Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (28)

27

Когато се прибрах вкъщи, Спайк беше облечен за работа. Милисънт беше на кушетката в дневната му и гледаше телевизия. Когато отворих външната врата, Роузи изскочи от всекидневната и гони опашката си известно време, преди да я вдигна и да си разменим целувки.

— За обяд й приготвих спагети с бял сос от миди — каза Спайк. — Изобщо не й хареса.

— Липсва й образование по отношение на храненето — отвърнах. — Какво яде вместо това?

— Бисквити и фъстъчено масло — отвърна Спайк с явно отвращение.

— Ще се научи — казах аз.

Спайк извади големия армейски колт от джоба си и ми го подаде с дръжката напред.

— Сложи го в чекмеджето на бюрото.

Взех пистолета, а Спайк излезе и затвори външната врата зад гърба си. Прибрах пистолета и отидох във всекидневната. По телевизията даваха две силно гримирани дебелани, които си крещяха една на друга. Между двете седеше кльощав тип с рядка брада и дълга коса. Изглеждаше доволен. Изключих телевизора.

— Гледам — обади се Милисънт.

— За какво се карат?

— Той е женен за едната и й изневерява с другата.

— Намерил си е две жени, които искат да спят с него? — попитах.

— Така изглежда.

— Никога не трябва да спиш с мъж, който не може да си пусне брада — казах аз.

— Защо?

— Просто една анти-ПК шега.

— Какво значи ПК?

— Политически коректна.

— Какво значи това?

Седнах и я погледнах. Роузи скочи и се намести до мен на стола.

— Ами може да се каже, че това е комплекс от прекалено сериозни правила за речта и поведението, които се огласяват публично, но са напълно безсмислени в личните отношения.

— Сигурно — каза Милисънт. — Спала ли си някога с някой, който не може да си пусне брада?

Засмях се.

— Не си спомням.

— Правиш ли много секс? — попита тя.

Гледаше с празен поглед към безжизнения екран на телевизора.

— Какво значи „много“?

— Ами с много мъже ли се чукаш?

— Ако харесвам някой мъж, бих се радвала да спя с него — отговорих. — Но не срещам много мъже, които да ми харесат.

— Задължително ли е да ти харесват?

— Да.

— Защо изобщо трябва да се прави секс?

Позамислих се. Отдавна никой не ми беше задавал подобен въпрос.

— Ами, защото е приятно — отвърнах.

Милисънт сбърчи нос.

— И създава някаква интимност, която иначе не е възможна.

— На мен никога не ми е харесвало.

— Е, проституцията не се брои.

— Защо?

— Предполагам, че не са били замесени чувства. Никой от двамата не е харесвал другия. Само чукане. Търговска сделка. А преди това?

— Два-три пъти с момчета от училище.

— Някое по-специално момче?

— Не, веднъж с Чък Сандърс и Томи Лий и веднъж с Рой.

— С Чък и Томи едновременно ли беше?

— Да, първо единият, а после другият, в колата на Томи.

— И двамата ли ти харесваха?

Тя сви рамене.

— Ами Рой харесваше ли ти?

— Беше готин. С Томи и Чък малко болеше. А с Рой не толкова.

— Според мен засега трябва да се въздържаш от преценки за секса — казах й. — Имаш опит в чукането, а не в правенето на любов.

— Каква е разликата?

— Каквато е разликата между болката и удоволствието. Милисънт отново сви рамене. Замълчахме. Роузи се беше претърколила по гръб, за да мога да я чеша по корема.

— Какво друго обичаш да правиш, освен да гледаш телевизия? — попитах.

— Нищо.

И сама можех да си отговоря.

— Според теб от какво разбираш най-много?

— Как да се оправям на улицата — каза тя.

— Да — кимнах. — Това го знаеш. Нещо друго?

Тя се замисли, но не за дълго. После сви рамене.

— Да се оправяш на улицата не е лошо — казах аз. — Намирам го за полезно. Но ако има и нещо друго, животът става по-забавен.

— Забавен ли?

— Да. Знам, че идеята ти е чужда. Но едно от добрите неща в живота са забавленията.

— Например?

— Например да живееш с хора, които обичаш.

— О, да, както правиш ти ли?

— Не, аз не го правя. Но съм сигурна, че е хубаво. Освен това е забавно да имаш куче, да гледаш картини, да слушаш музика, да следиш бейзболното първенство, да ходиш на кино, да се храниш добре, да прочетеш някоя книга, да ходиш на фитнес… ей такива работи.

— Не ми звучи забавно.

— А за теб кое е забавно? — попитах я.

Милисънт не каза нищо.

— Роузи харесва ли ти?

— Не е лоша.

— Господи, по-добре да не те чува как го казваш. Тя си мисли, че е царицата на красотата.

Милисънт се поусмихна. Бях попаднала на гореща следа. Поседяхме още известно време. Празният сив екран на телевизора на Спайк ни гледаше нямо. Чакаше.

— Хайде да направим вечерята — предложих.

— Не знам как.

— И аз. Но можем да пробваме заедно.