собствено желание.

— Не знам — отвърна Бекстрьом. — Нямам си вземане-даване с такива като Столхамар. Но щом казваш. Има ли друго?

— Май това е всичко. Впрочем мисля, че с колегите ти досега свършихте добра работа — каза прокурорът помирително.

Ти пък какво знаеш за полицейската работа, малка вкисната шафрантия, помисли си Бекстрьом и затвори.

Точно в 8:00 Тойвонен влезе в стаята и за разлика от предишния път изглеждаше в прекрасно настроение.

— Как е, Бекстрьом? — попита го с потупване по рамото. — Видиш ми се бодър, надявам се да си прекарал нощта добре.

Нещастник, помисли си Бекстрьом.

— Може ти да започнеш, Надя — кимна й Бекстрьом.

Не стига, че ме минахте с близо три милиона, на всичкото отгоре рускинята спечели от обзалагането бутилка водка. И как, по дяволите, да си бия камшика.

Надя Хьогберг бе разговаряла с двете жени, които двайсет години по-рано учредили „Писарска работилница ООД“ и като първа грижа си наели банков сейф за фирмата на Валхалавеген в Стокхолм.

— Двете работели в рекламна агенция наблизо — обясни Надя, — та било удобно и практично. Това с фирмата го замислили като допълнителна печалба.

Идея, която не се оказала особено доходоносна. Още от началото им липсвали клиенти, а щом шефът им в рекламната агенция открил с какво са се захванали, им поставил ултиматум. Или ще се махнат от агенцията, или ще се откажат от фирмата си.

На онзи етап капиталът им в размер на 50 000 крони почти бил употребен. Разговаряли с човека, който се грижел за счетоводството им, Карл Даниелсон, помолили го за помощ. Даниелсон откликнал, продал фирмата им за една крона на друг свой клиент. Лице, което те, между другото, никога не са срещали и дори не знаят как се казва. Даниелсон подготвил цялата документация. Видели се с него в офиса му и подписали. Не си взели кроната. Това е всичко.

— Макар че той е предложил, доколкото разбирам — обясни Надя. — Извадил една крона и я оставил на бюрото.

— Хубав жест — рече Бекстрьом. — Нещо друго?

— Какво ли не. Като изключим онези два милиона и деветстотин хиляди в банковия му сейф, струва ми се, че сме се прецакали относно нашата жертва на убийство — заяви тя на разговорния език, който понякога си позволяваше.

— Тоест как „като изключим“ — не разбра Бекстрьом. Две милиончета и деветстотин хиляди и досега можеше да съм в Рио, помисли си.

— Изглежда, във фирмата му „Карл Даниелсон Холдинг ООД“ има значително повече — обясни Надя Хьогберг.

— Пияндето е имало още мангизи? Колко? — попита Бекстрьом недоверчиво.

— Мислех да се върна на това после — каза му Надя. — По-напред смятам да поясня нещо относно сумата, която вероятно е взел от сейфа в деня на смъртта си.

— Сейфът е от най-маломерния модел, трийсет и шест сантиметра дължина, двайсет и седем сантиметра ширина, осем сантиметра височина, седем хиляди седемстотин седемдесет и шест кубически сантиметра, тоест приблизително осем литра — продължи тя. — Ако евентуално е напълнена с хилядарки на пачки по сто хиляди, ще поеме около осем милиона.

— Осем милиончета в шибаното кутийче. — Дявол да ме вземе, това вече е престъпно, помисли си Бекстрьом.

— Ако става въпрос за евро с максимална стойност петстотин евро, а тези банкноти, между другото, са значително по-малки от нашите хилядарки, макар да са близо пет пъти по-ценни, кутията би побрала приблизително петдесет милиона — подсмихна се Надя. — Ако е съдържала долари с максималната стойност, съответстваща на пет хиляди долара, нали знаете, дето са с президента Мадисън, то в банковия сейф на Даниелсон би се поместил близо половин милиард шведски крони — заяви тя вече с широка усмивка.

— Будалкаш ни, Надя — поклати глава Алм. — Ами всички онези чували, дето ги влачат обирджиите? Тях как ще ги обясниш?

— Даниелсон трябва да е бил най-богатото пиянде на света — обади се Бекстрьом.

Явно все пак така излиза, помисли си той.

— Банкноти с по-малка стойност — отговори Надя. — Може би средно стотачки. Напълнена с тях, нашата кутийка ще побере малко повече от милион. С двайсетачки би имало някъде към триста хиляди.

— Значи говедото може да е държало половин милиард в шибания си банков сейф — обади се Бекстрьом почти омагьосан.

— И за миг не бих си го помислила — поклати глава Надя. — Предполагам, че е имал най-много осем милиона. На въпроса ти, Бекстрьом: не вярвам да е бил най-богатото пиянде на света. Затова пък знам, че много от най-заможните хора на света са пияндета.

— Тоест може да е взел към пет милиона преди седмица — вметна Аника Карлсон.

И ги е занесъл в апартамента, помисли си. В чанта, която е оставил в дневната върху телевизора.

— Ако е ръчно куфарче, тъй нареченото дипломатическо, от най-разпространения модел, а изглежда точно такова по описанията, които видях, то не би побрало пет милиона на хилядарки — възрази Надя. — Нали всички тези изчисления се основават на предположения. Аз направих следните, в случай че имате сили да ме изслушате.

— Аз с удоволствие — обади се Тойвонен с все същата ехидна усмивчица.

— Първо, приех, че е отишъл там, за да вземе пари — поде Надя. — Може да е прибрал и нещо друго, например записки или тем подобни, но допуснах, че са били пари. Второ, приех, че в такъв случай става въпрос за хилядарки на пачки по 100 000, същите като онези, които намерихме в кутията, и трето — че ги е пъхнал в чанта от най-обикновения вид.

— Колко стават тогава? — попита Тойвонен и незнайно защо се ухили на Бекстрьом.

— Максимум три милиона — отговори Надя. — Но би се наложило да ги натъпче здравата, та смятам, че са били по-малко. Навярно един-два милиона — сви рамене тя. — Както разбирате, всичко това са просто догадки.

— Някой да е проверявал дали Ниеми не си е купил нова кола — вметна Стигсон и се подсмихна на останалите.

— Внимавай, момченце — скастри го Тойвонен и се взря в него заплашително. — Спомена фирмата му, Надя. А там колко пари има?

— Според годишните отчети разполага със собствен облагаем капитал на стойност малко над 20 милиона крони — обясни Надя. — Забележете, че това е фирма с най-ниския допустим капитал в акции, сто хиляди крони. С Даниелсон като изпълнителен директор, председател на борда и единствен собственик. Друг член на борда е старият му приятел Марио Грималди, а кооптиран член в същия борд е Роланд Столхамар.

— Можеше да се очаква — усмихна се иронично Тойвонен. — Никаква част от всичко това е въздух?

— Аз намерих десет милиона — констатира Надя. — Акции, облигации и други ценни инструменти, налични в депата на фирмата в Скандинавската частна банка и Карнеги. Оставащите малко над 10 милиона следва да се намират в чуждестранни трезори, но тъй като не разполагам с документите от прокурора, които са ми необходими, за да мога да ги разпитам, не знам това. Допускам, че парите са там. Годишните отчети изглеждат съставени по всички правила на играта. Проблемът е друг.

— И какъв е? — попита Тойвонен.

— Счетоводството му. Липсва ни счетоводството му. Нали е длъжен да го съхранява в продължение на десет години, но не сме открили и един документ — сви рамене Надя.

— Направо ми звучи като случай за отдел „Икономически престъпления“ — заяви Тойвонен.

— И аз мисля така — съгласи се Надя. — Ако искате да смогна и с нещо друго, ще трябва да им се възложи.

— Дадено. Напиши докладна и ще го сторя на секундата — обеща Тойвонен. — Още един въпрос. Кога Даниелсон започва да печели всичките тези пари?

— През последните шест-седем години — обясни Надя. — Преди това в предприятието му не е имало много поводи за ликуване. А преди шест-седем години започва да върви все по-добре. Годишно печели по два-три милиона от инвестиции, акции, облигации, опции и други ценни книжа, а с всяка нова лихва активите задължително са следвали тенденциите на борсата.

— Интересно — заключи Тойвонен и се изправи. — Явно Даниелсон не е бил обикновен пияница — усмихна се и кимна на Бекстрьом.