Джеймс Патерсън
Кърваво наказание (101)

98.

Като се върнахме в нашата сграда, заварихме суматоха пред входа — протестиращи от някакъв вид се изреждаха в кръг пред камерата от Четвърти новинарски канал. Имаше и още хора с микрофони.

На един от размахваните плакати се четеше ЧЕНГЕ УБИЕЦ.

Какво? Нима бяха гневни, защото Майър бе мъртъв?!

Почакайте. Това тук е Ню Йорк. Разбира се, че можеха да се гневят и за това.

Тогава, на един от другите плакати, видях снимка на млад чернокож. Под нея с големи букви бе написано: КЕНЕТ РОБИНСЪН БЕШЕ УБИТ. ПОЗОР ЗА НЮЙОРКСКАТА ПОЛИЦИЯ!

Вцепених се. Тези хора протестираха срещу убийството на стрелеца на банда, занимаваща се с пласиране на наркотици в Харлем, станало, струва ми се, преди десетина години.

Моите деца се затичаха и се смесиха с тълпата. Мили боже, какво правеха малките маниаци? Наблюдавах безпомощно как се бутат сред редицата от протестиращите, за да се доберат до оператора с камерата. После се обърнаха и се развикаха:

— Моят баща е герой!

— Той е най-добрият в света!

— Баща ми е велик. А вие със сигурност не сте!

Еди застина за няколко секунди.

После закрещя:

— И да ви навра стик за хокей в задника!

Репортерите ме наобиколиха и отрупаха с въпроси. Но аз запазих хладнокръвие и само поклатих глава. С героичната помощ на нашия портиер Ралф успях да прибера неспокойните хлапета в сградата.

— Не бива да правите или да говорите подобни неща — казах им аз, но Шеймъс не ми обърна внимание, извика ура, вдигна дланта си и я удари в дланите на децата.

Ралф притича забързано, когато стигнахме до асансьора.

— Господин Бенет, моля ви — нервно изрече. — От пресата казват, че искат изявление от вас. Чак тогава ще си тръгнат. — Ясно бе, че изгаряше от нетърпение да ги отдалечи от сградата.

— Добре, Ралф, ще се погрижа за това — казах му.

Като се върнах отново при външната врата на сградата, хората от медиите поднесоха под брадичката ми алуминиев букет от микрофони. Изкашлях се шумно.

— След всичко това ще направя изявление — обявих. — Съгласен съм с децата си на сто и един процента. Довиждане на всички. И преди да забравя: да ви навра — на всеки един от вас — стик за хокей в задниците.