Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (36)

35

На нас с Милисънт ни омръзна да си стоим вкъщи и решихме да отидем до спортния клуб заедно със Спайк. Сложих моя пистолет заедно с неговия в спортната му чанта. Спайк я държеше отворена близо до нас, докато работехме на уредите.

Милисънт беше облечена в мои шорти и в една от новите си фланелки. Беше много слаба. Крехкото й тяло изглеждаше много бяло и някак незряло в спортния екип. Клубът беше почти празен в средата на деня. Милисънт оглеждаше уредите около себе си.

— Момичетата не ходят на фитнес — каза тя.

— А защо не?

— Ами кой ще иска да вдига тежести и други подобни глупости?

— Обаче е страхотен начин за запознанство с мъже — обади се Спайк.

Беше бос, в кимоно за карате, с вързан около кръста черен колан, за да придържа горната част затворена.

Милисънт се вторачи в него. Все още не можеше да го разбере. И не само тя.

— Освен това не знам какво да правя — добави тя.

— Никой не знае, преди да се е научил — казах аз. — Ние ще ти покажем.

— Ти вдигаш ли тежести?

— Не много големи — отвърнах аз.

Спайк се намести на гръдната преса и започна да работи с тежест от 110 килограма.

— Ела — подканих я аз. — Първо ще направим лицеви опори, както ти показах.

Тя непохватно легна на пода и направи няколко половинки заедно с мен. Никой не ни обръщаше внимание. Когато свършихме, Спайк все още действаше на пресата.

— Колко от тези правиш, Спайк?

Той задържа за миг тежестта пред себе си.

— Засега по двайсет и осем — отвърна той. — Някакъв професионален футболист вдигал четирийсет и пет, така че искам да стигна до четирийсет и шест.

Той се ухили и отпусна лоста.

— Но не днес.

— Може ли да пробвам колко тежи? — попита Милисънт.

Спайк й показа как да се пъхне под лоста.

— Добре. Сега поеми въздух и докато издишваш, изтласквай нагоре.

Милисънт последва указанията му, но без резултат.

— Не мога — каза тя. — А защо ти можеш?

— Мощ на педал — отвърна Спайк.

— Мислех, че гейовете не трябва да се наричат педали — каза Милисънт.

— Зарежи правилата.

Тя му освободи мястото на уреда.

— Ти си гей, нали?

— И още как — отвърна Спайк.

Той отново се зае с гръдната преса. Милисънт го наблюдаваше.

— Виждаш ми се як — отбеляза тя.

— Трудно е да го приемеш, нали?

Започнах да вдигам петкилограмови гири.

— Ами, в смисъл че според мен гейовете не са яки — обясни тя.

Спайк остави лоста и седна на пейката, за да нормализира дишането си.

— Малко трудно е да се правят обобщения за гейовете — каза Спайк. — Някои се вместват в стереотипа, а други не. Аз предпочитам да правя секс с мъже, но във всичко останало просто си карам както си знам и много не се замислям.

Милисънт ме погледна.

— Тези гири тежки ли са?

— Като за мен — отвърнах. — Искаш ли да опиташ?

Тя не отговори, но ги пое, когато й ги подадох.

— Дланите навън — казах й аз. — Дръж ги право надолу пред бедрата си. Сега използвай мускулите на ръцете си и ги вдигни бавно към раменете.

Тя го направи.

— Добре, сега бавно ги свали и ги вдигни отново. Не се клати. Ако се олюляваш, значи ти е прекалено тежко. Съсредоточи се върху бицепсите.

Тя повтори.

— Виж колко можеш да направиш, преди да започнеш да шмекеруваш.

— Да шмекерувам?

— Ами да си извиваш гърба, да местиш раменете, нали се сещаш. Тялото е много изобретателно, когато трябва да поеме някаква тежест.

Тя го направи още три пъти.

— Добре — похвалих я аз.

— Е, значи мога да го правя, и какво от това?

— След известно време, ако продължаваш да го правиш, ще станеш по-силна и мускулите на ръцете ти ще укрепнат.

— Не искам да имам големи мускули.

— Няма и да имаш. Хормоните ти са други.

— И тогава какъв е смисълът?

— Да бъдеш по-силна, да изглеждаш и да се чувстваш по-добре.

Милисънт сви рамене.

— Жените не трябва да бъдат силни.

— По-добре да са силни, отколкото слаби.

Отидох до гравитрона, нагласих го за моето тегло и направих няколко упражнения.

— Искаш ли да опиташ?

— Добре.

Нагласих го така, че да се чувства много лека. Тя повтори същото, което бях направила и аз. Не й казах, че съм го настроила на по-лека степен. После направихме малко упражнения за мускулите на ръцете, малко за краката, а накрая седнахме една до друга на колелата и въртяхме педалите двайсет минути. Когато свършихме, тя се беше задъхала. Пихме малко вода и погледахме Спайк, който нанасяше удари от карате на тежкия чувал.

— Всеки ден ли правиш това?

— Много дни — отвърнах аз. — Понякога нямам време, така че не идвам.

— Правиш го, защото си детектив — каза Милисънт.

— И иначе щях да го правя. Обичам да съм в колкото се може по-добра форма.

— Защо?

— Защото е здравословно. Кара ме да се чувствам по-подвижна. И… — Млъкнах, за да се опитам да го изразя по-ясно.

— Какво?

— Ами… аз не съм само тялото ми. Но то е част от мен. Искам да е добро тяло. Искам умът ми да е добър. Искам чувствата ми да са добри. Аз съм всичко това, разбираш ли ме? Искам да направя от себе си най-доброто.

— Аз не мисля за такива неща, Съни. Дори не познавам някого, който да мисли за това.

Ухилих й се.

— Защото не си се задържала достатъчно край тях, за да им задаваш въпроси.

— Тук ли трябва да си вземем душ? — попита Милисънт.

— Не. Можем да се изкъпем у Спайк.

— Не обичам да се събличам пред хора.

— Вероятно е било недостатък в предишната ти професия — отбелязах аз.

— Не ми харесваше — каза тя. — Не мислех за това. Аз никога не мисля за нищо.

Спайк се въртеше около чувала и го удряше със странните точни движения на каратистите. После отиде на леката круша и я заблъска, докато затрака.

— Добро е за бързината на ръцете — обясни ни той.

Завърши с финален удар, от който крушата заподскача.

— Е, време е да започнеш да мислиш — казах аз. — Искаш ли да пробваш чувала?

— Този, дето го удряше Спайк? Големия?

— Да.

— Може ли просто да го удрям както си искам?

— Разбира се. Точно като в кабинета на Маргьорит.

Милисънт ме изгледа, сякаш искаше да попита какво ми е казала Маргьорит. Но не го направи. Спайк свали леките ръкавици, които използваше, и й ги подаде.

— Потни са — каза тя.

— Да, но ако удряш това нещо без тях, ще си разраниш кокалчетата.

Тя сви рамене, сложи си ръкавиците и започна да бие по чувала. Изкара към двайсет секунди. Спайк ме погледна.

— Има си начин да се удря чувалът — казах аз.

— Ти ми каза, че мога да го удрям както си искам.

— Можеш. Но сега не можеш да вземаш решение. Удряш го така, защото си принудена. Ако научиш и друг начин, ще можеш да избираш.

— Господи, никога ли не се отказваш? — възкликна Милисънт.

— Изборът е хубаво нещо — намеси се Спайк.

Взех ръкавиците от нея и започнах да удрям по чувала.

— По-къси удари — каза Спайк на Милисънт. — Виждаш ли? Дръж ръцете прибрани, за да вкараш в удара тежестта на тялото, а не цялата ръка. Направи един халтав, Съни.

Замахнах така, както удряше Милисънт.

— Виждаш ли, това беше с цялата ръка — каза Спайк. — Ако замахнеш така, вкарваш тежестта на ръката. Три килограма може би? Покажи й един добър, Съни.

Забих ляво кроше в чувала, като преувеличих влизането с рамото, за да илюстрирам тезата на Спайк.

— Но ако удариш късо — каза той — като нея, вкарваш цялата си тежест, повече от петдесет килограма, в един удар.

Той й върна ръкавиците. Тя започна да размахва ръце към чувала. Спайк поклати глава и отвори уста.

— Хайде да идем да вземем малко вода — казах аз.

Спайк сви рамене и двамата отидохме до хладилника.

— Можеш само да й покажеш правилния начин, това е всичко — обясних му аз. — След като вече знае, изборът си е неин.

Спайк се загледа в Милисънт, която немарливо блъскаше по чувала в другия край на салона.

— Просто се инати — каза.

— Ти също.

— Да, но съм прав.

— Тя го знае — казах. — Според теб защо се инати?

Спайк ми се ухили.

— Стрелец, психолог, художник и секссимвол. За всичко те бива, Съни.

— И като дресьор на кучета също — добавих аз.