Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (10)

9

Седях срещу Тони Маркъс във вътрешното помещение на един от неговите ресторанти, „Лисицата на Бъди“. Бях единствената жена, както и единствената бяла сред присъстващите. Тони имаше бохемския чар на киноартист от старите филми. Ако тогава наемаха чернокожи. Освен това имаше най-едрия бодигард, който бях виждала някога. Напомняше ми за ниските мъже, които познавах, с огромни бойни кучета. Облегнат на стената в офиса на Тони, навъсен като буреносен облак, Джуниър може и да беше по-малък от щата Делауер. Но със сигурност беше по-голям от Роуд Айланд.

— Имаш добри препоръки — каза Тони Маркъс. — От Ричи Бърк и моя човек Спайк.

— Спайк ли?

— Да. Обади ми се тази сутрин.

— Спайк се навърта наоколо — отбелязах аз.

— Вярно — каза Маркъс. — Все още ли си омъжена за Ричи?

— Не.

Той се усмихна и погледна Джуниър.

— Приятелски развод — каза той на Джуниър.

Джуниър не приличаше на човек, който разбира значението на „приятелски“. Нито имаше заинтересован вид. Тони се облегна назад в стола си и погледна ръкавите на синия си костюм, за да се увери, че маншетът на ризата му се подава точно колкото трябва.

— Значи търсиш някаква курва, мис Съни?

— Петнайсетгодишна. Избягала от къщи.

Тони се усмихна.

— Може би е била такава, но щом е на улицата, значи е курва.

— Както и да е. Искам да я намеря.

— Защо?

— Наеха ме, за да го свърша.

— Значи наистина си детектив.

— Да.

— Не приличаш много на детектив.

— И ти не приличаш на сводник.

Тони се засмя.

— Бива си я, а? — обърна се той към Джуниър.

Джуниър кимна.

— Да ме наречеш сводник е все едно да кажеш, че Хенри Форд е автомонтьор — рече Тони.

— Можеш ли да ми помогнеш да намеря това хлапе? — попитах.

— Разбира се. Ако проституира, ще я намеря.

— А ако не го прави, ще го разбереш ли?

— Освен ако не работи на другия край на щата.

— Сигурно не.

— Ако бачка на изток от Спрингфийлд, ще я намеря. Уорстър, Лин, Лоурънс, Лоуел, Ню Бедфорд, Фол Ривър, навсякъде са мои.

— Но не и в самия Спрингфийлд, така ли? — попитах само за да кажа нещо.

Мъже като Тони Маркъс обичат да говорят, особено на жени.

— Спрингфийлд е в Хартфорд — обясни той. — Територията е на фамилията Спайс.

— И как ще действаме?

— Сигурна ли си, че ще действам?

— Предполагам, че не ме повика тук само за да ми откажеш лично.

Тони се ухили.

— Знаеш ли, че познавах баща ти?

— Не.

— Не успя да ме спипа. А адски се стараеше, копелето.

— Не знаех, че е работил в отдела за борба с порока.

— Когато работеше по моя случай, беше в отдел „Убийства“ — каза Тони.

Това беше, за да ме уплаши, в случай че Джуниър вече не го беше направил. Запазих спокойствие.

— Та как ще намерим Милисънт Патън?

— Имаш ли снимка? — попита Тони.

Бях направила копия от оригинала, който ми даде баща й. Извадих една. Тони я погледна и бавно кимна.

— Ще изкара мангизи — отбеляза.

— А ще спести ли?

— Разбира се, че не — отвърна той, без да вдига поглед от снимката.

Чаках. След малко Тони подаде снимката на Джуниър.

— Направи няколко копия. Разпространи ги. Разбери дали работи при нас и кой е сводникът й.

Джуниър взе снимката и продължи да подпира стената. Тони ми намигна.

— Джуниър, мисля, че няма да имам проблеми със Съни Рандъл, докато излезеш и дадеш снимката.

— Не съм я претърсил — отвърна бодигардът.

— Ще рискувам — каза Тони. — Тръгвай.

Джуниър ме изгледа, после кимна и излезе от офиса. Тони се облегна назад на въртящия се кожен стол с висока облегалка и качи краката си на бюрото. Обувките му бяха със златни верижки.

— Аз съм доста лош човек — каза.

— Чувала съм.

— Много жени не биха посмели да дойдат тук сами.

— Много хора — поправих го.

Той се засмя.

— Шибана феминистка, а?

— Двете неща май взаимно се изключват — отбелязах.

— Не се ли страхуваш?

— Не още.

— Може би просто го прикриваш.

— Може би.

Той поклати глава.

— Неее. Виждал съм твърде много уплашени хора, за да ме заблудиш. Ти не се страхуваш.

— Нямаш причина да ми направиш нещо лошо — казах.

— Засега не — съгласи се той.

— А освен това знам, че не искаш да имаш проблеми с фамилията Бърк.

— С никого не искам да имам проблеми. Печеля добре.

— Видя ли?

Тони отново се усмихна.

— И все пак, ако реша да ти направя нещо лошо, може би ще се уплашиш.

— Хайде да почакаме — предложих аз. — И тогава ще разберем.

— Ще ти помогна за този случай, Съни. Ричи ме помоли. Спайк ме помоли. Така че ще ти помогна. Но гледай да не ме прецениш погрешно.

— Никакви грешки — обещах. — Разбирам защо ще услужиш на Ричи, но защо и на Спайк?

Тони се ухили.

— Спайк ми харесва.

— Не знаех, че лошите хора като теб изобщо могат да харесват някого.

— Разбира се. Само не позволяваме това да ни пречи на бизнеса.