Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (6)

3.

След като тя си тръгна, застенах заедно с децата.

Наистина ги обичах. Но аз съм пазител на такова многочислено потомство, че дори Майка Тереза би потърсила помощ.

Как иначе да се действа, ако се изправиш пред редиците на фамилия Бенет? Тринадесетгодишната Джулиана, дванадесетгодишният Брайън, единадесетгодишната Джейн, десетгодишният Рики, деветгодишният Еди, близначките Фиона и Бриджет — на осем години, шестгодишният Трент, петгодишната Шона и четиригодишната Криси. Общо десет, като от децата две са латиноамериканци, две — афроамериканци, има и една корейка, а останалите са от бялата раса. Всички са осиновени. Да, знам, звучи много впечатляващо. Малко семейства разполагат с такъв многонационален бейзболен отбор, плюс един резервен играч.

Поначало идеята беше на Мейв. Започнахме да осиновяваме нейните „бездомни ангели“, както тя наричаше нашата банда, много преди Бранджелина да се развихри. Кой от нас би могъл да предвиди кошмарната й смърт от рак, и то само на тридесет и осем години?

Но, слава богу, не бях съвсем сам. Мери Катрин се появи като божи дар тъкмо когато Мейв умираше и по някаква необяснима, но милостива причина още не бе побягнала с писъци от дома ни. Моят своенравен дядо Шеймъс беше енорийски пастор към църквата „В името божие“, намираща се само на една пряка от нашия дом. Той така ловко подреждаше работите си, че да ми помага за децата и да изказва на воля неодобрението си от мен. Но мърморенето му бе съвсем поносима цена за помощта му.

Ала беше почти невъзможно да се грижа за малките си питомци дори когато майка им още бе жива и те бяха напълно здрави. Какво ще правя сега, ако апартаментът ще трябва да се превърне в детско болнично отделение?

Хиляди тревоги гъмжаха в главата ми, и без това вече силно стресирана. Как да откарам здравите деца на училище? И как да заведа болните на лекар? Колко са заразените? Платих ли навреме месечната вноска за здравната застраховка? Ами пропуснатите училищни занятия? Във въображението ми като призрак изплува фигурата на педантичната сестра Шийла — строгата директорка на училището.

Обхванах челото си с длани и поех дълбоко дъх. Напомних си, че съм обучен да решавам и най-трудните проблеми. Ще се справя и с това. Беше временно затруднение — доста сериозно, разбира се, но ще е за кратко. Като при всяка ситуация, в която целта е да оцелееш, най-лошото, което можех да сторя, бе да изпадна в паника.

Наведох се над Криси, най-малката ми дъщеря, когато тя захленчи, напъвайки се докрай. През горнището на пижамата й, щампована с картинки от играта „Бекярдигънс“, усетих как изгаря от треска. В същото състояние бяха и Рики, и Бриджет. Всичките зареваха за джинджифилова лимонада.

Идеше ми и на мен да ревна, докато трескаво търсех някаква кърпа, останала неизползвана от Мери Катрин. Май нямаше да пестя от бутилката „Джак Даниълс“.