Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (13)

10.

Стъпка номер едно от Плана беше да създаде димна завеса. Учителя тичаше по паважа между Четиридесет и първа и Четиридесета улица, когато съзря великолепна възможност — бизнесмен на средна възраст, пресичащ неправилно Шесто авеню.

Нападай мълниеносно, като кобра, напомни си той и тутакси промени посоката на бягане.

Връхлетя върху костюмирания непознат като защитник, решил да блокира пътя на противниковия нападател. Преметна ръка през врата му и го повлече към завоя.

— Хей! Какво, по дяволите, правите… — ахна мъжът и опита да се освободи от хватката му.

— Ще пресичаш на зелено, а не преди това — изтананика му Учителя и го тръшна на паважа. Дръж се като човек, а не като жалко животно.

Втурна се нататък и след секунди отново бягаше с максимална скорост, напрегнал мускулите на ръцете си, нащрек за следващата си мишена. Забеляза доставчика на някакъв азиатски ресторант, забързан в южна посока по отсрещния тротоар, разблъскващ другите пешеходци, докато се клатушкаше сред тълпата.

Учителя веднага се извърна, втурна се пред прииждащите коли, за да прекоси улицата, сподирян от симфония от ехтящи клаксони, скърцане на спирачки и обилни крясъци.

Торбите с храните от доставката се разлетяха като ято подплашени гълъби, когато той се нахвърли върху доставчика и го стисна за гърлото.

Къде си се разбързал толкова? — изкрещя му в лицето Учителя. — Това тук е тротоар, а не писта за бягане. Покажи малко от шибаната си любезност. Ще го направиш ли за мен?

Отново се завтече напред, като ходилата му едва докосваха уличната настилка. Беше невероятен, непобедим. Можеше да изтича до фасадите на каньона от остъклени офис кули и да ги срути. Можеше да тича вечно.

— Ще ви раздрусаме! — изкрещя той в смаяните физиономии на минувачите припева от песента We will, we will rock you! на „Куин“. Винаги я бе ненавиждал, но точно сега му беше времето да я подпява.

Хората се спираха и го зяпаха изумено. Постоянно присъстващите по улиците умници — като продавачите на хотдог, очакващите повикване от диспечерите си таксиджии и куриерите на велосипеди — благоразумно му правеха път.

Трудно бе да привлече вниманието на хората по претъпканите улици на Манхатън, но той се справяше блестящо.

Отраженията от тъмните стъкла по фасадите на чудовищно високите небостъргачи се изливаха надолу към него като водопад. Лицето му се изкриви от широка усмивка, очите му се наляха със сълзи от щастие.

Наистина се справяше. След цялото това планиране и преодоляването на всичките препятствия най-после бе време за шоу.

Изскочи на завоя на широкото авеню и се затича колкото можеше по-бързо към дърветата в Сентръл Парк.