Робърт Б. Паркър
За честта на фамилията (48)

47

Брайън Кели имаше триетажна тухлена къща на Първа улица в Южен Бостън. Седяхме заедно, отмалели след съвкуплението, на разтегателния диван в тясната всекидневна с издадени прозорци, край огъня в малката камина, пиехме червено вино и говорехме за работа. Бях облякла една от неговите ризи, която ми стигаше почти до коленете. Брайън беше по карирани гащета. И двамата бяхме боси.

— Това е, което мисля, че знам — казах аз.

— И смяташ, че можеш да го докажеш? — попита Брайън.

— Не се заяждай. Знам, че Бети Патън е правила секс с водопроводчика Кевин Хъмфрис, който им е вършил някаква работа по къщата.

— Защо това никога не се случва на ченгетата? — попита Брайън.

— Случва се.

— А, нас ли имаш предвид?

— Точно така — казах аз. — Знам, че Бети е позирала за някои твърде компрометиращи снимки, отразяващи отношенията й с Кевин Хъмфрис, и предполагам, че той се е докопал до снимките и я е изнудвал с тях. Тя е казала на Крейгън и Крейгън е убил Хъмфрис.

— Ти си виждала снимките?

— Аха.

— И имаш показанията на Милисънт за разговора между майка й и Крейгън, който е подслушала?

— Аха.

— И знаем, че мъжът, когото е видяла с майка си, е Крейгън?

— Доста е вероятно.

— Доста е вероятно? Нямам търпение да отида и да кажа на някой заместник районен прокурор, че това е „доста вероятно“.

— Тогава недей, чакай, докато науча повече.

Брайън се наведе и наля още малко вино в чашите ни.

— Знам, че Брок Патън се е кандидатирал за губернатор и че един от големите спонсори на кампанията му е Албърт Антониони от Роуд Айланд. Познаваш ли го?

— Познавам го — отвърна Брайън.

— Предполагам значи, че ако тези снимки излязат наяве, кампанията на Патън за губернатор ще пострада.

— Зависи как изглежда първата дама гола.

— Искаш ли да видиш снимките?

— И още как.

— Защото са доказателство ли?

— Разбира се.

— Мъжете са си мъже — казах аз.

Брайън се усмихна.

— Антониони не би подкрепил някого за губернаторски пост на Масачузетс само защото е загрижен за доброто управление — каза той.

— Така е.

— По-скоро е инвестирал в нещо, което в крайна сметка ще го възнагради.

— Всеки има интерес да притежава губернатора — казах аз.

— Особено ако се опитваш да възстановиш италианското присъствие сред баровците в Бостън.

— Което някой се опитва да стори — казах аз.

— Аха. Вече имаше няколко схватки — рече Брайън. — Ирландци срещу италианци. От отдел „Разследване“ твърдят, че италианците са от Провидънс.

— С изключение на Кейтъл Крейгън.

— Той не е ли от Провидънс?

— Живее в Суомпскот, а и Кейтъл Крейгън е ирландско име.

— Предполагам, че наема някого, който познава добре нещата тук.

— Както и да е — казах. — Във връзката между Патън, Крейгън и Антониони има добър мотив.

— Твърдиш, че има такава връзка?

— Разполагам с показания, че Крейгън и Антониони са ходили заедно в дома на Патън.

Брайън замълча за миг. Бяхме вдигнали краката си върху малката масичка. И двамата гледахме безмълвно в огъня.

— Има едно престъпление — каза той най-сетне. — Убийството на Кевин Хъмфрис. И не можеш да свържеш с него нито Крейгън, нито Антониони.

— Не — отвърнах аз. — Не мога. Но има и друго — двамата мъже, които дойдоха в къщата ми и се опитаха да ме убият.

— Крейгън и с това не можеш да го свържеш. Единственото, с което разполагахме, бяха показанията на Бъко Мийхан, а той е мъртъв.

— Вярно.

— Така че знаеш много, но не можеш да го докажеш.

— Засега — отвърнах аз.

— А убийството на водопроводчика дори не е в моя район.

— Това също е вярно.

— Трябва да помислим по всички тези неща — каза Брайън.

Беше ме прегърнал с една ръка. Бях плътно притисната към него, с глава върху гърдите му.

— Какво да правим, докато мислим? — попитах аз.

— Проклет да съм, ако знам, Съни.

— Може би отново трябва да те прелъстя — казах аз.

— Как не се сетих — каза той и пъхна ръка под ризата, която ми бе заел.

За известно време разговорът ни се сведе най-вече до възклицания, после притихнахме, а по-късно останахме неподвижни; аз отново облякох ризата му, сгънахме дивана и Брайън наля още вино. Огънят в камината догаряше. Огледах стаята с висок таван в стил деветнайсети век.

— Много уютна къща — отбелязах аз.

— Наследство от брака ми — каза той.

— Има ли друго?

— Имаш предвид деца ли? Не. Тя замина с мъжа на мечтите си, преди да стигнем до децата.

— Това още ли те тревожи? — попитах го аз.

Той поклати глава.

— Историята с другия мъж известно време ме тревожеше, но после ми мина и разбрах, че съм извадил късмет, задето се отървах от нея.

— Тя все още ли е с него?

Брайън се засмя.

— Оттогава е имала още трима мъже на мечтите си — отвърна той. — Не знам за колко от тях се е омъжвала.

— А имало ли е някоя друга оттогава?

— За мен ли?

— Да.

— По една всяка събота вечер — каза Брайън. — Нищо сериозно до днес.

— До днес ли?

— Да.

— Не знам колко сериозно е това — казах аз.

— Не си ли свободна?

— Разведена съм — отвърнах аз. — За това съм свободна. Но не знам дали съм свободна за нещо повече.

— Защо не?

— Не знам дали напълно съм се освободила от бившия си съпруг.

— Мога да ти помогна да се освободиш от него — каза Брайън. — Ако ти създава проблеми.

— Не. Ричи е много почтен. Не знам дали съм свободна в емоционално отношение. Дори не знам дали искам да бъда.

— Тогава защо се разведохте? Негова идея ли беше?

— Не. Аз го напуснах.

— Защо?

— Знаеш ли кой е бившият ми съпруг?

— Знам кой е баща му и чичовците му. Това ли е причината?

— Една от тях.

— И той не искаше да зареже всичко и всички заради теб?

— Не.

— Аз бих го направил.

— Наистина ли?

— Абсолютно.

— Би ли напуснал полицията?

— Да.

— И какъв ще станеш?

Брайън отвори уста, после спря и се замисли. Докато мислеше, започна бавно да кима.

— Това е въпросът, нали? — каза той най-сетне.

— Ричи не успя да си отговори — казах аз. — Не съм сигурна дали му дадох достатъчно време за размисъл.

— Какъв ще стане — промълви тихо Брайън. — Това ли беше единственият проблем?

— Не. Винаги имах чувството, че съм изстискана до смърт.

— Това хич не е приятно — каза Брайън. — Вероятно моят номер трябва да бъде да не го правя.

Усмихнах се и отново отпуснах глава на гърдите му.

— Да. Това е номерът — казах аз.

Замълчахме. Брайън ухаеше на сапун и парфюм и едва доловим мирис на пот от изразходваната енергия тази вечер. Огънят в тясната камина беше догорял. Вперих поглед натам. И изведнъж се усетих, че казвам нещо, което не бях осъзнала до този момент.

— Ако мога да измисля начин да живея с Ричи — промърморих аз, — ще го направя.

Усетих как Брайън леко се стегна. Но не се отдръпна. Почувствах ръката му леко да ме потупва по рамото.

— Ще видим — каза той, докато ме галеше. — Ще почакаме и ще видим.