Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (25)

22.

Учителя излезе от банята в апартамента си, като още бършеше мократа си коса с кърпа. Но се спря, щом чу някакъв странен звук под прозореца на спалнята. Дръпна с пръст щорите и надникна навън.

Долу, на Западна тридесет и осма улица, някакъв каруцар дърпаше окаяния си сив кон към съседната врата на конюшня под наем, с навес отпред. В съседство имаше само един изпоцапан с машинно масло гараж и малък банков клон със стоманени решетки на прозорците. Алеята пред тях беше обсипана с изпочупени стъкла.

Засмя се. Ъгълът на Тридесет и осма и Единадесето авеню беше изключително неприветливо и скапано място дори за стандартите в Хеле Китчън. Може би беше откачен, но все пак го обичаше. Тук поне всичко беше автентично.

Все още разгорещен и превъзбуден от притока на адреналин през днешния ден, той легна върху скамейката за вдигане на тежести до леглото му. Щангата тежеше сто двадесет и седем килограма. Вдигна я с лекота от скобите, спусна я до гърдите си, след което я вдигна, докато лактите му се изпънаха докрай. Повтори десет пъти повдигането, изключително бавно, докато трепкащите му мускули се сгорещиха, а от очите му потекоха сълзи.

Много по-добре — помисли си той, като се надигна. — Какъв ден. Какъв шантав ден.

Намокри една кърпа и избърса с нея челото си, след което пак се излегна на скамейката. В момента имаше пауза — време, през което останалите да го настигнат. Приличаше на тийнейджър, който зяпа стария телевизор, докато чака мама и татко да се приберат у дома от работа.

Тренировката му помогна да изразходва част от натрупаната енергия, а изтриването със студената влажна кърпа му подейства успокояващо. За кратко остана със затворени очи. Една лека дрямка преди вечеря щеше да му се отрази много добре: щеше да се събуди освежен, готов за следващата фаза от Плана.

Но тъкмо се унасяше, когато се стресна от силен смях и тежък, тътнещ басов ритъм на някакъв рап. Надигна се разгневен, прекоси стаята и вдигна щорите със замах. През ярко осветения прозорец видя навън, на отсрещната страна на улицата, дребен азиатец да фотографира две високи, анорексично кльощави белокожи момичета с дълги рокли. Момичетата танцуваха като пощурели под влудяващия шум от парче на най-богатия рапър в света — Фифти Сент, възхваляващо уменията му като сводник.

Какво да прави, по дяволите? Последния път, когато бе оглеждал тази постройка, тя се използваше като склад от един сакат дебелак, наричан Мали. Вътре прибираха количките за улична продажба на хотдог. А сега се беше превърнала в шибано модно студио? Не можеше да се измисли по-лошо съседство.

През 2003 г., по време на войната в Ирак, той служеше в поделение към военното разузнаване, снабдено с експерименталното оръжие SMAW, приличащо на базука. Най-ценното в него бе новото термобарично въздействие. Само няколко микросекунди преди взривяването на гранатата във въздуха се изстрелваше фино диспергирана газова смес, способна не само да изпари една солидна сграда, но и да подпали всичкия кислород в зоната около взрива.

Сега бе готов да даде всичко, за да притежава едно от тези оръжия. Като си припомни как стреляше с него, показалецът му изтръпна. Въображението му се развихри, докато си представяше как сградата от отсрещната страна на улицата е като мишените, които бе взривявал в Ирак, как ще изстреля снаряда, за да бъдат пометени горните няколко етажа от огнената топка и взривната вълна.

Макар че и сега нямаше право чак толкова много да се оплаква. Притежаваше солиден арсенал от други оръжия: половин дузина пистолети, автомат „Мак-9“, пушка с рязана цев, полуавтоматична пушка „Колт AP-15“, гранатомет M-203 и цяла колекция от заглушители. Освен тях в квартирата му бяха грижливо подредени кашони с муниции. По половин дузина осколочни бомби, димки и запалителни гранати бяха складирани в кутиите под масата като грамаден контейнер от смъртоносни заряди.

Но да се опитваш да убиеш всичките дразнещи тъпаци беше все едно да пикаеш в действащ вулкан. Трябваше да се придържа стриктно към Плана и да премахне само тези, които бе необходимо.

Отиде в стаята, която му служеше за кабинет, седна в канцеларския стол в ретро стил и включи лампата на бюрото със зелен абажур — като онези, които използваха банкерите. Всеки квадратен сантиметър от стената зад бюрото беше използван. Имаше карти на метрото и улиците, снимки на фоайета на сгради и метростанции, както и постер в рамка на Том Круз от филма „Топ Гън“ в средата на колекцията. Следваха портретите на римския император философ Марк Аврелий, мислителя Хенри Дейвид Торо и Травис Бикъл от „Шофьор на такси“. Върху бюрото бяха струпани стари бележници, лаптоп и полицейски скенер, свързан с касетофон за записи. Покрай него бе разположена масивна работна маса, каквато използваха полицаите, за да нахвърлят върху нея фотографиите сред поредното разследване.

Върху тази маса бяха поставени само телефонът му и автоматичният телефонен секретар. Напоследък почти не си правеше труда да проверява записаните съобщения. Но сега, като погледна към апарата, примигна удивено. Тридесет и шест съобщения? Това не беше нормално.

После си спомни къде трябваше да бъде рано тази сутрин. А, да, сега този факт придоби смисъл. Онзи ангажимент, който доскоро изглеждаше безкрайно важен за него. Но след като се бе заел с изпълнението на Плана, вече не му пукаше за това.

Тази мисъл подобри настроението му. Усмихна се и изтри всички съобщения, без да ги прослуша. Прибра се в спалнята си. Избра релаксиращ компактдиск, пъхна го в плейъра до скамейката за вдигане на тежести и натисна бутона за възпроизвеждане.

Плясъкът на вълните, нежно заливащи брега, и далечното, приглушено грачене на чайките заглушаваха рапа, долитащ от улицата. Отново се изпъна, повдигна смазващо тежката щанга и я спусна към гърдите си.