Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (78)

80

В деня след пресконференцията Бекстрьом събра разследващата група на ново съвещание. Алм вече се тресеше от мерак да започне, та Бекстрьом се разпростря във времето с най-различни формалности, преди най-сетне да даде думата на Надя да разкаже за голямото си откритие — счетоводството на Даниелсон и неговото завещание.

Надя също не бързаше за никъде.

— Значи искаш да кажеш, че Даниелсон е кътал 25 милиона? — отбеляза Бекстрьом.

Най-обикновен пияница! Къде отива Швеция, по дяволите, си рече той.

— Приблизително — кимна Надя. — Тъй като е премахнат данъкът върху наследствата, Сепо и майка му явно ще си поделят горе-долу такава сума.

— Ами данъчните? — възрази Бекстрьом. — Сто на сто ще гледат да докопат всичко до последния петак.

— Хич не ми се вярва — отвърна Надя. — Подозирам, че ще се затруднят да пробият точно в това счетоводство.

— Което допълнително потвърждава моята теория — прекъсна я Алм, който нямаше вече сили да слуша. — Тук без съмнение е примесено нещо повече от обикновена омраза към бащата. Момчето е имало и основателни финансови мотиви да убие Даниелсон. Струва ми се, че е крайно време да проведем сериозен разговор с нашия прокурор, за да доведем сина и официално да го обявим за заподозрян. Ще обискираме апартамента му. Погрижете се криминалистите да хвърлят едно око на онази бейзболна бухалка, която иззехме вчера. — Алм, кой знае защо, гледаше гневно и Бекстрьом, и Надя, докато се освобождаваше от насъбраното напрежение.

— Нека не прибързваме — отвърна Бекстрьом с добронамерена усмивка. — Как върви проследяването на мобилния номер, Фелисия?

Просто отлично според Фелисия Петершон. Предишния ден получила извлеченията за телефона, на който Акофели имал навика да звъни едва ли не ежедневно в месеците преди смъртта си. За същия номер, който набрал пет пъти тъкмо преди да изчезне.

— Абонаментът за тази предплатена карта е отпреди малко повече от половин година — обясни Фелисия. — И се използва може би най-вече за входящи повиквания.

— От Акофели — намеси се Бекстрьом.

— Основно Акофели. Намирам още един предплатен телефон, но той го търси само един-два пъти седмично. Вторият абонамент пък е отпреди няколко години.

— А за него какво знаем? — попита Бекстрьом.

— Всичко — каза Фелисия Петершон с доволна усмивка. — Поне аз оставам с такова впечатление.

— Всичко? — повтори Бекстрьом.

Какви ги плещи пък тая, си каза.

— Получих извлеченията от разговорите му едва вчера, току-що се залових с това, но си мисля, че съм съвсем наясно кой е притежателят му.

— И кой е той? — попита Бекстрьом.

— Карл Даниелсон.

— Какви ги говориш, по дяволите? — учуди се Бекстрьом.

— Дяволска работа — вметна Стигсон.

— Но откъде знаеш? — попита Аника Карлсон.

— Интересно — намеси се и Надя.

Какво става, дявол го взел, помисли си Алм, който единствен пропусна да се обади.

— Не беше трудно да се досетя — обясни Фелисия. — А и както казах по-рано, тъкмо ти, шефе, ме насочи по следата.

— Слушам — отговори Бекстрьом.

— Този телефон е използван усърдно чак до деня, когато Карл Даниелсон е бил убит — продължи тя. — След това просто замлъква. Впрочем последните три обаждания са към седем вечерта, само няколко часа преди смъртта на Даниелсон. Първо кратък разговор с мобилния на Роланд Столхамар. Навярно за да провери дали се е насочил към дома на Даниелсон, за да хапнат. После малко по-дълъг с Гунар Гунарсон, Гура Жокея, както го наричат. Може би Даниелсон е благодарил за подсказването на хиподрума. Накрая кратък разговор, останал в гласовата поща на абоната. Навярно защото Сепо Лаурен не желае да бъде смущаван, докато си играе компютърните игри. Иначе забелязах много по-отдавнашни разговори с различните приятели и познати на Даниелсон. Едва започвам, така че пълното обобщение ще се забави два-три дни.

— Да видим сега — започна Бекстрьом. — Значи имаме три номера. Всичките са с предплатени карти. Единият е на Акофели, другият на Даниелсон. И двамата звънят на третия, който явно се използва само за входящи повиквания, а собственикът е неизвестен. Телефоните на Акофели и Даниелсон са изчезнали след убийствата им.

— Yes — отвърна Фелисия Петершон.

— Следващ въпрос — продължи Бекстрьом. — Какво е положението с…

— Не — прекъсна го Фелисия и поклати глава отрицателно. — Даниелсон и Акофели не са си звънели помежду си. Ако това е въпросът, шефе.

— Никак не си глупава, Фелисия — установи Бекстрьом.

— Мерси, шефе. Ако може да изкажа мнение, мисля…

— Разбира се — отвърна Бекстрьом.

— … че ще разгадаем това, щом открием третия номер.

— Естествено — съгласи се Бекстрьом.

Затвориш ли си очите, почти може да повярваш, че във вените на малката Петершон тече руска кръв, помисли си той.

— Ама чакай малко, спри — намеси се Алм. — Каква е връзката между Даниелсон и Акофели? Освен че и двамата са били убити и очевидно са се обаждали на един и същ телефон.

— Не е ли достатъчно? — отвърна Надя.

Този трябва да е пълен идиот, й хрумна.

— И двамата познават убиеца, но не се познават помежду си. Така мисля — каза Фелисия.

— И кой може да е това? — попита Алм и сякаш му просветна: — Единственият, който е признал, че познава и двамата, е Сепо Лаурен. Аз например веднага бих казал, че Сепо Лаурен има и втори телефон с предплатена карта и неизвестен собственик.

— Признал, та признал — възрази Бекстрьом и сви рамене. — За съжаление, проблемът с убийците, които аз съм срещал, е по-скоро, че не са достатъчно навити да признават разни неща.

— Невероятно — лицето на Алм бе пламнало. — Чакам ясен отговор: какво ще правим с Лаурен?

— Отиди до тях и си поговори с него — отвърна Бекстрьом. — Питай го дали е убил Даниелсон и удушил Акофели.

— За Даниелсон вече го питах.

— И какво ти отговори?

— Отрече.

— Ето, виждаш ли — подсмихна се Бекстрьом. — Така или иначе, не ми се вярва да напреднем, като седим тук напразно. Хайде на работа, чувате ли, аз поне отивам да работя.

Но най-напред обилен обяд, помисли си Бекстрьом. Дори легендите имат нужда да хапнат нещо хубаво.