Лейф Г. В. Першон
Онзи, който убие дракона (76)

78

Надя Хьогберг не отиде на пресконференцията, вежливо отклони и поканата за обяд, макар и дошла лично от Бекстрьом. Беше затрупана с работа, след като по-рано същия ден бе открила хранилище под наем в „Шуъргард“ само на половин километър от участъка в Солна. Добронамерена служителка бе захапала една от кукичките, които Надя бе пуснала. Сравни списъка с наемателите на предприятието със списъка от Криминалния отдел на Солна и откри малък склад, нает от „Светкавично електричество ООД“.

Надя взе младия Стигсон и отпрашиха натам. В склада имаше десетина кашона, съдържащи счетоводството на „Карл Даниелсон Холдинг ООД“. И никакъв помен от „Светкавично електричество“.

В най-долния кашон откри двайсет и девет годишно завещание, написано на ръка, подписано и потвърдено в навечерието на Коледа през 1979-та в следния вид.

Най-отгоре една дума в средата на листа с редове, който изглеждаше откъснат от обикновен тефтер. С химикалка.

Завещание

После разстояние от два реда, а след него и самият текст.

Аз, Карл Даниелсон, в ясно съзнание и в отлично настроение в ден като този, след солиден обяд, заявявам тук като своя последна воля, че цялото ми притежание, както движимо, така и недвижимо имущество след смъртта ми следва да бъде наследено от Ритва Лаурен и нашия единствен син Сепо.

Солна, 24 декември 1979

Завещанието бе подписано от Карл Даниелсон, почеркът — маниерен, а свидетелите се именуваха Роле Столхамар и Халбата Сьодерман.

Разбира се, били са пияни, въздъхна Надя, която имаше консервативни разбирания относно документи от този вид.

Двамата със Стигсон пренесоха кашоните и завещанието в полицейското управление.

Там най-напред задели няколко часа, за да разлисти папките със счетоводни документи. Основно разплащателни разписки от най-различни сделки с акции и други ценни книжа, тлъсти пачки касови бележки за разходи, свързани с фирмената дейност, главно служебни почерпки и пътувания.

На този етап вече бе добила твърда представа как точно „Карл Даниелсон Холдинг ООД“ бе спечелило парите си. Не с гениални финансови хрумвалия, а най-вероятно някой му бе пробутал мръсни пари, та да ги изпере чрез всевъзможни сделки.

Осем години по-рано като цяло бедстващото предприятие било удостоено с щедър, меко казано, заем в размер на пет милиона от външен кредитор. Единствената гаранция била лична, от Карл Даниелсон, който по онова време получавал облагаем доход на стойност близо 200 000 крони годишно. Развитието на световните стокови борси уредило остатъка. Заемът очевидно бил изплатен само за три години, та понастоящем фирмата разполагаше с облагаем капитал в размер на малко над 20 милиона и действителна стойност с няколко милиона по-висока.

Надя въздъхна, обади се в Службата по икономическите престъпления и им напомни за обещанието да поемат тази част от разследването веднага щом намери основните доказателства. Оттам я увериха, че ще се чуят. В момента им било малко натоварено, но идната седмица със сигурност положението щяло да се подобри.

Надя погледна часовника. Крайно време да се прибере и да си сготви вечерята, която ядеше самотно пред телевизора.

Вместо това потърси Роланд Столхамар по мобилния, представи се и попита дали не може да го покани да хапнат. Не за друго, ами се налагало да му зададе няколко въпроса.

Столхамар отначало не гореше от желание. Смяташе, че полицията се бе гаврила предостатъчно с него и другарите му. При това и живите, и мъртвите.

— Нямам никакво намерение да се гавря с теб — отвърна Надя. — Става въпрос за старото завещание на Карл Даниелсон. А и ме бива в готвенето, ще знаеш.

— Винаги съм имал слабост към подобни жени — отговори Столхамар.

Два часа по-късно позвъни на вратата й на Винтервеген в Солна. Пирожките бяха във фурната, супата от червено цвекло — на котлона, а руските мариновани херинги вече чакаха на кухненската маса в компанията на бира, вода и най-прекрасната водка на света.

Самата Надя бе зачервила бузи от готвене, а първата работа на Роле Столхамар бе да й връчи малко букетче цветя. При това носеше сако, ухаеше на афтършейв и изглеждаше съвсем трезвен.

— Адски добра готвачка си, Надя — заяви Столхамар час по-късно, когато се преместиха в гостната, за да пият кафе и дори по малък арменски коняк. — Извини ме, ако съм бил леко рязък по телефона.

Роле Столхамар съвсем ясно си спомняше завещанието на Кале Счетоводителя.

— Да сме били пет-шест души — обичайната компания, бяхме решили да посрещнем Коледата заедно, а Марио отговаряше за обяда. Всички бяхме наясно с работата около Сепо — имам предвид, че е син на Кале и Ритва. Тогава детето беше само на няколко месеца. Та взехме да закачаме Кале, питахме го ние или той ще се заеме с издръжката на малкия. По онова време положението му бе на приливи и отливи, та тъкмо на въпросната Коледа беше гол и бос, ако не ме лъже паметта. Как бяха нещата, когато почина, със сигурност знаеш по-добре от мен. Сигурно са му останали някои хубави вещи, които да се продадат, но момчето едва ли може да очаква някакви милиони. Ама кофти стана и с майката.

— Какво би ми отвърнал, ако ти кажа, че Кале Даниелсон е имал преди смъртта си минимум 25 милиона? — попита Надя.

— Че ми говориш точно като него през последната година, щом се напиеше — отвърна Столхамар, пусна крива усмивка и поклати глава. — Кале по природа беше артист, бохем — продължи той. — Усетеше ли се с пари в джоба, не знаеше мяра. Е, да, нямаше вид на закъсал. От една страна, вървеше пенсийката и малко доходи от инвестиции, от друга, миряса покрай ходенето на Вала. Тази година дори ни вървеше доста. Сто на сто знаеш, че двамата спечелихме цяло състояние. Всъщност през пролетта един V65 ни донесе почти стотак.

— Ами преди десет години?

— И така, и онака — Столхамар сви широките си рамене. — Колко да е имал тогава? — той я изгледа с любопитство, въртейки чашата коняк с грубите си пръсти.

— Двайсет и пет милиона — отвърна Надя.

— Сигурна ли си? — Столхамар не можа да прикрие удивлението си. — Кале беше ас на счетоводството, ще знаеш. Спомням си, че електрическата фирма на Светкавицата яко беше затънала по едно време, ама Кале го уреди. Просто отиде до банката да изтегли тлъст заем, после оправи бизнеса. От белтъците се бият целувки, така обичаше да казва.

— Двайсет и пет милиона. И то без целувки — отбеляза Надя.

— Дявол да го вземе — поклати глава Роле Столхамар.