Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (14)

13

Открих я в един и петнайсет сутринта на Далтън стрийт, зад Пруденшъл Сентър, близо до хотелите от известните вериги и Хайнс Аудиториум. Стоеше близо до бордюра точно до входа за коли пред „Шератон“, облечена в къси бели панталонки, обувки с висок ток и жълт потник на пайети. Подходяща униформа. Механично се усмихна, когато спрях до бордюра. Щом слязох, усмивката й изчезна и тя отново започна да оглежда улицата.

— Милисънт Патън?

Тя се вторачи в мен, но не каза нищо.

— Казвам се Съни Рандъл. Работя като детектив. Родителите ти ме помолиха да те върна вкъщи.

Без да каже нито дума тя се обърна и хукна надолу по Далтън стрийт към Хънтингтън. С обикновените си обувки я настигнах след около десет крачки. Застанах пред нея, притиснах ръцете и към тялото и я спрях. Не издаде нито звук, но се бореше да се отскубне.

— Милисънт — казах. — Ще ти помогна.

Опита се да ме ритне, но бях твърде близо до нея, а освен това явно нищо не разбираше от ръкопашен бой.

— Да седнем в колата ми и да поговорим — предложих аз.

— Какво става, по дяволите? — извика някой зад гърба ми.

Пуснах Милисънт и се обърнах. Зад мен стоеше висок чернокож мъж в костюм с дълго сако и бяла риза, закопчана догоре, без вратовръзка. Имаше добре поддържана брадичка и къса коса. Беше слаб, но изглеждаше силен.

— Фараона Фокс, предполагам?

— Коя си ти, по дяволите?

— Казвам се Рандъл. Детектив съм.

— От отдела за борба с порока?

— Работя частно.

— Мамка му — каза Фокс насмешливо. — Плащат ти да си вреш гагата?

Кимнах.

— Не можеш да си вреш гагата — обясни ми той. — Най-много на теб да ти наврат нещо.

Шегата му хареса и той се смя повече, отколкото си заслужаваше. В негово присъствие Милисънт Патън не помръдваше, кротка като овчица.

— Милисънт идва с мен, своднико — казах аз.

Фокс спря да се смее. Лицето му се издължи. Ноздрите му се разшириха и кожата над брадата му придоби синкав оттенък. Всъщност действително приличаше малко на фараон. Пъхна дясната си ръка в джоба на сакото.

— Изчезвай от улицата ми, детективке. Веднага. Иначе ще те срежа на две.

Едно от предимствата на жените в подобни ситуации е, че мъжете не ги вземат на сериозно, и вниманието им отслабва.

Извадих пистолета, преди той да успее да измъкне ръката от джоба си. Натиснах предпазителя още докато вадех оръжието и насочих цевта към носа му, на сантиметър от горната му устна.

— Кажи на Милисънт, че трябва да дойде с мен.

— Друг път — каза Фокс.

Блъснах горната му устна с дулото на пистолета.

— Не съм от търпеливите жени. Още не съм застреляла определената бройка сводници за седмицата. Кажи й. Веднага.

— Не можеш просто да ме застреляш на шибаната улица — каза Фараона.

— Аз съм малка сладка блондинка. А ти си голям грозен сводник. Ще умреш. Ще кажа, че си ме нападнал. Кой ще застане на твоя страна?

Не помръдна. Продължаваше да ме гледа. В очите му нямаше нищо човешко. Не помръдвах. Видях как се стегнаха мускулите на врата и раменете му.

— Давай — казах аз. — Вади пистолета. Може би няма да ми стиска. Може би ще се поколебая. — Усмихнах му се. — А може би не.

Продължаваше да упорства, а от очите му прехвърчаха искри на омраза. Но знаех, че започва да губи контрол.

— Хайде да проверим, своднико.

Отказа се.

— Вземи я — каза най-сетне.

— Кажи й.

— Тръгвай с нея — каза Фараона на Милисънт.

— Качи се в колата ми — казах й аз. — Своднико, обърни се и продължавай да вървиш чак до Хънтингтън.

Той отстъпи.

— Как каза, че ти е името, кучко?

— Рандъл — отвърнах аз. — Съни Рандъл.

— Съни Рандъл — повтори той.

Бях застанала в поза за стрелба, насочила пистолета с две ръце към средата на тялото му.

— Тръгвай — казах.

Той се обърна и бавно закрачи по улицата. Предполагах, че няма пистолет. Беше казал, че ще ме среже на две. И все пак се върнах до колата си заднишком. Вече беше толкова далеч, че и най-добрият стрелец нямаше да може да го улучи с пистолет като моя. Прибрах го в кобура, плъзнах се в колата и включих двигателя. Фараона не се обърна. Когато минах покрай него, не погледна встрани. После завихме наляво по Хънтингтън и вече не го виждах.