Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (88)

85.

Точно както очаквах, Били Майър не се нуждаеше от допълнително убеждаване.

— Както казах, когато бях на десет години, родителите ми се разведоха и майка ми се омъжи повторно за един много богат финансист. Заминах с нея, докато по-малкият ми брат — Томи, остана с баща ми. Татко беше готин тип, но пияница. Работата му беше да чисти влаковете и всичките му амбиции се свеждаха до това. Защото не му пречеше на пиенето.

Отпи голяма доза от бирата си. Издържа на пиене, помислих си. Може би ще успея да го убедя да пресушим бутилката с уискито „Джеймсън“ и той ще се налочи до безсъзнание. Или ще е по-добре да го фрасна по главата с бутилката. Това бе най-голямото ми желание в момента.

— Животът ми напълно се промени — продължи той. — Записаха ме в снобарски колеж, а после в още по-елитарния Принстън. Но след като се дипломирах, вместо да се насоча към Уолстрийт, както искаше моят пастрок, аз се разбунтувах и се записах в морската пехота. Започнах службата си като пълен невежа, предизвикващ само мърморенето на началството, но я завърших в специалните части. Тренирах за пилот, като брат ми.

И несъмнено си бил най-добрият в класа, казах си аз, като си спомних колко добре боравеше с пистолетите.

— Като се уволних, се присъединих към многонационалната фирма „Кобалт“ за корпоративна сигурност. Беше велико. Войната в Ирак току-що бе започнала. Всичко беше точно като при специалните части, само че още по-добре. Всякакъв екшън, какъвто можеш да си пожелаеш. Беше велико, докато всичко не свърши. За фирма „Кобалт“ напоследък стана доста горещо. Следиш ли текущите събития, Майк?

— Правя каквото мога — заявих аз.

— Добре де, важното е, че от ФБР наистина се опитаха да ме обвинят в убийство. Разбира се, че ликвидирах онези хора. Ако по твоите започнат да стрелят, няма значение дали се е струпала тълпа или не, ще им го върнеш тъпкано, че и отгоре. Какво искат федералните? Да ни обвинят, мамка му, че сме останали живи? Майната им! Затова реших да се боря срещу тази тъпотия. Изтъкнах дребния факт, че бяхме изненадани във военна зона. От „Кобалт“ наеха една пиар компания, за да изчисти репутацията ни. Трябваше да се влачим по сутрешните шоута и дискусионните студиа. Всичко беше нагласено.

Млъкна, за да отпие още от бирата.

— Но не се получи, така ли? — опитвах се аз да поддържам разговора.

— Е, това беше, преди да се прибера у дома, да се върна в апартамента тук, в града, за да си оставя багажа. И заварих там брат си.

Психопатът внезапно сведе поглед към пода. Лицето му помръкна и стана тъжно. Не можех да повярвам, че бе способен на такива чувства.

— Брат ми си беше пръснал мозъка, Майк. Беше опръскал масичката за кафе и целия ми килим. Върху тази масичка бе оставил предсмъртно писмо от три страници. Докато съм отсъствал, нещата при него напълно се сговнясали. Имал любовна връзка с една стюардеса, но жена му — Ерика, го спипала и подала документи за развод. Големите пари, приказната къща — всичко това беше нейно, така че той оставал на улицата. После дошъл и последният удар. Пипнали го, че обърнал няколко чашки преди полета от Лондон до Ню Йорк, и — хоп, изгубил си работата.

Този път аз отпих от бирата си, като се опитах да прикрия смущението си.

— В края на бележката на брат ми имаше списък на хората, които се бяха държали зле с него. Онези, които са го принудили на това.

Били Майър въздъхна дълбоко и със свободната си ръка направи жест, с който ми показа, че това е всичко. После ме погледна уморено.

Кимнах бавно, като се постарах да си придам вид, че най-после разбирам.

— Докато стоях край трупа на нещастния ми брат, ме споходи проникновение — въздъхна той. — Бях го изоставил, когато беше съвсем малък. Никога не му се обадих, нито му писах, винаги съм го пренебрегвал. Бях един самовлюбен негодник. Ала сетне, колкото по-дълбоко се замислях за това, толкова повече осъзнавах, че всъщност аз го бях убил, все едно бях натиснал спусъка. Първата ми реакция беше да взема пистолета. Исках и аз да се самоубия. Толкова бях объркан.

Ех, ако беше се поддал на този спонтанен порив — исках да му кажа. — От много мислене се стига само до грешни изводи.

— И тогава го реших. Да вървят по дяволите опитите да се защитавам от обвинението. По дяволите и кариерата ми, и животът ми, всичко. Това, което съм искал в този живот, беше да имам мисия. Реших, че отмъщението заради злото, причинено на брат ми, ще е моята последна, окончателна мисия. Реших да сторя прощален подарък на Томи. Може би той не е имал кураж, за да си го върне на тези, които са прецакали живота му, но аз можех да го направя. Реших, че братята Гладстон ще си отидат както подобава. Целият свят ще го узнае.

Значи сме били прави, помислих си. Жертвите са били хора, които са се отнесли несправедливо с Томас Гладстон. Само че не той е избивал враговете си, а брат му. Осъзнах, че бяхме поели по грешна следа. Серийните убийства не са завършили със самоубийство, а едно самоубийство е станало причина за тях.

— Значи всички онези неща, които си написал за обществото, са били само за маскировка?

— Може да се каже, че вярвам в повечето от написаното в манифеста. Но най-вече беше димна завеса, за да прикрия следите си. В списъка имаше много хора. Нуждаех се от време. Трябваше да измисля как да стане така, че жертвите ми да изглеждат като случайно избрани. Най-важното тактическо правило е първо да заблудиш врага. И наистина вършеше работа, докато ти не се набърка в играта и не застана между мен и последните двама, оставащи в списъка на брат ми.

Размаха пистолета като знак да стана от стола.

— Което обяснява защо сега съм тук, Майк. Ти застана на пътя ми при опита да очистя родителите на Ерика. Сега ще трябва да ми се реваншираш. За щастие измислих алтернативен план, за който ти ще ми помогнеш. Затова си допий бирата. Последно повикване за пътниците. Излизаме на кратка разходка.